Изпуснахме Кипър, но не и първото място, драмата ще е до последно

На 17 ноември 2018 да почерпят

Малък гайдар разплака всички във „Фермата“

Вижте от птичи поглед опустошението след пожарите в Калифорния (ВИДЕО)

Искрен Веселинов, „Обединени патриоти“: Валери Симеонов разговаря с Каракачанов преди да реши за оставката

23 лица с трайни увреждания започнаха работа в община Смолян

Започва Рали спринт Сливен

Ограничават движението по Панаирния мост в Пловдив тази събота

Ето кои са окончателните състави на България и Кипър

САЩ намаляват бойците си в Африка За да се фокусират над заплахите от Русия и Китай

Ралица Паскалева предаде псевдо продуцент на ФБР Измамникът искал да я прави порно актриса

Вино без градус е новата мода Наши производители вече правят експерименти за производството му

Протестиращите майки за оставката на Валери Симеонов: Ще чакаме решението на Народното събрание

Министерски съвет потвърди: Оставката на Валери Симеонов е лично негово решение

Насрочиха процес за бунга-бунга партитата Силвио Берлускони отново на мушката на съдебната власт

Геноцид над християнски деца в Сирия

Хомс-София

Камикадзета се взривяват в училища, ако в тях не се изучава шериат

5 години от началото на гражданската война в Сирия децата и училищата на християните са сред главните цели на ислямистите, които воюват за свалянето на светската власт и създаването на своя държава, управлявана по законите на шериата.

Основното училище в Хомс, третият по големина град в Сирия, е облепено с 40 некролози на деца, убити в един от най-жестоките атентати от началото на войната. Камикадзе от групировката „Ал Нусра” (официалният клон на „Ал Кайда” в Сирия) се е взривил в сградата на училището и е убил 40 ученици, защото са християни и алевити (ислямска секта, към която принадлежи сирийският президент Башар Ал Асад).

Хомс е под контрола на Сирийската армия, лоялна на президента, а бунтовниците от фронта „Ал Нусра” са изтласкани в предградията на града. Колите бомби и самоубийствените атентати тук са ежедневие. Улиците са пусти и разрушени, а хората се крият в домовете си.

„Никога не съм излизал да играя навън, защото е много опасно, избухват бомби или падат ракети”, поглежда плахо от прозореца 5-годишният Зиад и ме кани в дома си. Това са очите на дете, което е виждало само войната. Веднага пресмятам, че е на годините на гражданската война в Сирия и преди да опознае живота, вече познава смъртта. Зиад е загубил сестра си при бомбения атентат в училището.

„Атентаторът първо задейства кола бомба до оградата, която падна върху децата в училищния двор и ги премаза. Той изчака останалите деца да излязат от сградата и задейства взривния си колан, докато децата бягаха панически и плачеха за помощ. Улицата беше в реки от кръв, видях откъсната детска глава, докато търсих дъщеря ми”, разказва бащата на Зиад, който е сред първите родители, които пристигат на мястото на експлозията. Не успява да открие дъщеря си. По-късно медиците идентифицират части от тялото й. Единственото непокътнато е учебната й тетрадка. Опитвам се да прочета последното, написано от 11-годишната Лана в деня на смъртта й, но буквите са размазани от кръв.

Два от некролозите са на брат и сестра – 10-годишния Мала и 12-годишната Роуз. “Ударната вълна беше толкова мощна, че тялото на момичето ми беше намерено едва на следващия ден”, разказва през сълзи майка им, която откривам на отсрещната улица, в дом с пробит покрив, през който преди месец е паднала ракета. След като са оцелели при ракетния обстрел, децата са загинали няколко дни по-късно при атентата в училището.

„Ние нямаме оръжия, за да се защитаваме от тези хора, имаме само тетрадки и химикали – това са нашите оръжия. Те искат да няма училища и децата да не са образовани, а да учат само религия”, обяснява майката на друго загинало дете – Йосиф, на 9 г.

Въпреки трагедията училището продължава учебни занятия, а психолози работят с оцелелите деца, за да преодолеят шока. Влизам в една от класните стаи, където учениците рисуват картини. Очаквам да видя войната, която виждам в очите им, и в техните рисунки. Вместо разрушения и автомати, виждам друго – някои рисуват слънца, други – цветя, трети – своите семейства. Всички те рисуват детството, за което мечтаят и което са изгубили, без дори да са видели.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.