1 млн. лева ще струва реферундум за Морската градина във Варна ОбС решава в понеделник за местното допитване

Меркел идва в София в събота

Новоизбраният парламент на Каталуния се събра за първото си заседание

Разкриха оранжерия за отглеждане на марихуана с модерно оборудване

Полицейска охрана спира опасния достъп до чинията на Бузлуджа

Вижте мотивите за вота на недоверие на БСП за корупция

300 лв. глоба за мъж, уринирал пред вратите на съседи

Изнасят урок за комунизма в Гимназията по туризъм в Търново

Двама осъдиха прокуратурата за 10 000 лв. обезщетение

Конкурс за лого на ново компютърно училище Определят победителя с електронно гласуване

Чешкото правителство подаде оставка

Френската полиция нахлу в централата на „Лакталис” (Lactalis) заради скандала със салмонела

Бойко Борисов разговаря с косовския президент Хашим Тачи

Румен Петков обсъди междудържавните отношения с шефа на руското разузнаване

Досъдебно производство за хулиганство срещу лекаря, явил се пиян по време на дежурство

Америка се стяга да изостави НАТО

Откъде-накъде Европа, произвеждаща над 40% от световния БВП и с по-голямо население от Америка, не може вече сама да се защитава?

Геостратегът Джордж Кенан много отдавна предупреди, че разширяването на пакта ще е най-фаталната грешка на американската външна политика в ерата след Студената война.

В последните две години няколко пъти предложих НАТО да се разпусне. В самите САЩ това предложение става все по-популярно, но в по-друга форма: време е Америка да напусне НАТО. По един или друг начин това предлагат и двамата лидери на мощните предизборни популистки вълни – Тръмп и Сандърс.

Логиката на европейските противници на НАТО е ясна. В края на 2013 г. с приключването на неуспешната си 13-годишна афганистанска мисия и отстъпването властта на талибаните Алиансът окончателно изчерпи функциите си. Но започна украинската криза и срещата на върха през септември 2014 г. в Кардиф, Уелс, му намери нов стар raison d’etrе (смисъл за съществуване – фр.) – русофобията. Крим и Донбас бяха посрещнати с въодушевление от малцината останали радетели на студената война в Европа. Те веднага поискаха отмяна на Основополагащия документ НАТО -Русия от 1997 г. Но това противоречеше на логиката на съвременната европейска икономика и сигурност и неизбежно породи разкол в редиците на блока.

Основното ми разбиране, когато до 2004 г. и аз агитирах за членството на България в НАТО, беше, че то няма да ни противопостави на Русия – напротив, ще се развива тясно партньорство с нея във формат „НАТО+1“ и по двустранна линия – до пълно взаимно доверие по най-важния общ приоритет – борбата с тероризма. Нали в 2007 г. и Буш II ни уверяваше при посещението си в София, че България не е заставена да избира между Вашингтон и Москва – може да дружи и с двете столици. Но това отдавна не е така – сегашният посланик на САЩ в София каза в Конгреса, че задачата му е да се бори с руското влияение в България. За по-малко от десет години пълно обръщане на 180 градуса – това не свидетелства, че НАТО „знае какво прави“.

Либийската авантюра на НАТО, окачествена напоследък и от самия Обама като shit show (боклук работа), и провалът на сирийската коалиция във формат „НАТО и приятели“, станал очевиден след успеха на руската операция, постигнала за шест месеца много повече, отколкото западната коалиция за много по-дълъг срок, дадоха и мощен тласък на бежанската криза от 2015 г. Оказа се, че НАТО е безпомощно да спре бежанския поток и да предотврати новите теористични атаки в Париж и Брюксел, които го съпътстваха. Стана ясно също, че силите на НАТО в Европа са неравностойни на обновената, добила боен опит и създала си нови силни бази в Близкия изток руска армия.

НАТО бе безпомощен да повлияе и при кризата между Турция и Русия и даде да се разбере, че не гарантира сигурността на членката си Турция при евентуален военен конфликт с Русия. Нещо повече, Ердоган бе остракиран от западните лидери. Още по-неизгодно за НАТО би било да рискува да бъде въвлечен като заложник в противоречията между европейската антируска партия, т.е. балтийските републики, Полша и Румъния, и Москва.

Все повече хора в Европа осъзнават, че НАТО се превърна във фактор за несигурност на Стария континент. Все повече хора от десницата в Америка разбират, че алиансът e станало безсмислено, скъпо и рисковано бреме за САЩ, което все повтаря и Тръмп, и с което се ползва с подкрепата на мнозинството американски офицери, които биха се радвали да служат под негова команда. Американската левица от своя страна винаги е била против милитаризма. Бърни Сандърс е за значително съкращаване на разходите за военни цели в чужбина и за изпълване на военната машина със социално съдържание у дома.

„Прав ли е Тръмп за НАТО?“ – попита миналия месец доайенът на консерваторите Пат Бюкенън. Три четвърти от разходите за отбрана на Европа са за американска сметка и това е жив обир – 70 г. след края на войната, 25 г. след разпадането на СССР! Първият върховен главнокомандващ на НАТО ген. Айзенхауер казва в 1951 г.: „Ако след десет години всички американски войски, разположени в Европа за целите на националната отбрана, не се завърнат в САЩ, целият проект ще се е провалил“.

Дори когато СССР изтегли войските си от Европа, Бил Клинтън и Буш II раздадоха членство в НАТО, т.е. поети американски задължения за война, на бившите страни от варшавския договор и дори на бивши съветски републики, изтиквайки червената линия на войната на няколко километра от Санкт Петербург. А Буш II и Обама на практика обявиха, че ако Русия се опита да възстанови хегемонията си в коя да е част от бившия СССР, то ще е равносилно на война със САЩ. Маккейн искаше да сложи в НАТО и Грузия и Украйна. Но защо Америка трябва да се препира с Русия кой да управлява балтийските държави, Румъния или България? Откога техният суверенитет стана жизнено важен за националния интерес на САЩ? – пита Бюкенън.

Това беше лудост, смята той. Никой американски президент от времето на Студената война не е поемал такова задължение за война, излагайки Америка на риск от ядрен конфликт заради Латвия и Естония. САЩ не се намесиха в Унгария в 1956 г., в Чехословакия в 1968 г. и в Полша в 1981 г., защото тогавашните президенти слагаха Америка на първо място.

Най-авторитетният американски геостратег Джордж Кенан, автор на доктрината за сдържането на СССР от 40-те години, предупреждаваше: „Разширяването на НАТО ще е най-фаталната грешка на американската външна политика в ерата след Студената война. То ще насочи външната политика на Русия в посока, която няма да ни хареса.“ Това и се получи, заключава Бюкенън: „отказвайки да третираме Русия като другите страни, отрекли се от ленинизма, ние създадохме тъкмо тази Русия, от която се страхувахме – превъоръжаваща се и кипяща от възмущение“. САЩ отвориха пътя на Путин.

Подобни аргументи изложи неотдавна и Дъг Бандоу, старши научен сътрудник в десния либертариански институт „Катон“ и бивш специален съветник на президента Рейгън. Американските войски в Европа са по-малобройни от полицаите в град Ню Йорк, казва той, но откъде-накъде регионът, произвеждащ над 40% от световния БВП и с по-голямо население от САЩ, не може вече сам да се защитава?

Много влиятелни коментатори, и то бивши военни, сред които о.р. ген. Робърт Скейлс, началник на Военния колеж на Сухопътните войски, и о.р. полк. Андрю Басевич, професор по международни отношения в Бостънския университет, са съгласни, че НАТО отдавна е изпълнило задачата си. Алиансът вече няма смисъл като военна организация, превърнал се е в нещо като „социален клуб“, в който се приемат напълно безсмислени от военна гледна точка нови членове като миниатюрната Черна гора. Търсенето в Гугъл на фразата „САЩ да напусне НАТО“ дава над 26 милиона резултата.

Изглежда твърде вероятно, че в най-скоро време в НАТО ще настъпят радикални промени. България трябва своевременно да се ориентира, за да не остане горчиво изненадана след изборите в САЩ през ноември.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.