На осмия ден от Великден православната църква чества апостол Тома. Празникът е известен още като Томина неделя.

Тома е един от апостолите на Исус Христос. Наричали го Близнака (Тома означава близнак на арамейски), тъй като според една от версиите много приличал на Христос.

В евангелските истории апостол Тома присъства с разказа за "Уверението Томово". В него се разказва как Тома не повярвал на разказите за възкресението Христово, докато не видял със собствените си очи раните от гвоздеите и от пробитото копие в ребрата Христови. Изразът Тома Неверни е станал нарицателен за недоверчив човек.

След проповедите си на Евангелието в Индия апостол Тома приел мъченическа смърт в град Мелипура, като бил набит на пет кола.

В историята Тома е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват: "Видяхме Господа", той им отвръща: "Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам."

Христос се обръща към него и му казва: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали".

Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който според християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и последователите си. Седмицата след Великден се нарича още Светла или Празна, поради забраната да се работи каквото и да е. Томината неделя слага завършека на великденския празничен цикъл.

Апостол Тома не е известен само с евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните Христови ученици. Въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят, за да го убият, Христос решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар. Апостол Тома казал на другите ученици: "Да отидем и ние да умрем с него".

След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва божието слово. На апостол Тома се паднал нелекият жребий да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Из земите на Индия апостол Тома удивил хората с много чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него ново учение. Сред тях били и две сестри царици.

Царят, заради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. От това обаче апостолът по чудо оцелял, но царят не се спрял пред нищо и накрая убил Тома. Апостолът изпълнил своята християнска мисия и завършил живота си с мъченическа смърт. Но дори и царят, който пожелал смъртта на Тома, скоро приел християнството, убеден от изцелението на сина си Азан, след като се покръстил.

Мощите на апостол Тома били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.

Празна, или Томина, се нарича седмицата след Великден, която завършва празничния цикъл. В библейски план е свързана с чудната мълва за Възкресението и с Тома, единствения от дванадесетте апостоли, който не повярвал в чудото. Тома искал да види своя учител с очите си, да пипне раните от гвоздеите, с които го приковали на кръста. Затова и на осмия ден Христос сам отишъл при невярващия свой апостол. Апостолът нямал никакво съмнение след това, но завинаги му останало името Тома Неверни, както и цяла неделя в празничния календар, в която невярващите да повярват.
Народът нарича тази седмица и „празна", защото през цялото време не трябва да се работи. В различните й дни се извършват няколко характерни обреда.

ИКОНИ
В иконите са изрисувани неверието на апостол Тома и доказателствата, които му дава сам Христос. Изобразяват Исус в центъра, със свлечено от лявото рамо наметало. Виждат се раните на гърдите му, на дланите, на нозете. Дясната му ръка е вдигната нагоре и апостол Тома сочи раната на гърдите. От двете страни на Христос симетрично застават апостолите. Дясната редица води апостол Петър.

РИТУАЛИ
На втория ден от празника (наричат го Разтурнипонеделник или Разметнипонеделник) младежи излизат извън селището, разделят се на две групи и търкалят група срещу група червени яйца. Вярва се, че това предпазва от градушка и предизвиква плодородие.
Обичаят „Мара Лишанка" се изпълнява в Светлата сряда от девойки, които са лазарували. Те правят кукла от три разноцветни чехъла, откраднати от бременни булки. Вмъкват чехлите един в друг. Най-отгоре за глава на куклата слагат червения. Като за истинска булка слагат було, сребърни накити и така натъкмена, лазарките я понасят с песни към реката. Там пак играят и пеят, умиват „лицето" на Мара Лишанка (както наричат куклата), умиват се и те самите и се надяват, че са направили добрата магия: няма змей да ги залюби, а добър момък, ще имат деца, ще са щастливи, ще е дъждовна и плодовита годината.
В сряда се играе и Ладино хоро. Участват пак момичета лазарки. Две от тях правят с кърпите си арка, под нея преминават останалите една по една, на последната припяват и наричат за момъка, който й е писан: какъв ще е, от какво семейство, с каква работа и най-важното - с какво сърце. На някои посочват и точното име дори. В петък след Великден българинът празнува Лятна св. Петка, макар че източноправославната църка празнува деня на Параскева-Петка на 26 юли. Така се посочва по-древната връзка на името на светицата с петъчния ден, обвързва се двойният й облик - летен и зимен - със сезонната и стопанската цикличност. Като поставя празника на финала на великденския празничен комплекс, народът показва специално отношение към св. Петка, издига я до ранг на покровителка на небесните стихии - дъжд, градушка и слънчев огън. Край църкви и манастири с името на светицата се вдига весел всенароден празник с борби, състезания, игри и, разбира се, с буйни хора. Курбанът в чест на Лятна св. Петка пази нивите от градушка и може да докара плодоносен дъжд. Изпълнява се и молебен за дъжд, на който символичното пръскане с вода трябва „да доведе" дъжда и плодородието. На връщане след празника всеки гледа да срещне бременна жена или майка с мъжко дете сукалче, защото те носят голямо щастие. На Летния Петковден ритуално се обхождат нивите и градините - за предпазване от градушка и за плодородие.
Там, където светицата е патрон на местната църква или манастир, се правят общоселски и междуселищни сборове и панаири. На тях се събират и много болни, които принасят своя жертва, за да се излекуват. В Странджа вярват, че точно в полунощ срещу празника св. Петка се явява на извора във вид на бяла или златна патица. Който я види, мигом оздравява. Затова тази нощ болните се стичат на поляните пред аязмото на светицата и с надежда очакват чудото да стане.
Неделята след Великден се боядисват отново яйца и се раздават, този път за душите на мъртвите.