Стефан Шапюиза, легенда на Швейцария и "Борусия" (Дортмунд), пред "Труд": Светът знае България заради Стоичков и Балъков

Стефан Шапюиза е един от най-големите швейцарски футболисти за всички времена. Превърна се в легенда и на "Борусия" (Дортмунд), с който триумфира в Шампионска лига през 1997 г. Ювелирен голмайстор преди и лице на Евро 2008, а днес скаут на "Йънг Бойс". Шапи, както галено го наричат и много медии, говори пред "Труд" в швейцарския зимен курорт Ароза.

- Хер Шапюиза, слязохте от голямата сцена като футболист, но все още не се отказвате от световно първенство на сняг в Ароза. Какво означава за Швейцария да бъде организатор и домакин на този турнир?

- Това е сбирка на стари и добри приятели. Виждаме се бивши футболисти. А мачовете винаги са много напрегнати и истински. Приятелството си остава, но и за нас е приятно да излезем с целия хъс на терена и да защитаваме нашите държави.

- Вие сте жива легенда на "Борусия" (Дортмунд). Този клуб става все по-популярен в целия свят, така е и в България. Какво е магнетичното в Борусия?

- Дълги години "Борусия" не е бил много богат отбор. Но феновете му винаги са отивали на стадиона. Те много обичат футбола. Любовта към Борусия се предава от бащи на синове и от майки на дъщери. Клубът има един уникален стадион, който предразполага футболистите да дават най-доброто от себе си. А феновете да се наслаждават, че са вътре. Няма нищо по-хубаво от това да играеш пред винаги наелектризирани запалянковци.

- Какво е чувството да застанете на терена пред жълтата стена на истинската любов, както я наричат?

- Неописуемо е. Когато ти е за първи път, изтръпваш и се сковаваш. Когато спечелиш няколко победи, разбираш, че си ги постигнал благодарение и на любовта на жълтата стена. Пожелавам на всеки да празнува с нея.

- През 90-те години вие трупахте непрекъснато победи с "Борусия" и спечелихте всичко. Това ли бе тогава най-добрият отбор на Германия?

- Със сигурност в това десетилетие ние бяхме на едно ниво с "Байерн". Правихме изключителни дербита. С началото на новия век "Байерн" се засили прекалено много. А "Борусия" изживя трудни моменти до 2010 година. След това нашият тим отново настъпи педала и се надявам, че ще успее да се изравни с "Байерн" и да доминира в Европа.

- Как станахте любимец на феновете?

- Не искам да се изчервявам... Играех добре, давах всичко. Футболът ме е научил, че когато работиш много, той ти се отблагодарява. Хората обичат тези, които се раздават до последния дъх. В Германия феновете много разбират играта.

- Играли сте три европейски финала срещу "Ювентус". Какво ще ни разкажете за тези дуели?

- Първите два бяха за Купата на УЕФА, когато трофеят се разиграваше в два мача. През 1993-та "Юве" бе много по-силен. След загубите ние стегнахме редиците и се засилихме. Съдбата ни даде шанс да вземем нашия реванш четири години по-късно, при това във финала на Шампионска лига. И тогава със сигурност бяхме аутсайдер. Но знаехме, че по пътя до финала изиграхме много големи мачове. Казахме си преди двубоя, че сега е моментът всеки да се надскочи себе си или поне да бъде на своето най-добро ниво. Получи се и победихме "Юве "с 3:1.

- Защо нито един отбор не успява да дублира титлата в Шампионска лига?

- Прекалено трудно е, защото силата на големите се изравни много. Виждате, че изненадите са непрекъснати. Всеки може да победи всеки след края на груповата фаза. При такива равни сили е изключително тежко да изиграеш два сезона по перфектен начин. Дори нека кажем, че е невъзможно, което се доказва с развитието на всеки турнир в Шампионската лига. А за феновете е интересно, че не всеки път печели един и същи тим.

- Колко важно беше за "Борусия", че финалът срещу „Ювентус“ през 1997 година беше в Мюнхен?

- За нас беше абсолютно все едно кой ще е стадионът и къде се намира. От друга страна, старият „Олимпия щадион” ни амбицира допълнително, защото голямата ни конкуренция е "Байерн". И точно там да спечелим Шампионската лига бе специално и още по-хубаво.

- На следващата година победихте "Байерн" в Шампионска лига в Мюнхен, при това с ваш гол.

- Да, вярно е. Колко време мина... Много беше хубаво.

- През 1997 година с "Борусия" спечелихте и междуконтиненталната купа. Доколко футболистите ценят този трофей, който сега се разиграва дори с турнир?

- Значението му не е толкова голямо, колкото националните първенства и евротурнирите. Прекалено е натоварващо, защото се разиграва по средата на сезона. Окей, има я и тази купа. Но тя определено не е толкова важна за отборите, а по-скоро е бреме, че трябва да се играе за нея по никое време.

- Вие сте третият най-добър голмайстор на Бундеслигата. Знаете ли кои са първите двама?

- Със сигурност единият е Клаудио Писаро, който и до днес не спира да вкарва голове за "Вердер". Другият е Джоване Елбер.

- Участвали сте в един от най-кошмарните мачове на националния отбор на България. Победихте ни от 0:2 с 3:2 в София през 1991 година. Помните ли?

- Да, много добре си го спомням дори. Преди двубоя дълго лекувах контузия и се завърнах точно тогава на терена. Беше вторият или третият ми мач. Много се радвахме на победата, защото имаше огромно значение. Само че накрая и тя не ни достигна, за да се класираме на европейското през 1992 година.

- Кои български футболисти най-много цените?

- На първо място е Христо Стоичков. Той е най-известният и най-добрият. След него идва Красимир Балъков. Заради тях хората знаят България.

- Какви са спомените ви от световното в Щатите, където и България, и Швейцария участваха?

- Ние стигнахме само до осминафинала. Загубихме с 0:3 от Испания и ни беше много мъчно. Но като цяло за мен турнирът е хубав спомен. Швейцария дълго време не бе участвала на световни финали и този път не само успя, но и прескочи групата. И все пак паднахме малко несправедливо от испанците.

- А какво е мнението ви за българския отбор тогава?

- Това е най-силното ви представяне, нали? Помня как победихте Германия на четвъртфинала. Такива мачове не се забравят. Особено важни са за по-малки държави като нашите. Аз си спомням, че винаги ми е било трудно да играя срещу България.

- По ваше време играха много българи в швейцарското първенство и Бундеслигата. Помните ли ги?

- В Швейцария играеха Трифон Иванов и Петър Александров. По това време аз бях в Германия. По-късно се сприятелих с Александров, който отдавна живее в Швейцария. Годините разделят хората и затова приятелски турнири като този в Ароза ни помагат да си спомним хубавите неща.

- Вие бяхте един от най-добрите централни нападатели. Сега кой е номер едно?

- Футболът днес е в краката на двама невероятни футболисти. Лео Меси и Кристиано Роналдо са безспорният връх. След тях бих наредил Неймар и Роберт Левандовски.

- Защо никога не играхте извън Швейцария и Германия? Нямахте ли оферти?

- Напротив, много имаше. Но аз се чувствах добре в "Борусия". Редовно се обаждаха да ме питат за трансфер. Не исках да направя трансфер, просто за да кажете, че съм се преместил. За мен най-важното е да се чувствам у дома си. А Дортмунд ми даваше всичко, от което имах нужда. Отборът беше успешен и нямаше никаква причина да се местя.

- Кой е любимият ви гол?

- Трудно е да се каже. Най-важният със сигурност е този в Мюнхен, с който отстранихме "Байерн" в четвъртфинала на Шампионска лига. Не беше много красив. Но съперничеството между отборите ни го прави най-паметния в кариерата ми.

- Ако Стефан Шапюиза играеше днес футбол, щеше ли да струва 100 милиона евро?

- Добър въпрос. Трудно ми е да отговоря, но едва ли. В момента парите във футбола просто полудяха. За мен не е здравословно, че те направиха толкова голяма разликата между първенствата в различните страни.

- Нормално ли е един човек да струва толкова много?

- Явно е нормално, след като "Реал" (Мадрид) не веднъж даде толкова пари за футболисти. Става традиция, но смятам, че такива сделки са прекалено опасни.

Коментари

Задължително поле