Дори зрелият социализъм не узря до идеята за задължително явяване пред урните

Депутатите заболяха от мегалоцефалия - болест, при която от цялата театрална зала ръкопляска единствено авторът на пиесата

Странни психосъстояния взе да излъчва Народното събрание. Болестта е видима, усмихнато гласувана, щастливо заявена. На първо четене мина задължителното гласуване. Трима психодесни ще внасят проект за демонстрация на носталгия по комунизма. Друг хубостник иска глоба от 4000 лв. за обида на политик. Лобистите ли измряха, та се явиха мозъчно ощетените? Болестта се нарича мегалоцефалия. От гр. - голяма глава. Болест, при която от цялата театрална зала ръкопляска единствено авторът на пиесата.

Пиесата със задължителното гласуване е драматична среща с демокрацията. Вместо да ми защитят правото - правото на избор, психоударените ми въвеждат задължение. Ще ме наказват. 50 кинта, ако не отида до урните. Пиесата можеше да бъде комедия, ако не беше трагикомедия. Ако финалът не обещаваше партийна проницателност. Ако беше ясен механизмът, по който ще ме следят, дебнат и опраскат, ако не гласувам. Как болните ще анализират къде ще отидат парите на хилядите фантоми в списъците? Как психодемократите ще ни разубедят, че на първо четене не мина механизъм за обогатяване на партийните централи? Държавата отделя от бедната трапеза на българина над 150 милиона лева за издръжка на партиите. На техните канцеларии, секретарки, обслужващ персонал във всякакъв смисъл. Още колко ще отидат по тяхното направление, ако проектът мине и на второ четене? Още 150 милиона? Мегалоцефалите мълчат. Не дават конкретни аргументи. Не се интересуват от гражданската реакция. Не им пука, че взривяват природата на демокрацията. Че обиждат обществените настроения, които или не познават, или не зачитат. Че вносителят Валери Симеонов, несъмнен интелектуален връх, духовен вожд и радетел за книжовен български език, извади аргументи от мазето на студената война. Този война на свободата да имаме повече избор всъщност целуна тоталитаризма. На съответното място. Дори зрелият социализъм не узря до идеята за задължително явяване пред урните. За санкции, ако последваш правото си на избор. Вярно, народната воля избираше онази машина с 99 на сто. Но никой не търсеше сметка на останалия процент. Партията и нейните слуги така и така си осигуряваха право на власт с великото народно одобрение. Много им пукаше колко са се явили пред урните и кой се крие зад единия процент, който все не стигаше за победа от 100 на сто. Дори онази система се срамуваше от всенародното „да” в абсолютен размер. И винаги оставяше вратичка за повече демагогия. Не опраскваше решените да не гласуват с 50 кинта. Валери Симеонов и неговото болнично отделение така и не обясниха какъв серум инжектират в обществения живот на държавата. Полезен или вреден. Полезен за кого? И защо великият мислител Валери Симеонов, който не е мегалоцефал, а отявлен мегалоцефал, не се посвени да изговори нещастните си аргументи с усмивка, брада и диалект. Онези, които гласуваха след блестящата му пледоария, да отидат в историята. Там някъде така и така ги дебне тоталитаризмът. Те си го обичат, обслужват и осребряват. Проституцията затова е древна професия - защото всички са доволни. Демокрацията затова е болна - защото е на първо четене.

Тъй като отделенията за депутати с големи глави са запълнени, се отвориха кабинетите на нервно-носталгичните. Мартин Димитров, който възцари СДС, Методи Андреев, който като шеф на Комисията по досиетата извади на припек всички доносници на Държавна сигурност, и някой си Павел, изврял от анонимното присъствие, обявиха новото лечение на няколко милиона българи. Ще им забраняват да тъгуват за миналото. Тази троица с несъмнен исторически принос в развитието на съвременна България ще инжектира глоби и други санкции на нещастните деца на онази машина, дръзнали да отглеждат в себе си синдромите на комунизма. Троицата не отчете, че всъщност милионите деца на онази система тъгуват за младостта си. Затова диагностираха спомените им като опасна болест. Мрежите възвряха. Хиляди питат: Ще ме санкционират ли, ако нося тишърт с облика на Че Гевара? Други изработиха съветския герб с парчета салам, луканка и зеленчуци. За да им е по-вкусно на радетелите за свята демокрация.

Авторите с психични отклонения търсят изява. Лудият обича да излиза на площада. Надареният с ораторски качества Методи Андреев зарази де що има телевизионни студиа, спасителят и възкресител на СДС Мартин Димитров изпълни ефира с френското си „р” и меки гласни с такъв патос, какъвто само мегалоцефалът притежава. Колкото повече говорят, толкоз повече се вдъхновяват. Но понеже са болни, не знаят, че ще се нахендрят. Ще влошат международното положение. Ще объркат стратегиите на Плевнелиев за повече любов към Америка. Какво ще правим със знамето на САЩ? То е изпълнено с петолъчки. Бая на брой. Колкото са щатите на братската страна. Край! В България никога повече няма да се вее американското знаме. Тримата ще го свалят и от американското посолство. Онова, в Южния парк. Дадохме 64 дка готов парк по времето на един посланик - за по-голяма яснота Джеймс Пардю, - който умираше да ни учи как да си пазим градинките. Бившият главен архитект на София Стоян Янев обяви, че тези декари не са дадени от столичното кметство, а от правителството. Кое правителство? На Горна Волта. Или Долна.

Така - американското знаме изчезва от българските ширини. Плевнелиев получава инфаркт. Путин - доволен. „Южен поток” тръгва. Затова казах, че приносът на тримата е исторически.

Друг мегалоцефал обяви, че вкарва проект за глоба от 4000 лв за обида на политик. Този също е наясно с демокрацията. Няма закон, който дефинира понятието политик. Щом субектът не е детерминиран от правовата материя, към този или онзи политик мога да сложа определението „тъп”, без съдът да ме опраска. Поради дефинитивни причини. А ако субектът е наистина тъп?