Игра ни учи да разпознаваме фалшивите новини

Валентин Радев: Който премине нелегално границата, бързо го хващаме

Протести в Румъния заради отстраняването на директора на Националната дирекция за борба с корупцията

Общината в Разград закрива местна детска градина в средата на учебната година

Евростат: България е на четвърто място в ЕС по брой убийства

Австралийският вицепремиер подава оставка в понеделник

По време на нападението в гимназията във Флорида е имало въоръжен помощник-шериф

Сблъсъци между италиански антифашисти и полиция в Торино

Над 400 мирни граждани са убити край Дамаск през последните пет дни

Пореден протест на надзирателите в Пловдив

Нов трус от 3,8 по Рихтер разлюля Асеновград

400 кг кокаин откриха в пристройка на руското посолство в Аржентина

Шофьор заби кола, пълна с туби с бензин, в болница в Кънектикът

“Милан” пак би “Лудогорец”

Борисов вечеря с лидери в Белгия Срещата се проведе в замъка Хертохинедал край Брюксел

Силно МВР е възможно само в здрава държава

Министър Бъчварова не олекна, тъй като поначало пое поста напълно безтегловна

Отдавна работата в полицията, тайните служби и пожарната не е престижна сред умните, здрави и порядъчни млади българи

Разпадът на държавността в България, започнал веднага след ноември 1989 г. от „преустройващото се“ ръководство на БКП и продължил при поредица „демократични“ управници, приключи с приемането ни в Европейския съюз. Достатъчно е да се вгледаме в лицата, поставяни да оглавяват министерствата, пряко свързани с националната сигурност – външно, вътрешно и на отбраната. Нулева компетентност предвид изискванията за поста виждаме и днес.

Вследствие от този разпаден процес формално наличната държава е сведена до много зле охранявана територия, а доскорошният български народ – до нейното отчаяно население. Сред което плахо и на пристъпи протичат процеси на самоорганизация за поне минимална самозащита. Някъде по селата възрастни люде патрулират нощем около домовете и имотите си, другаде неразумни младежи се изживяват като родолюбци, като малтретират случайни хора с различен външен вид или поведение.

Явлението се актуализира със започването на нашествието на „сирийски бежанци“. Едни юнаци в разрез със законите фукнаха със „свински опашки“ да пазят границата с Турция. За други в по-напреднала възраст се твърди, че се организират в паравоенно формирование с размер на батальон за специални операции “в отговор на огромната военна и терористична заплаха срещу България”. И едните, и другите не само са убедени в своята правота, но и се радват на широко обществено одобрение въпреки активната пропаганда срещу намеренията и действията им.

Управляващите, твърдо подкрепяни от Брюксел, от обилно нахранени непеошници и грантаджии, както и от американския посланик, нехаят и уверяват българите и британския Дейвид, че границата е под катинар. А пришълците от Афганистан, Ирак и Африка, проникнали зад уж непреодолимия катинар, далеч встрани от КПП без документи за самоличност се обявяват за „жени и деца от Сирия, бягащи от войната“.

Знаят, че малцина им се хващат на лъготенето, но нямат друго. Армията е в състояние на прострация, казано на медицински език, в степен на крайно изтощение на боеспособността и в тежък кадрови и интелектуален упадък, съпроводени от технологична мизерия. Съществена полза от изпращането на стотина-двеста войници на границата не може да последва, но инциденти от дисциплинарно и здравно естество неизбежно има, тъй като предпоставките са налице.

Развалините на някогашното суперминистерство догарят. Министър Румяна Бъчварова нито е румена, нито засмяна, а изглежда потънала в тежки размисли пред неразрешими проблеми, в които и след десет години не би могла дори да се ориентира. Сърдита е на всички пред очите си и най-много на себе си, защото е склонила да влезе в ниво на пълна некомпетентност – своя и на заобикалящите я. Пробутва някакви съкращения и икономии, нарича ги реформа, но това не се приема като такава дори от мнозинството от ГЕРБ.

“МВР работи изключително добре“, твърди същевременно тя. Защо тогава ще го реформира – не казва. И на други не разрешава да казват, “Стига вече” са се изказвали разни политици и коментатори, бизнесмени и бивши служители, МВР да не е като българския футбол! Публичните коментари на такива непрофесионални и недобронамерени люде целяли да дестабилизират и МВР, и националната сигурност според Бъчварова. Та дори и да се овладее министерството имали намерения някои кръгове. Ти да видиш!

Обаче освен споменатите от нея „тъмни сили“ тезата й за изключително добрата работа на МВР не се споделя от най-широки кръгове сред населението, а също и от огромен брой служители. „Труд“ нееднократно показа това силно обществено недоволство чрез убедителни коментари, анализи и интервюта, правят го и други медии. Като твърди обратното на обективната истина и размахва пръст на критикуващите, министърът много се изложи. Но не олекна, тъй като поначало пое поста напълно безтегловна.

В социологията, където тя сигурно е добре подготвена, жонглирането с числа и проценти може и да се подминава от хората с лека ирония, но в невралгична зона, каквато в изпълнителната власт е МВР, оспорването на очевидното неизбежно буди гняв и презрение. Съгласила се е да я бутнат в трънака и камънака с вързани очи, поне да си мълчи, хората ще й влязат в положението, знаят какво е заварила, някои дори ще й съчувстват. Не, тя реформи ще прави в напълно разрушена система, усти ще запушва!

МВР е разгромено много преди спускането на Бъчварова за министър. Громяха го червени, сини и шарени политици и излъчени от тях шефове на високи постове. Съвсем целенасочено, донякъде по външна поръчка, но главно поради свои групови и лични престъпни мотиви. В политиката и управлението след края на 1989 г. нахлуха множество продажници, измамници, мошеници и предатели – това е главната причина за скапването на всички контролни органи и особено на силовите структури.

Опасни са за криминално-политическата олигархия, могат да разкрият далаверите им, да осветят престъпленията им, дори преврат да им спретнат, бивало е в миналото. Още в началото на разрушителния процес писахме в „168 часа“, после в „Монитор“ и другаде, че на българите им предстои да плащат извънредно тежка цена за разбиването на МВР, поднесена като „демократични“ промени. Оттогава насам разбойници непрестанно грабят, бият и насилват все по-беззащитните хора, корупционери в администрацията, също и в МВР все по-стръвно скубят населението масово и поединично.

Не реформа е нужна на МВР, а изграждане наново. За такава цел липсват почти всички значими предпоставки. Предишните грамотни и предани на службата кадри почти напълно са разгонени или се пенсионираха, няма кой да обучава младите, дори и да се появят подходящи. Не се става среден ръководен началник за по-малко от 7-8 години, за висшите шефове са нужни двойно повече, но разумни условия за нормално кариерно развитие няма.

Възможностите да се намерят подходящи млади хора за служба в системата не се виждат в днешното родно общество. А „китайска стена“ между това общество и силовите структури няма – каквито младежи са формирани в домовете и училищата, те са резервоарът. Но скоро след промените предишните морални ценности бяха разложени и сринати, а здрави нови не се появиха и изградиха. Пък и отдавна работата в полицията, тайните служби и пожарната не е престижна сред умните, здрави и порядъчни млади българи. Не щат тези да стават „ченгета“ след дългото и злонамерено сатанизиране на органите на МВР от методиандреевците.

Най-важната пречка пред изграждането на ново МВР е пълната липса на политическа воля сред политолигархията. Глупаво е и да се очаква да го сторят същите, които съзнателно разрушиха армията и другите силови звена в държавата, следователно и държавността. Очевидно е и защото твърдо не желаят да приемат в Народното събрание доктрина за националната сигурност. Няма да го сторят псевдопартии, повечето от които са предимно трансмисии за прокарване на чужди интереси и политики.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете