Отложиха делото „КТБ“

Отменена е грипната епидемия в Пернишка област

Земетресение с магнитуд 6,1 по Рихтер разтърси Индонезия

15 г. затвор за бившия директор на разузнаването ген. Кирчо Киров

Верижна катастрофа затвори тунел Топли дол на „Хемус“, има пострадали Двама души за откарани в болница

10 000 лв. печалба от декар шафран

Монтана е пред грипна епидемия

Градският транспорт в София се движи нормално, трасетата са обработени срещу заледявания

Владимир Чуков: Турската офанзива в Сирия говори за преразпределение на влиянието

Дейвид Макалистър: България може да допринесе за решаване на спора между Атина и Скопие за името

МРРБ дава 4,1 млн. лв. за общи устройствени планове на общините

БЛС: Личните лекари нямат техническа готовност да се отчитат с касови бележки през НЗОК

Британец спря Григор Димитров на четвъртфинала в Мелбърн Българският тенисист загуби от Кайл Едмънд в четирисетов мач

Ресторант изгоря в София

МВФ: Петролът ще поскъпва заради намаляването на добивите, договорено от Русия и ОПЕК

Кой как реагира на офшорния суперскандал?

Пораженията от „Панамагейт“ засега са ограничени

Може да тръгне генерален ремонт на Системата, който да сложи край на 30-годишния неолиберален цикъл в историята на финансовия капитализъм

Трети ден световните медии и международните анализатори обсъждат мащабите и последиците от грандиозния скандал, който се вихри по повод на публикациите на Запад за офшорните сметки в Панама на глобалния политически и криминален „елит“. Над 11 милиона изтекли секретни документи, отнасящи се за над 214 хиляди инвеститори от над 200 страни. Обемът на изнесените инвестиции все още не е точно установен, но при всички случаи числото ще е от категорията на стотици трилиони долари.

За първите реакции научихме още преди да е избухнала бомбата. Путин и неговият щаб бяха предупредени специално да очакват „унищожителни разкрития“. Разбираемо до главната цел се наредиха цял куп политици диктатори и олигарси от Евразия и всички невралгични региони – от Близкия изток до Латинска Америка включително. Поражения имаше и в Европа, концентрирани главно в Англия, Германия и щабквартирата на ЕС. Засегната бе и микроскопичната държавица Исландия, чийто пореден министър-председател се оказа член на финансовата/масонска мрежа с мозъчен център, разположен в Панама.

Реакциите бяха предвидими. Исландците, прогонили преди няколко години крадливите си банкери и политици, без забавяне излязоха на протести и поискаха оставката на премиера . ЕК без специално разследване постави защитен чадър над своя комисар от Испания Мигел Ариас Канете (как иначе – би било неудобно да оневинят закоравелия офшорчик и промоутър на данъчни убежища Жан-Клод Юнкер, а да хвърлят на вълците подчинения му комисар). В Русия, подготвени отрано психологически и информационно, отбиха удара с традиционния аргумент за целенасочена кампания на Запада срещу Путин. Обстоятелството, че в разкритията са замесени и мрежи на соросоидите, улесниха задачата на Кремъл.

Далеч по-сериозни са дебатите в Германия и Англия, без предварително да са обозначени като основни цели на бомбения взрив.

В Германия вече текат публични дебати, които скоро няма да отшумят. Причината не е само в това, че германското издание „Зюддойче цайтунг“ се превърна в депо за разпространение на файловете от Панама. Оказа се, че всички германски банки са замесени във финансовата далавера с офшорните сметки. Което означава, че банковата система на цялата държава работи на два режима – прозрачен и скрит/сенчест. И това се случва не къде да е, а в страна, която претендира да е политико-икономически лидер и наставник по финансов морал на обединена Европа. Който не вярва в твърдението за двата режима, да направи справка чрез германските медии – на въпрос на телевизионен журналист към банков експерт: „Коя банка не е в списъка?“, отговорът е: „Не мога да си спомня такава.“ Но да не я мислим много Германия. През годините тя е доказала, че в нейно лице нацията, а не финансовата мафия си има Държава. И тя със сигурност ще предприеме ответни мерки срещу офшорните операции, източващи националния доход.

В Англия, преживяваща периодично скандални истории с банкови измами, вниманието първоначално се концентрира върху министър-председателя Дейвид Камерън, чийто баща се оказа замесен в „Досиетата от Панама“. Как ще се отрази този факт върху кариерата на лидера на консерваторите, е трудно да се предвиди. Както и не е ясно до каква степен това ще повлияе на резултатите от предстоящия референдум . Брекзитът е негова стратегическа инициатива, която би трябвало да го утвърди на кормилото на властта и като лидер на държава със специален статут в ЕС! Но Англия си е Англия – в нея освен едрокалибрени банкови мошеници се подвизават и проницателни анализатори на прогнилата финансова система на капитализма. Така че би трябвало да очакваме от този мисловен център да се предложат обосновани отговори на въпроса: „Накъде след „Панама пейпърс“?

България е най-лесно предвидимият играч в разплитането на панамската афера. Доказала го е неколкократно с бездействието на държавните институции – веднъж, като остави без последствия изнесените капитали в швейцарски банки (касетата с имената и сметките, предоставена от германското правителство, мистериозно изчезна от сейфовете на МФ!); втори път, като потули историята с онези около 300 милиона лева на българи офшорци, чиито имена бяха разкрити от международната асоциация на разследващите журналисти; сега пак ще е същото – тези над 100 физически и юридически лица, с които родината ни се представя убедително в панамската далавера, може да спят спокойно. Нищо не ги застрашава – освен ако не се предприеме международна акция за санкциониране на организираната финансова престъпност. Дано все пак НАП да ме опровергае…

Апропо, международна контраакция срещу офшорната икономика не предстои, поне в близко бъдеще. По всичко изглежда, че сценаристите на сериала „Досиетата от Панама“ разчитат на друга сюжетна развръзка: 1. компрометиращите материали заминават по държавите, от които са изтекли парите към офшорките; 2. засегнатите държави, ако им стиска, предприемат разследвания и налагат санкции; 3. последиците – политическа дестабилизация, загуба на доверие, протести и бунтове, саморазправи между конкуренти – се инкасират национално. В случая с ЕС – и общностно/континентално.

Ако замисълът се осъществи, тогава ще стане ясно защо по такъв мистериозен начин източникът на досиетата се е представил на журналистите от германското издание – без да съобщава името си (иначе щели да го убият!); на въпроса иска ли възнаграждение отговорът е „Не!“; пожеланието на тайнствения агент било: „Достатъчно е да изнесете истината за този смрадлив бизнес!“

Бих формулирал стратегическия въпрос така: „Ще доведе ли мегакорупционният скандал до промени в системата на глобалния финансов капитализъм?“

Според мен шансовете това да се случи са видимо по-високи в сравнение с многобройните издънки при злоупотребата с пари, на които сме свидетели всяка седмица. Първо, мащабите на скандала са глобални, което показва, че системата е прогнила отвътре и маскировката пада. Второ, иде реч за страшно много пари. Английски експерти са изчислили, че щетите за държавния бюджет от офшорните операции надхвърлят 20 трилиона долара, т.е. седем пъти над БВП. Няма как редовните данъкоплатци и гражданите, зависими от социалните плащания, да не поискат сметка от политиците кой какъв принос дава в държавната хазна и къде отиват припечелените на родна земя ресурси. Трето, и най-важното – светът е дефакто в състояние на война, необявена, хибридна, без строго обозначени бойни полета, с повече анонимни, отколкото явни участници. Това, което се случва след взривяването на бомбата „Панама пейпърс“, е преход от епизодичните сражения, с които беше изпълнен периодът след края на 80-те години, към глобална финансово-информационна война.

Историческата логика е следната: след всяка глобална криза единствено войните водят до радикален изход – генерален ремонт на системата, друг финансов ред и нов икономически подем. Така са се подредили събитията след Голямата депресия; същата поредица би трябвало да очакваме и сега. Което би сложило край на 30-годишния неолиберален цикъл в историята на финансовия капитализъм.

Накрая още едно сходство с навечерието на Втората световна война – илюзията, че САЩ ще останат незасегнати. Разликата е, че сега Щатите са носителят на милитаристичната зараза. Подозренията, че отсъствието им от „Досиетата Панама“ не е случайно, а е следа – къде да се търсят инициаторите на скандала, запалил чергата на целия свят – може да се окажат основателни.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.