Уникален автопортрет на Захарий Зограф е открит в църквата "Св. Георги Победоносец" във великотърновското село Леденик. На находката се натъкнали свещеник и член на църковното настоятелство по сведение от стари кондики.

За откритието е уведомено ръководството на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Предстои експерти да направят оглед на старинния стенопис в храма.На шедьовърът се натъкнали преди броени дни след като членът на църковното настоятелство Тошко Морчев и отец Илия срещнали името на Зографа в църковни книги на почти два века. Те се съхраняват в Светата Митрополия в старата столица и данните от тях им били необходими за направата на брошура във връзка с годишнината на храма.

"Като виждат името на Захарий Зограф се зачитат по-внимателно и направо ахват. В сведенията от църковната книга се казва, че в ляво от входа прочутият майстор е нарисувал собственият си портрет. Отишли на място и по описанието наистина го открили в една от нишите. Аз самият съм археолог и знам каква е стойността на откритието. Това е петият негов автопортрет, но този при нас се различава доста от останалите. Знае се , че Захарий Зограф е стенописвал нашата църква по същото време, когато и Преображенския манастир. Даже творбите му на двете места са почти еднакви", реди кметът на Леденик Антон Кръстев.

Управникът добавя, че в същата църковна книга се казва още, че прочутият Зограф е оставил на храма в селото на Пенчо Кубадински и над 30 свои икони. През 40-те години на ХIІХ век да бъде изобразен женски лик в самостоятелна картина пък се равнявало на революционен акт за българското Възраждане. Свободомислещият Захарий има дълбок емоционален мотив, който го подтиква да прекрачи каноните на църковното изкуство и да създаде първите светски изображения,включително и женски образ. Портретът на Християния Зографска, братовата жена на художника, вече столетие и половина изкушава изследователите да създават различни версии, та дори да съчинят роман относно "греховната любов на зографа Захарий". Деветгодишен художникът остава сирак и израства в семейството на големия си брат Димитър, от когото научава занаята.

Последният автопортрет на Захарий зограф е рисуван малко преди да бъде покосен от тиф през 1853 г. Картината е правена върху стената на църквата и е висока около 40 см. За краткия си живот амбициозният и производителен Захарий създава впечатляващо като количество творчество, включително огромни стенописни ансамбли в най-славните български манастири- Бачковски, Рилски, Троянски и Преображенски, а също и във Великата Лавра в Света гора.Заради четирите си досега познати автопортрета е смятан и за родоначалник и нагледен пример за егоцентризъм в родното изобразително изкуство.Захарий Зохраф е и най-ярък представител на странната за един християнин практика - себеизобразяване в храма, каквата е и творбата в Леденик. На нея майсторът се е представил в цял ръст, а в ръцете си държи четки и бои.

"Явно е имал самосъзнание за собствената си значимост на творец и е надмогнал средновековната анонимност и смирение", коментират историци. Църквата с ценния стенопис пък градена през 1842 г.Има предположения, че молитвеният дом е още по-стар, защото в двора му има гробове от 17 век. Храмът е бил вкопан в земята и след това надграждан.Захарий Зограф пък захванал изографисването на църквата през 1850 г.