109 банди разбити при акции на ГДБОП 860 обвинения след разследвания на антимафиотите

НС да даде зелена светлина за „Белене“ Партиите употребили за политически цели референдума за нова атомна централа

Съдът остави за постоянно в ареста съпрузите, обвинени за убийството в столичния квартал “Люлин”

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 26 февруари 2018

Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина

Двуметрови преспи блокират страната Комбинацията със студения арктичен въздух, който се спуска към Балканите от север, създават опасна обстановка на пътищата

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край бреговете на Япония

Бандити няма, но ги хващат

Фънки и Хилда Казасян жури в „Като две капки вода“

„Юнайтед“ би „Челси“, Жозе не трепна

Мария и Мегз заровиха томахавките След като получи приза за Попфолк идол на годината, Фики се прибра да отпразнува изписването на първородния му син

„Лацио“ лети към Шампионската лига

Зелената империя – тъмната страна на WWF От 20 години швейцарската офшорка е оплетена с политико-икономически лобита в страната ни

Ген. Тодор Бояджиев разкри как е било подслушвано посолството на САЩ

Осъдиха на смърт 16 туркини за принадлежност към ИДИЛ

С билетче от смартфона

Ако успееш в България, ще успееш навсякъде, убеден е Димитър Димитров.

У нас могат да се направят чудеса с малко пари, казва предприемачът Димитър Димитров, създател на мобилното приложение Tickey

Защо не България

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги” и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги” пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?”, а „Защо не България?”. През очите на модерните номади животът тук е различен – предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално – със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България”.

Димитър Димитров е завършил изчислителна техника в Техническия университет в София. Работил е като ИТ директор в голяма българска банка, а после 5 години за IBM Русия. През 2010-а се завръща в България и основава своя компания заедно с Константин Николов. Пробивът му като стартъп предприемач идва през 2014 г., когато той и екипът му печелят трето място в предприемаческото състезание StartUP Weekend с прототип на мобилно приложение за закупуване на билети в градския транспорт, наречено Tickey. По-късно Tickey става част от портфолиото на фонда за рискови инвестиции Eleven и получава финансиране от 100 хил. евро. Компанията разработва и Talkie – мобилно приложение, улесняващо обучението на деца по чужди езици.

Димитър Димитров е първият от, нека да ги наречем, по-зрелите стартъп предприемачи, с които се запознах. Да, има и такива, макар че обикновено очакваме да видим младежи по на 20-30 години. Неговата история и опит в бизнеса са вдъхновяващи поради две причини – динамичното време и новите технологии отварят път за предприемачество не само за „младите“, и второ – няма нищо по-подтикващо към новаторство от дребните несгоди при отглеждането на децата.

Димитров е от „старата школа“ на инженерите, които знаят, че светът не започва с появата на интернета, а включва и четене на хартия на техническа литература на руски език. Но пробивът му в стартъп средата идва от участие в предприемаческо събитие, което мери успеха не по годините опит, а по наученото през тях – Tickey му носи признание и възможности за развитие в тежка конкуренция. Все пак е интересно защо човек със солидна кариера ще търси пробив в новосъздаваща се общност на стартиращи бизнесмени. „На моята възраст – на 48 г., със семейство с малки деца, винаги съществува проблемът с постоянните доходи. Бил съм в големи корпорации, като IBM например, но работата там е като нож с две остриета, особено в отделите, свързани с консултантския бизнес – хората се фокусират върху отчета в края на седмицата и това пречи да покажеш креативната си страна“, казва той. Но решението да се върне в България дошло лесно, защото „дори през лятото Москва не е от най-гостоприемните градове“.

В търсете на решения за улесняване отглеждането на децата си Димитър достигнал и до двете успешни мобилни приложения на компанията си. Talkie идва като отговор на необходимостта от по-атрактивно обучение по английски език, което да привлече вниманието на малките повече от уроците в детската градина. Той и колегата му Николай включват интерактивни елементи в заниманията чрез смартфон.

Tickey пък e решение за заети родители с деца, които пътуват в градския транспорт. „Тогава водих децата си на детска градина и въпреки че беше на две спирки, ми беше тягостно да ползвам тролей, защото с две деца е трудно да се качиш и да си купиш билет. Реших да купя карта, но се оказа сложно, а от друга страна хората ползват смартфон за абсолютно всичко. Естествената ми мисъл беше: не може ли да използваме смартфона и да автоматизирам такива елементарни неща като плащането на билет в градския транспорт“. Днес приложението е реалност, но не в България, тук не проявили интерес. Иначе е просто и лесно. Сваляш си приложението на телефона, регистрираш се, въвеждаш банкова карта. Когато се качиш в превозното средство приложението разпознава колата, линията и направлението и ти предлага да си купиш билет. Когато потвърдиш купуването, получаваш билет на екрана на телефона, който показваш на кондуктора.

След няколко успешни сделки през тази и миналата година Димитър може да обясни каква е разликата в правенето на стартъп бизнес сега и преди 3-4 години. Наличието на възможности за финансиране, извън банковия кредит, правят нещата по-лесни, но парите до 200 хиляди евро например не са достатъчни. Търсенето на капитал отвъд тази сума е също толкова предизвикателно, колкото и намирането на точния екип, „защото изпитваме огромна конкуренция с фирмите, които се занимават с ИТ аутсорсинг“. Според него в конкуренцията става ясно кой има потенциал и амбиция да работи върху собствен продукт made in Bulgaria в ИТ средите. Но брандът не е всичко – „няма значение къде си позициониран, по важно е какво правиш“. Предприемачът разказва как техен английски клиент проучил няколко конкурента във Великобритания, но се спрял на българския продукт заради качествените характеристики. Той допълва, че ако в началото родните разработчици по-скоро се опитвали да копират, напоследък излизат с оригинални идеи, което е „голяма еволюция“.

Технически Димитър е поставил основите за своята еволюция благодарение на Стив Джобс, защото „единствените компютри тогава бяха клонинги на Епъл-2. „Задочните репортажи“ на Георги Марков формират погледа му към действителността в България. 27 години след началото на прехода той мечтае България да загърби окончателно наследството от предишната система и да достигне нивото на развитие на Естония (или Е-стония). Той разчита, че комбинацията от постепенно обновяване на поколенията и известен външен натиск ще промени към добро живота ни.

Неизбежно стигаме и до темата за поколенческите разлики сред стартъп предприемачите. Събеседникът ми признава, че опитът му помага по-лесно да взима решения, но също така и хората на неговата възраст по-трудно излизат от остарели стереотипи и захващат нови инициативи. Но промяната е налице, дори и в корпоративния свят. „През последните няколко години , дори и хората, които се занимават с голям бизнес, излизат от формалния образ, с който сме свикнали – скъпи коли, костюми, и започват да се обличат по-свободно, да не се държат като големите шефове, а да делегират повече права на работниците си. На младите, до около 35 години, мисленето им е изградено в по-нерегулирана среда и имат по-добра нагласа за правене на бизнес. Това е нормално израстване“, казва Димитър.

А как се успява в България? Той помни смутните времена от началото на 90-те и може да направи разликата. „Има един израз: Ако успееш в България, ще успееш навсякъде. При моите опити с две фирми не съм имал проблеми при регистрацията или в комуникацията с държавна администрация. Има малки дреболии, които изнервят понякога, но проблемът по-скоро са големите монополисти. Но в България могат да се направят чудеса с малко пари. Това стимулира и креативността“, пояснява той.

Като родител Димитър се стреми да възпитава децата си като граждани на света – толерантни, отворени към непознатото, а не да се гордеят единствено с исторически факти. И е по-важно е човек да се гордее с това, което е постигнал, отколкото с нещо, което друг е направил. Поради тази причина той не се чувства „закотвен“ за България, пътува много и би напуснал държавата, ако изникнат по-добри условия за развитие на бизнеса му или за образование на децата му.

Към края на разговора ни го питам какво е заложил, за да успее. Категоричен е – „всичко, няма да се откажа и да търся по-лесна реализация“. Неговото „всичко“ не се изразява в пари, защото успехът идва, когато всяка сутрин започваш деня с удоволствие. „Хората могат и да са много успешни и на по- невидими длъжности. Ако им носи удовлетворение…“, завършва той и се оглежда за следващата малка неуредица, която да разреши с новаторска идея.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.