Насроченият за 23 юни референдум за членството в ЕС е абсолютно излишна вътрешнополитическа маневра

Първата седмица от официалната кампания на референдума за възможното излизане на Великобритания от ЕС завърши в неочаквано висока точка, с включването в дебатите на… президента на САЩ Барак Обама. По време на визитата си в Лондон през уикенда американският държавен глава даде съвместно изявление с британския премиер Дейвид Камерън, който е и лидер на кампанията за „оставане в Европа”. Без да шикалкави и завоалира, Обама директно обясни на англичаните, че ще загубят цялата си тежест като търговски партньор със САЩ, ако излязат от ЕС. Общия европейски пазар, достъп до който търси Вашингтон с Трансатлантическото споразумение, е важната плячка за американците, а британците „ще трябва да чакат на опашката” (цитирам буквално), ако искат да получат някакви допълнителни преференции. Камерън със загрижена физиономия кимаше одобрително на всяка дума на Обама, несъмнено записвайки си наум нови доводи, които да изложи пред сънародниците си.

И дотук със здравия разум. Лагерът на привържениците на излизането от ЕС, воден от колоритния и доста неубедителен лондонски кмет Борис Джонсън, веднага отговори на Обама с реакция, която, ако си я бяха спестили, може би щяха да извлекат повече дивиденти за каузата си. В редакционен коментар, публикуван на страниците на собствения му вестник Джонсън обвини американския президент в намеса във вътрешните дела на Великобритания. Американският президент нарочно искал да бутне англичаните в неизгодна за тях посока. Обама дори демонстрирал открито своето презрение като извадил бюста на Чърчил от Овалния кабинет в Белия дом. Той „мрази Великобритания, защото е наполовина кениец”, а в Кения пословично ненавиждали британската империя (както и в по-голямата част от Африка - сами се сещате защо). Един вид - наследник на колонизатори, обвини потомък на колонизирани в колониална политика. А за каузата за излизане от ЕС доводът си е на километър вдясно от мишената. Телевизионни журналисти и коментатори гледаха откровено стреснато в камерите, докато цитираха думите на Борис Джонсън, а няколко милиона зрители от англоговорящия свят се пляскаха по челата и се заливаха от смях.

От екипа на президента на САЩ явно са взели решение да не удостоят с особено внимание неуместния коментар на Джонсън - в понеделник Обама и Камерън бодро се насочиха към Германия за среща с другите европейските лидери (Ангела Меркел, Франсоа Оланд и Матео Ренци), а в Ню Йорк се откри поредният кръг от преговорите за Трансатлантическото споразумение. Кучетата и керванът.

За никого няма съмнение, че насроченият за 23 юни британски референдум е една абсолютно излишна вътрешнополитическа маневра, която консерваторите заложиха преди три години в предизборната си платформа, за да издърпат колкото могат повече гласове от Партията на независимостта на Найджъл Фарадж на изборите през 2015 г. Служи им успешно, за да извиват ръце в ЕС и да се дърлят за поредно предоговаряне на условията на членството си и като цяло ще е един добър повод да похабят излишно няколко десетки милиона на данъкоплатците си. Имали бол пари – дали. Пък и на Острова обичат да правят кампании и да си гласуват – кара ги да се чувстват граждани, а не поданици на Обединеното кралство.

Резултатите от тази буря в чаша вода са също така практически предизвестени – с половината консерватори, всичките лейбъристи, либерал-демократи и зелени, подкрепящи оставането в ЕС, лагерът на „излизащите” разчита на много крехка избирателна база. На предишния референдум за мястото на Великобритания в Европа - през 1975 г. за оставане в тогавашната Европейска икономическа общност, гласуват 67% от избирателите. Явно това е критичната маса на здравия разум на Острова, защото различни предварителни изчисления насочват везните отново към подобно съотношение и на този референдум.

От вътрешнополитическа гледна точка единственият ефект, който ще има сегашната кампания, е утвърждаването на Борис Джонсън като кандидат за наследник на Камерън начело на консерваторите. От външнополитическа ефектът ще е само имиджов и за кратко, но пък британците така или иначе много слабо ги вълнува какво мислят другите за тях. Съществува риск кампанията да се превърне в инструмент за пазарни манипулации – от типа излиза-влиза, нагоре-надолу, но за тази цел кметът на Лондон ще трябва да е много по-убедителен в доводите си. А покойният френски президент генерал Дьо Гол бил казал навремето, че докато е жив, не иска да види англичаните в Европейската общност.