„Нужен ни е план на нацията, който да отчита реалностите и спецификите на държавата ни, трябват ни просветени лидери, които притежават задълбочени познания за процесите в света днес и които не залагат на фалшив политически патос и оптимизъм. Лидерите и политиците трябва да предлагат адекватни обяснения на хората и стратегии за подобряване на живота им без фалшива политическа коректност“. Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова пред участниците в конференция на тема „Миграция и убежище – перспективи в европейски и в национален контекст“.

Еднодневният форум се проведе под патронажа на Вицепрезидента на Република България в рамките на съвместен проект между Комисията по предоставяне на убежище към вицепрезидента и фондация „Фридрих Еберт“.

„В обществото ни няма място за политици без умения да понасят отговорност, не са нужни медийни илюзионисти, които пред лицето на сериозни проблеми спестяват обективни и неудобни истини и излъчват оптимизъм, равносилен на безгрижие и безхаберие. Защото днес всяка обществена илюзия може да се превърне в опит за съзнателна манипулация“, допълни г-жа Попова. Според нея само с ясен национален план и самосъзнание, както и с отчитане на нашите собствени и на различните културно-исторически специфики, нравите, обществено-политическите и икономически характеристики на отделни региони и държави, страната ни може да гради авторитет в международен план, да е надежден партньор в ЕС и НАТО. Участниците в конференцията се обединиха около тезата, че решаването на въпросите на сигурността на национално ниво води до укрепване и на колективната сигурност.

В изказването си вицепрезидентът призова също да говорим за днешна Европа като за политически, социален културен и духовен феномен, който граничи с други култури и който не може да бъде затварян само в рамките на ЕС. Наравно с останалите ценности, които векове наред сме създавали и са в основата на европейската цивилизация, днес във фокуса ни трябва да са ценностите на хуманизма и сигурността, които са свързани и защитата на които е основата, на която можем да придвижваме обществата напред, подчерта още г-жа Попова. Според нея държавата ни от 2013 г. досега чрез институциите, обществеността и медиите демонстрира желание и готовност да посрещне адекватно проблема с мигрантския натиск. По думите на вицепрезидента действията на българското правителство днес владеят ситуацията в оперативен план.

Сред дискутираните теми на форума бяха динамиката на средата за сигурност, същността и измеренията на хибридните войни, влиянието на бежанската криза върху обществото в България, мерките на местната и изпълнителната власт за подпомагане на интеграцията на чужденци, сътрудничеството на страната ни с държави-членки на ЕС в контекста на бежанския натиск. На форума бяха представени актуална статистика и тенденции в процеса на опазването на националните граници, както и резултати от проучване на обществените нагласи спрямо мигрантите.

Българското общество е натоварено с редица страхове спрямо бежанците, но за огромната част от българите тези страхове не са преминали в омраза към чужденците и не носят идеологическата тежест на ксенофобията. Това показват резултатите от представително национално проучване, осъществено по заявка на Института за икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт“ и проведено от агенция „Сова Харис“.

Географски България се намира в зона с висока концентрация на рискове и заплахи и конфликтно противопоставяне в сравнение с много други страни от Евроатлантическата общност. Разположението на страната ни в Балканския стратегически район й отрежда важна роля в поддържането на сигурността на части от югоизточния фланг на НАТО и охрана на важни участъци от външните граници на ЕС. Това отбеляза в доклада си пред форума зам.-директорът на Центъра за близкоизточни изследвания и експерт по сигурността и борбата с тероризма Славчо Велков.

Университетският преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма проф. Владимир Чуков представи доклад, посветен на основни фактори за настоящата бежанска вълна, в който прогнозира, че сирийците могат да се превърнат в най-голямата бежанска нация след палестинците. Проф. Чуков цитира и данни, според които Сирия е в икономически колапс, официално декларираните загуби от Дамаск са 300 милиарда долара, жертвите на войната са 470 хиляди души, от които 400 хиляди са директно убити, а останалите са загинали от болести и глад.

Според  Държавната агенция за бежанците мерките на национално ниво са съсредоточени в подпомагане и приемане на лицата, нуждаещи се от закрила и в предотвратяване на потенциални рискове за националната сигурност и за сигурността на ЕС. Статистиката на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР показва, че в периода от 1 януари до 31 март 2016 г. са задържани общо 2 982 души, направили опит да преминат незаконно през границата на страната.