Млади семейства и гурбетчии напоследък трескаво купуват имоти и възраждат мъртви села в планинските райони на Великотърновска област. Така в обезлюдените през последните две десетилетия селца и махали, сгушени в полите на Стара планина, отново има живот. Новите стопани са предимно работещи в градовете на региона хора на средна възраст около 45 г.

Засилен интерес има към разположените сред причудливата природа селца Дединци, Равно и Дедина в община Златарица.

Дединци е възникнало още през 1650 г. и преди Освобождението носело турското име Юмрук кая (камък като юмрук, б.а.) заради огромна канара във вид на човешки юмрук, която се извисява над селището. Навремето в района са живели над 1000 балканджии. Постепенно обаче планинската зона започнала да се обезлюдява. Най-масовото изселване станало през 1986 г. Тогава заради огромно свлачище, което застрашило къщите и населението, държавата наплатила имотите на около 400 души и те напуснали домовете си.

„Кметството е в Дединци и обединява и трите села. В момента населението в района е 56 души. Обаче хората непрекъснато се увеличават, като само през последната година бяха купени 16 имота, които се обитават от 32 души. Цените на къщите в Дединци са около 3000-4000 лева, а в другите две села, които са по-равнинни, варират между 15 000 до 20 000 лева“, обяснява кметът Мирослав Асенов.

55-годишният местен първенец управлява Дединци, Дедина и Равно вече трети мандат. Той споделя, че новите стопани на изоставените от десетилетия къщи са хора, които работят във Велико Търново и Горна Оряховица, но преустройват старинните домове във вили.

„Хората търсят спокойствие сред природата и бягат от шума и напрежението на градската среда. Даже някои от тях възстановяват порутените къщи в автентичния им вид“, разказва управникът.

Наскоро една грохнала и порутена къща купил инженер, местен човек, който повече от 20 години живял и работил в Канада, но се пенсионирал и решил да се върне към корените си.

„Кореняците в района не надвишават десетина души и са превалили 70-те години“, представя печалната статистика Мирослав Асенов.

Планинците си имат църква, читалище, училище и пр. придобивки на цивилизацията. И трите някогашни културни и просветни огнища сега са неизползваеми и тънат в разруха.

Храмът „Св. Йоан Кръстител“, който е граден през 1848 г., е в окаяно състояние. Няма пари за ремонт, а иконостасът и иконите са пренесени и се пазят в църквата в Златарица. Някогашното школо пък допреди десетина години е било превърнато в складова база за военно имущество, но вече и за такава цел не се използва. Читалището също отдавна е захлопнало врати. В Дединци има здравен кабинет, но от зората на демокрацията не е работил. Местните хора са принудени да ходят на доктор и за лекарства в Златарица, като вървят над 5 км пеша до общинския град.

Последното преброяване на населението в региона е установило, че за четвърт век то е намаляло с 80 807 души. Драстичното обезлюдяване сочи, че е изчезнал цял един град с големината на Велико Търново. Към момента oблacттa нaбpoявa 251 126 житeли, кoeтo нapeждa peгиoнa нa дeвeтo мяcтo в страната пo бpoй нaceлeниe. Зa една гoдинa жителите на Великотърновския регион cа се стопили с 2454 души, кoeтo пpaви нaмaлeниe нa нaceлeниeтo c 1%.

Поне кaтo пoлoжитeлнa тeндeнция ce oткpoявa yвeличeниeтo нa cpeднaтa пpoдължитeлнocт нa живoта и нaмaлявaщaтa cмъpтнocт.

В 14 гpaдa живeят 70 нa cтo oт нaceлeниeтo в oблacттa. Оcтaнaлитe 30 нa cтo oт хopaтa ca разпръснати в 322 ceлa. Нaй-мaлкaтa oбщинa e Сyхиндoл c нaceлeниe oт 2434 дyши, a нaй-гoлямaтa - Вeликo Tъpнoвo с 88 278 житeли. Мрачната статистика сочи още, че 56 ca oбeзлюдeнитe ceлищa. В oбщинa Елeнa например бeз нитo eдин житeл ca 26 ceлa. „Мъpтвитe“ ceлищa в целия регион ca 23, а 7 ca oбeзлюдeнитe мaхaли в Злaтapишкия Бaлкaн. В 132 oт ceлaтa житeлитe ca oт 1 дo 49 дyши.

Все пак някаква надежда за оживление сред прелестите на старопланинската природа дават новите заселници. Ако с течение на времето тези процеси се ускорят, току-виж отново човешка глъчка да озвучи усоето като някога.