Бащата на Ангелина Георгиева не доживял да види как тя печели всички дела, скалъпени срещу нея

Как се чувства човек, който не е извършил никога никакво престъпление, но е принуден цели 11 години да доказва по съдилищата, че е невинен?

Нотариус Ангелина Георгиева знае това, но трудно намира думи. Днес, когато е спечелила окончателно три тежки съдебни битки, тя няма сили да се зарадва. Въздиша:

„Баща ми почина през януари 2008 г. и така не доживя да чуе първата ми оправдателна присъда, произнесена три месеца по-късно. Дъщеря ми пък беше на 9 години, когато ме попита: „Мамо, ти ако идеш в затвора, кой ще се грижи за нас?“ Сега тя е на двадесет и една, аз тревожното й детство не мога да променя... Спечелих всички дела, а след това осъдих и прокуратурата за претърпените от държавното обвинение имуществени и неимуществени вреди. Но в интернет все още стои една публикувана на нейния сайт информация, че съм била част от имотната мафия - без значение, че разследването, заведено по жалба на едно акционерно дружество срещу мен, не касаеше никакви имотни измами, а редовност на връчване на нотариална покана.“

Ето историята, в която Ани, както я наричат оределите й приятели, се оказва заложник при развалянето на договор за дистрибуция между френския автомобилен гигант „Рено“ и една прочута в началото на века българска фирма.

През пролетта на 2005 г. французите по някаква причина решават да поверят на друг дистрибутор бизнеса си в България. Ани е наета от техните адвокати да връчи съдбоносното предизвестие на партньорите, които вече са нежелани. На 23 март тя посещава офиса на въпросното АД на софийската улица „Александър Жендов“, за да даде на управителя нотариалната покана, адресирана до него. Обяснимо нейната визита е неприятна за бизнесмена, който до този момент печели отлично от продажбите на реномираните автомобили. Неговата охрана я праща при секретарката му, която пък заявява, че шефът е зает и й препоръчва да си запише по телефона час за среща с него на следващия ден.

На 24 март Ани звъни веднъж безрезултатно и втори път, за да й бъде казано, че г-н Ю. Г. няма да бъде в кабинета си до вечерта и поканата за него може да бъде връчена на Оля Г. на бул. „Искърско шосе“. Там нотариуската отива със свидетел, предвиждайки възможен отказ за получаване на уведомлението. Упътват ги до бюрото на Оля Г. „Те са вече тук, г-н Г.“, съобщава тя по джиесема. Веднага след това при тях пристига непознат господин, който на въпрос дали е управителят на фирмата, отговаря утвърдително. После взема книжата от Ани и заявява, че Оля ще оформи разписките. Нотариуската не възразява - процедурата позволява такова оформяне от трето упълномощено лице. Под диктовката на мъжа Оля Г. изписва саморъчно „Получил със задължение да предаде на адресата“, после имената си и длъжността - „секретар“. Ани се уверява в нейната самоличност по лична карта и добавя забележка: „По указание на управителя“. Нейният свидетел се подписва и двамата казват „довиждане“ на домакините. В „Рено“ навреме са уведомени за връченото предизвестие, след което те по съответния ред депозират иск за разтрогване на въпросния договор в Международния арбитраж в Женева. Очаква се произнасяне до края на годината.

Междувременно започват неприятностите на Ангелина. В медиите се появяват критични заглавия:„Нотариус препъва дистрибутори в битка с „Рено“, „Нотариус съсипва наша фирма“ и др. В публикациите е развита защитна теза на изпадналата в неизгодна икономическа ситуация фирма, а именно: книжата с лошата вест от „Рено“ не били връчени на управителя й, а на някакво „младо момиче“, което било обикновена клиентка, а не служителка.

По жалба от дружеството срещу нотариус Георгиева започва дознание за престъпление по служба със съставяне на документ с невярно съдържание. Докато то тече, тя получава обявление за решение, постановено само за месец (каква образцова бързина!) по гражданско дело: че не е връчила фаталното предизвестие по надлежния ред. Ани не е получавала призовки по това дело, образувано на 29 септември 2005 г. по иск на заинтересованото АД. Но в съдебно заседание са представени две призовки, за които се твърди, че са й „връчени при отказ“ от призовкаря Таня Г. в присъствие на свидетелка. Тя завежда дело срещу призовкарите и го печели - съдът постановява, че те са съставили документи с невярно съдържание. (Лесно е да се каже, но на практика и това е мъчителна съдебна сага...) С постановлението в ръка юристката започва нова борба - за възстановяване на срока за обжалване на решението по делото за нотариалната покана - тя го е изпуснала, тъй като не е участвала в процеса и не е подозирала даже за него.
Между другото решава да сезира прокуратурата за фалшивите призовки, които не фигурират в никакво деловодство, но отговорът оттам е - не веднъж, а два пъти, че няма данни (?!) за образуване на досъдебно производство срещу фалшификаторките.

Горе-долу по това време Ани получава покана за среща с адвокатите на фирмата, превърнала живота й в кошмар. Предлагат й да оттегли „нищожната“ нотариална покана, а в замяна да бъде прекратено наказателното дело срещу нея. Откъде те черпят увереност, че биха могли да повлияят на държавното обвинение, това не става ясно. Тъй или инак, нотариуската отказва пазарлъци с тях.

Тя е вече подсъдима, процесът върви успоредно с битката за пазара на френските коли. Обвинителният акт срещу нея стига по неведоми пътища до съдебна зала в Женева още преди самата тя да го прочете. Пред българския съд свидетелите на обвинението, които са служители на г-н Г., затъват в противоречия. Фамозната Оля Г. хем признава, че е подписала разписките в качеството си на секретар, хем твърди, че никога не е работила във фирмата. Тя пробва да върне поканата, която е взела („отворила плика и видяла, че е не е за нея“), но забележете на какъв адрес - не на кантората на Ангелина Георгиева, а на бул. „Цар Освободител“ 15, където се помещава ...Софийският университет. Пред съда „секретарката-клиентка“ ту си спомня, ту забравя за срещата с приносителката на важната нотариална покана... Съдиите не дават вяра на нейните противоречиви показания, както и на показанията на г-н Г. и пазачите му. „Неговите действия са, от една страна, нелогични, а от друга - показват очевидното му намерение да направи всичко възможно да не получи очакваното уведомление от „Рено“ - пише в мотивите към присъдата по н.о.х.д. № 2307/2008 г.

Присъдата от първата до последната инстанция гласи: „Ангелина Георгиева е невинна“.

Дали оневинената се чувства победителка в момента?

Не. Чувства се обидена и унизена. Стряска се и насън от болезнени спомени - като например този как в един слънчев ден в кантората й връхлитат около седем души с фотограф и светския Агент Тенев. С веселяшки викове компанията иска от нея да завери нотариално нейното изявление, че приятелят им г-н Г. е с брада от 30 години насам. Каламбурът издава тяхната осведоменост за протокол от разпит, в който тя заявява, че човекът, представил й се за г-н Г. при оспорваното връчване на поканата, е бил голобрад...

Кошмарът още продължава и наяве. Чула неотдавна клиент да съветва друг да се откаже от услугите й на нотариус като казва: „Аз видях в интернет, че тя е от мафията“.

Накратко: съдебната машина, задвижена от един влиятелен навремето си бизнесмен, е смазала една юристка по действащите и до днес корупционни схеми - с поръчкови обвинения и скалъпени съдебни процеси. Нищо лично. Едно лице, на което държавата е възложила извършването на предвидените в законите нотариални действия, е използвано като средство, за да остане в сила договор за дистрибуция, засягащ на пръв поглед само тези, които са го подписали. В крайна сметка арбитражният съд е приел, че уведомлението за прекратяването му е връчено по надлежния ред, договорът е разтурен, а ощетеният бизнесмен сега прави друг бизнес кой знае къде...Той изглежда пет пари не дава, че е прекършил съдбата на една жена, практикуваща право - нито той, нито пък обслужилите го магистрати. За тях са без значение нейните загуби в професионален план, разделите с близки хора, които не са й повярвали...

Дали може нещо такова да сполети всеки нотариус?

Колегите на Ани са единодушни: „Да“. Още повече ако живее в България.