„Когато работя, все едно съм в прегръдките на най-хубавата жена в света. Обичам работата си.“ Талантливият ваятел Стефан Начков е ученик на един от най-добрите български скулптори на всички времена - Любомир Далчев (брат на поета Атанас Далчев и архитекта Борис Далчев). Любомир Далчев е автор на Паметника на съветската армия, паметника на свети Климент Охридски, на Рачо Ковача в Габрово и много други. Начков много се гордее с това, че лично е поставил свети Климент Охридски и дори получил похвала от учителя: „Браво, Стефчо. Много добре си го монтирал.“

Начков е на 87 г. и вече е“възрастен“, затова и прицъква до ателието си (на 15-ина минути енергичен ход от дома му) „само“ по 1-2 пъти дневно. Работи по всяко време, дори и през нощта. Тази година скулпторът има юбилей - 50 г. творческа дейност. Начков изработва виденията на душата си първо от пчелен восък, а не от глина. А след това ги отлива в бронз.

„Имам над 1800 пластики. До 1800 ги броих, но после престанах.“ За час и половина, колкото време гостува екипът на „Труд“ в дома му, творецът показва поне 15 работи, за всяка от които обявява с любовта на родител: „А тази е най-хубавата ми.“

Има над 30 пластики в бронз по паркове и градинки из цялата страна. Над 500 негови творби са притежание на частни колекционери в 50 страни. В тях Начков включва и малката пластика „Кирил и Методий“, която е акостирала в полярната ни база на о. Ливингстън. Подарил е своя творба и на Владимир Путин. Най-интересната личност, с която се е срещал, е шефът на ЦРУ - адмирал Търнър, с когото се запознава и впоследствие поддържат семейни контакти. Връзката се осъществила така - Търнър попитал генерал Семерджиев откъде може да си купи скулптура и генералът се сетил за Начков.

Над 200 са откупените му произведения в Швеция, но сред множеството самостоятелни изложби, които е правил по цял свят, най-паметната е тази в Каракас. И то по причина, съвсем странична и напълно несвързана с творческата му дейност.

Открива изложбата в паметната нощ, когато Господ все още беше българин на мача с Германия - 10 юли 1994 г. „Мен въобще не ми беше до изложбата, бързах да се прибера в посолството да гледам мача - живеехме в резиденцията на посланика.

След като бихме, излизаме отвън. В големия двор на резиденцията се бяха стекли 250 българи и един сърбин с мотор. Аз оттогава имам голямо уважение към сърбите. Той вика: „Дайте знамена!“ Посланикът изнесе едно дълго знаме, нарязахме го, закачихме знамената по колите и направихме дефиле из Каракас. По едно време попаднахме на една група по къси гащи, гледаме - германците. Носят знаме, ама не го развяват. Сърбинът взе да вика: „Булгария, Булгария!“ И тогава един от германците си свали гащите и типично по германски си показа дупето. Докато обикаляхме Каракас с колите, най-интересно ми беше, че навсякъде имаше закичени български знамена.“

Изживяването става още по-незабравимо, когато при пътуването за София се оказва, че летят в един самолет с националния ни отбор. „На летището в Ню Йорк на летището, полетът нещо се забави. Гледаме - идват Цвятко Барчовски, български журналисти. Питаме какво става, а те ни отвръщат: „Ама те, футболистите, са в самолета. Ще пътувате с тях.“ Христо Стоичков беше на първата седалка вдясно. Пътуваше с жена си, както и останалите от отбора. Беше страхотно хубаво. Страхотно! При когото искаш, можеш да отидеш да го питаш нещо. И няма формално да ти отговори. Девет часа бяхме заедно. Разбира се, разказахме им какво беше в Каракас.“

От това паметно пътуване имат спомен - плакат на националния отбор, подписан от футболистите.

От българските политици скулпторът одобрява само Жан Виденов. „Той е човек, който не е откраднал една стотинка.“ А за най-добър министър на културата смята политика от соца Георги Йорданов. Има добри спомени и с Павел Матев. „Казаха ни, че министърът на културата Павел Матев ще посети ателието ни - от първи до шести курс бяхме в едно ателие. И решихме, понеже нямахме стол, а се хранехме в мензата на Софийския университет, да направим номер на Павел Матев. В центъра на ателието сложихме един котлон, на него - тенджера с фасул. Павел Матев дойде към 11 ч. - фасулът тъкмо беше уврял, и казва: „Ей, тук много хубаво мирише!“ Казахме му, че нямаме къде да се храним, позасмя се, но накрая нищо не направи.“

Според Начков идеалният министър на културата трябва да бъде не творец, а юрист, но с отношение към изкуството. От съвременните скулптори за най-добър смята Крум Дамянов.

Начков живее със съпругата си - бивша гимнастичка, двамата имат син и малък внук.