Рейкявик няма никакъв интерес от членство в ЕС

Как се справя страна с миниатюрно население, податлива на финансови кризи

Исландският премиер Сигмундур Гунлаугсон влезе в историята като първия скалп, паднал в резултат на разкритията от Панама, след като над 20 000 обидени жители на Страната на ледовете излязоха на спонтанен протест в Рейкявик. Може да не звучи толкова мащабно, но за държава с 323 000 души население, където практически всеки познава всекиго поименно, това си е точното съотношение между население, народен гняв, обществена съвест и политическа активност.

Вчера за негов приемник беше определен Сигурдур Инги Йохансон, досегашният министър на земеделието и риболова - пост, който в тази държава се смята за дори по-отговорен от премиерския. С основание може да се запитате какво земеделие точно има в Исландия - въпросът е на принципи. Освен че риболовът формира основното препитание на исландците, имат и животновъдство - а отглеждането на морски растения за фураж и хранителни нужди си е един вид земеделие, поне според тях. Друг е моментът, че Исландия е страна със сбъркано име - не е да няма поляни и ливади, за сметка на Гренландия, където зелените нюанси просто отсъстват. Но това е само една от много странности, свързани с народа от средата на Северния Атлантик. Отношението на исландците към укриването на данъци и как се харчат държавните пари е типичният пример за северняшки комунизъм, където оцеляването на нацията в тези климатични условия зависи от единството й.

За справка - Исландия беше единствената държава, която стана 100-процентова жертва на световната финансова криза, избухнала през септември 2008 г. Тогава заради странната външнополитическа конюнктура държавата им фалира буквално и практически. Всички приходи, разходи, плащания и активи на Страната на ледовете преминаваха през банкрутирали американски банки, включително лептата, която им плащат САЩ за базирани там локатори и военноморски съоръжения. Исландия нямаше пари да си върже месечния бюджет, камо ли годишния. САЩ потъваха, Европа се клатеше във всички посоки. Китайците се ослушваха нервно, че ако се наложи изведнъж те да поемат руля на световната икономика, ще лъснат като въздух под налягане подобно на американците, а руснаците се хилеха самодоволно. В крайна сметка теориите на Маркс и Ленин за обречения на самоизяждане западен капитализъм се реализираха, макар и твърде късно, за да служат някому за идейна пропаганда. (В страна като нашата, която е еквивалентът на необитаем остров в световната икономика, всички тези процеси бяха само в „новините от света“).

Отказвали с десетилетия всички предложения за членство в ЕС и с немощно хриптящ икономически покровител, горките исландци си бяха сами на света. И отидоха да поискат заем от Москва - едни нищо и никакви неколкостотин милиона, за да си стъпят на краката. Руснаците много великодушно им ги отпуснаха безлихвено и им ги преведоха през външнотърговска банка в Лондон. Където храбрите, озъбени от финансовата криза англичани иззеха парите по действащото антитерористично законодателство и най-безцеремонно фалираха Исландия за втори път в един месец. В Рейкявик вече нямаха полезен ход и стигнаха до Брюксел. Европейците радушно отвориха обятия (за четвърти път) за северноатлантическите несретници и започнаха преговори за членство, но три години по-късно Исландия вече се беше изправила на крака и ги прекрати едностранно. По-ясна демонстрация как се правят нещата едва ли ще намерите. Демонстрация, защото исландците могат да бъдат разбрани само нагледно. Дори и скандинавските държави не се асоциират толкова лесно с тях, най-вече заради езика.

Исландия е колонизирана от норвежците още през ІХ век, но в периода ХІІ-ХІХ век преминава последователно във владение на Норвегия, Швеция и Дания. В един доста дълъг период от норвежкото-шведско-датското владичество обаче, най-вече заради регионални конфликти и династичнпи междуособици в Скандинавия, в Европа забравят за своята отдалечена колония и приблизително три века (ХІІІ–ХVІ в.) исландците остават напълно изолирани от Стария континент. В резултат езикът, на който говорят, е съвсем оригинален старонорвежки, който и техните роднини в Норвегия едва разбират. Оттам идва и сложността на лимената в този език, от личните до тези на вулканите - в крайна сметка просто не е бил усъвършенстван, за да е достъпен. Не че на тях им дреме - исландците завършват средно образование, владеейки най-малко два чужди езика, и имат едни от най-високите нива на висшисти в западния свят. И тук въобще не става въпрос за аритметическо съотношение.

Едновременно с това Исландия е страната, която напълно разбива представите за „що е то“ държавен глава“. Преди 10 години президентът Олафур Рагнар Гримсон (на поста от 1996 г. и до днес) посрещна малка журналистическа делегация в резиденцията си - скромна двуетажна къща в предградията на Рейкявик, край едно езеро. Нямаше ограда, нямаше охрана. Президентът сам ни отвори вратата и сервира чай. Разказа ни, че ходи на работа в президентството с градския транспорт, а понякога и с велосипед. Тъй като според конституцията на страната той изпълнява само ритуални и представителни функции, служебният му автомобил и шофьорът се ангажират само за изпълнение на посочените функции. Нарича се северняшка практичност.

Тогава, през 2005 г., президентът на Исландия обясни, че страната му няма никакъв интерес да влиза в Европейския съюз, защото най-общо казано цялата й икономика се върти около риболова, алуминия и производството на генерични лекарства - и трите сектора са обект на квоти и ограничения от ЕС. Позицията е лесно разбираема. Риболовът е основен за културата на страната. За добива на алуминий и други ценни метали, ще припомня сериозната вулканична активност на острова, чийто вулкан Ейяфядляйокул през 2010 г. приземи всички полети над Атлантика и отвъд - не е като да им липсват подземни богатства. За генеричните лекарства - исландците наричат „търговски гений“ собственика на местната компания - пионер в производството на лекарства с изтекли патенти „Актавис“ - милиардера Бьоргорфур Тор Бьорголфсон. Той беше жестоко уязвен от финансовата криза от 2008 г., свивайки личното си богатство от 3,5 млрд долара до 1 млрд., но както знаете, след един определен брой нули, останалите нямат значение.

Казват, че първият милион на всеки богаташ не е добит честно, независимо какъв бизнес развива след това. Началните предприемачески опити на г-н Бьорголфсон са през 90-те години в Санкт Петербург, където създава бутилираща компания, която продава на „Пепси“, и пивоварна, която през 2000 г. продава на „Хайнекен“, преди да се изнесе от Русия и никога да не се върне повече там. Според слухове и медийни публикации по това време той е бил директно свързан с руската мафия, с чиито капитали се финансирал бизнесът му, което той винаги е отричал. От друга гледна точка, в част от този период заместник-кмет на старата руска столица е Владимир Владимирович Путин, който одобри отпускането на заема за исландците през есента на 2008 г. Както казах, най-вероятно просто евтина спекулация.