Иманяри копали през уикенда по целия хълм край Петропавловския манастир над Лясковец, за да дирят заровено болярско имане. Търсачите на скрити съкровища са направили района на решето.

„Изровени са множество траншеи с дълбочина от по метър под самата света обител. Най-много дупки златотърсачите са оставили точно срещу оградата на бившия център за военно обучение. Често под скалите на манастира, където е имало останки от римска крепост и път, виждаме да обикалят хора с лопати. В региона върви и мълва за заровено тук имане на търновски болярин, който опитал да се спаси на север заради турската инвазия”, разказват местни хора.

Те твърдят, че питали търсачите защо копаят по хълма, а те им отговаряли, че вадят пръст за цветя. Според запознати иманярите са действали по карта с металотърсачи и там, където уредът е реагирал, са разкопавали, което личи и от хаотично разположените дупки. Три от най-големите ровове са дълги по три метра и дълбоки по близо метър. Разположени са точно на завоя преди манастира, на около десетина метра навътре в гората.

Най-примамливи за нелегалните археолози са прочутите според легендите тайници над Арбанашкото плато. Според преданието разположеният в местността Петропавловски манастир е основан по времето на Втората българска държава от братята Петър и Асен. Върху хълма с внушителната скала някога е имало крепост, която пазела владенията на Асеновци. В нея е подготвено въстанието през 1185 г. за освобождението на България от византийско иго. Асеновци вдигнали манастира в знак на благодарност, че въстанието е успяло.Легендата разказва, че след злополучната 1393 г. арбанашкият първенец Павоян построил манастира и го дарил с ниви, гори и ливади, а след това забегнал във Влашко. Вероятно оттогава гората наоколо се нарича "Боянската" – на името на богатия благодетел Боян (б.а.гърците прекроили името му на Павоян).В бързината от турската инвазия обаче се принудил да остави част от имането си , заровено в района.