Над 20 години полицаите са на хранилката, след това си тръгват с бонусите и контактите и продължават да мародерстват

Протестът на полицаите срещу реформата на социалните привилегии в системата на МВР, който продължава щафетно под една или друга форма от ноември насам, повдига важен въпрос, който обществото игнорира да подложи на сериозен дебат и изоставя служителите на реда „сами срещу всички”, подобно на футболните хулигани и терористите. Какво искаме ние от полицията? Каква полиция очакваме и съответно защо не си я искаме сега, когато имаме възможността да обсъдим проблемите директно с тях?

Нека не се залъгваме - с униформи, поведение и обществено присъствие достойни единствено за южноамериканска паравоенна групировка „родната полиция” е трудна за обичане с патоса на любимия певец на Цветан Цветанов. Маргинализирани ли са от обществото полицаите? Несъмнено, но с доста техен принос за това.

Проблемите на пазителите на реда - от професионални до хуманни - олицетворяват толкова много обществени недъзи, че дори вицовете за тях отдавна не са смешни. А вицовете са важен компонент от обществения профил на едно професионално съсловие. От единствена форма на протест срещу твърдата ръка на репресивния апарат през годините на комунизма с идването на демокрацията в началото на 90-те вицовете за милиционери се преобразуваха във вицове за мутри и оттогава все така. Вярно, трябва да си живял съзнателно поне три десетилетия в тази държава, за да си дадеш сметка за това, но ето!

За 25 години „преход” в общественото съзнание са останали какви ли не колоритни и не чак толкова прякори и имена на престъпници, измамници, корумпирани политици, „банкери”, „бизнесмени” и „предприемачи”, че можем да запълним две страници от вестник само да ги назовем и сигурно пак няма да остане място за всички. За сметка на това в същото това съзнание сякаш няма полицаи герои. Няма един, който да е останал с дори обикновена доблестна постъпка, която изисква професията му, освен с редките известни случаи на „полицай върна подкуп”. И нека не се обиждат полицаите - не се съмнявам, че всеки от тях смята, че изпълнява най-съвестно задълженията си. Оттук идва и липсата на реална комуникация между тях и гражданите.

За близо 7 милиона българи (презумпцията е, че още сме към 7,3 млн.), които не са били, не са и няма да работят в системата на МВР, образът на „униформената служба” в кратце е: 20+ години си на хранилката, с всички преимущества да си правиш каквото искаш, стига да не те хванат; и след това си тръгваш с бонусите, контактите, пинизите, чалъмите и продължаваш да мародерстваш!

Пазителите на реда искат социалните привилегии, които заслужава отговорната служба, която носят. Аз пък искам полиция, която да заслужава търсените преимущества. Искам полицията да работи превантивно срещу престъпността, а не да се хвали с „проценти разкриваемост” - и нямам предвид рекетирането на тийнейджъри по парковете и на шофьори по пътищата, а със съвременни методи, с активно присъствие и най-вече с вежливо и възпитано поведение. Съзнавам, че последното е трудно за човек, който казва: „аз съм чел 20 книги - 6-пъти „Сандокан“, 4 пъти „Винету“ и другите не ги помня”, но това е поправимо. Искам, когато съм свидетел на зверско физическо посегателство посред бял в центъра на столицата, да не чакам 20 минути да дойде пеши патрул, който да посъветва жертвите под сурдинка: „ние какво да направим - най-добре си се съберете приятели, намерете ги и ги набийте”. Искам познатите ми млади полицаи да не ми разказват, че по принцип ги учат при сигнали за нощни сбивания пред дискотеки да изчакат „5-10 минути да се до-сбият”, преди да отидат. Искам адекватни превантивни кампании, а не 15-годишната акция на КАТ срещу абортите (Keep the child - „Задръж детето!“), с която бяха измазани навремето превозните средства на градския транспорт. Много искам, нали!?

Корените на думата „полицай“ идвали от polis-man - „човека на града” в древногръцките полиси (градове държави). Те едва ли са учили точно тази част от историята, но представяте ли си колко голяма работа е било собствените ти съграждани да изберат да ти гласуват доверие със сигурността си?

Профсъюзи, а не синдикати

Много се тиражира през последните години изразът „трите полицейски синдиката”, които преговарят с МВР, и се оказа, че човек трябва да порови, за да разбере как се казват тези организации. Не е тайна, но нали… Знаем, че проблемът идва от папагалски медии, които цитират сводки, без да мислят, но ако в полицията има узаконени три „синдиката”, което, ще ме прощавате, по дефиниция е престъпна организация, а няма „профсъюзи”, от които се нуждае едно професионално съсловие, би трябвало вече сами да виждате проблема.