На 24 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ втори по шутове в Лига Европа

Г-7 в очакване на нов трус от Тръмп Срещата на най-развитите икономики започва утре

Шест членки на ЕС приемат 356 мигранти от кораб до Малта

Космическа сянка тегне над местните избори Ретроградният Меркурий залага капан, сочи прогнозата на астролога Светлана Тилкова - Алена

Пожар избухна на ферибот в Индонезия, трима загинаха

Ердоган се чул по телефона с Путин, ще посети Русия на 27 август

Бразилия няма пари да се справи с пожарите в Амазония

Бурак Дениз остана на сухо

Авантаджии с палатки превзеха плажа на Крапец Румънци отдават незаконно каравани под наем на пясъка, български “еколози” ползват гората за тоалетна

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Китай с нови мита за внос на американски стоки, Тръмп обеща отговор

Борис Джонсън: Ще връщаме обратно мигранти, които прекосяват Ламанша незаконно

Голям пожар гори до село Бегово Засега няма опасност за населението

Крадците на данни от НАП опитвали да заметат следите си Файл, изтрит от Кристиян, напълно идентичен с получен в редакцията на “Капитал”

Пет сценария за бъдещето на Европейския съюз

30% вероятност за разпадането на ЕС до 2025 г.

Картата на континента става средновековна отново, ако не по своите граници, то по политическите нагласи и съюзи

През декември 1990 г. видни американски експерти правят кръгла маса в Пентагона за бъдещето на СССР. Единодушни са, че вероятността от разпадането му е не повече от 20%. Месеци по-късно реалността ги опровергава. Сега за разпад на ЕС говорят десетки експерти и политици. В българското интернет пространство „разпад на ЕС” се споменава 10 700 пъти, в англоезичното collapse of EU – 285 000 пъти.

Безспорно ЕС се намира в системна криза, резултат на конфликти по всяка от неговите граници от Северна Африка през Турция и Черно море до Балтика, но и на множество вътрешни кризи – икономическа, културна, политическа, институционална, демографска. Има скок на престъпност, протести, безпорядъци, тероризъм, насилие, убийства, стрес. Затова публикуван тези дни доклад за глобалния пазар на оборудване срещу бунтове и протести показва, че той ще расте ускорено през следващите години.

Нарастващата нестабилност на ЕС го тласка към т. нар. бифуркационна точка, в която малки въздействия биха го насочили в алтернативни посоки. Това затруднява категоричните прогнози. Ще разгранича пет възможни сценария за бъдещето, наредени по степен на вероятност.

(1) Сценарият „повече Евросъюз”, свързан със засилваща се интеграция чрез федерализация и укрепване на границите и по-силни общи институции, които да предлагат повече сигурност – военна, икономическа, социална. Това изисква колективна не само монетарна, но и фискална политика. Означава рязко засилване на преразпределителната роля на ЕС, което означава и концентриране в колективните органи на много по-голям бюджет за тази цел. В момента чрез институциите на ЕС се разпределя едва 1% от БВП на Евросъюза, докато в САЩ чрез федералния бюджет през 2016 г. ще се преразпределят 22,51% от БВП.

Този вариант обаче изглежда малко вероятен, като се имат предвид нагласите и на елитите и нарасналия евроскептицизъм на избирателите. В историята досега няма случай на създаване на политически съюз, след като е създаден преди това икономически съюз във формата на свободен пазар. Напротив, пръв е бил политическият съюз, който е възниквал в резултат на война и принуда, независимо дали става дума за САЩ, Германия или СССР. Политическият съюз в ЕС бе много по-вероятен през 90-те години по време на еуфорията от глобализацията и рухването на източноевропейския социализъм. Затова и вероятността на този сценарий е най-малка – около 10 на сто.

(2) Сценарият „повече пазар”, подкрепян от тези, които смятат, че европейската бюрокрация има твърде много власт и предлага твърде много регулации. Затова означава прехвърляне на власт на пазара и националните правителства, допълнително отслабване на общоевропейските институции. Този сценарий предполага много по-силно излагане на държавите на общия неолиберален пазар. В него влиза и отказ от обща миграционна политика, оставянето това на отделните държави, което в крайна сметка би довело до разпад на Шенгенското пространство.

Този сценарий ще увеличи рисковете от политическа дестабилизация на национално равнище и като реакция разноречието в реакциите на държавите и самозатваряне на една или друга от тях в опит да решат проблемите си. Ще се засили възходът на националистически, евроскептически партии, които искат самозатваряне в рамките на националните държави. Всъщност това наблюдаваме в момента и в САЩ в програмите на Тръмп и Сандърс, но така е и в Европа, където Австрия стана поредната държава, в която системните левица и десница бяха избутани встрани, а победи кандидатът на крайнодясна антиемигрантска и евроскептична партия. Вероятността на този сценарий е около 15%.

(3) Сценарият „укрепване на статуквото”, свързан с опит за консолидация без значими институционални промени. Това е посоката, в която се действа от началото на икономическата криза – започнати са редица програми по стимулиране на инвестиции и заетост, бе създаден Европейският фонд за финансова стабилност, поставено е началото на банков съюз и разгръщане на механизми за контрол на националните бюджети. Предлагат се допълнителни мерки за премахване на безработицата и социална осигуреност. Разгръща се дейност по създаването на единен енергиен и единен дигитален пазар. Този сценарий може да продължи без много сътресения, ако няма, разбира се, нова световна икономическа криза, война, нов мощен емигрантски поток от няколко милиона души. Неговата вероятност е около 20%.

(4) Сценарият ЕС „на различни скорости”. Този сценарий и сега съществува с разделението на Еврозона и извън нея, Шенген и страни извън него. По-нататъшното му развитие означава отделянето например на част от държавите в Северна Европа (Франция, Германия, Белгия, Люксембург), които да развиват по-нататък различни форми на интеграцията. Така сега съществуващото разделение например между Северна и Южна Европа, капиталистическия център и периферия допълнително ще се засили. Някъде отделно ще бъде Великобритания със специален статут. Ние тук, на Балканите, заедно с Румъния и Хърватия ще останем в последния ешелон. Това обаче е решение в краткосрочен план, но по-дългосрочно означава допълнително засилване на разделенията в ЕС, които в средносрочен и дългосрочен план биха били дестабилизиращи за него. На този сценарий давам 25% вероятност.

(5) Сценарият „разпад на ЕС”, който би могъл да се реализира при съчетаване на няколко кризи – финансова, военни действия в Източна Европа, терористични актове, свързани с кризата на мултикултурализма, нарастващо количество протести и сблъсъци, съставяне на правителства от антисистемни партии в различни страни, излизане на една отделна страна от съюза или след подписването на Трансатлантическото споразумение, което допълнително ще обезсили и националните държави, и ЕС, ще засили разцепленията. В Центъра за стратегически и международни изследвания на Збигнев Бжежински още в началото на 90-те години видях сценарий на разделянето на Европа на 200 малки държавици. На 15 януари 2016 г. известният американски геополитик Робърт Каплан публикува в „Уолстрийт джърнъл” статия под заглавие „Новата средновековна карта на Европа”, в която казва: „Десетилетията, когато смятахме Европа за стабилна, предсказуема и отегчителна, отминаха. Картата на континента става средновековна отново, ако не по своите граници, то по политическите нагласи и съюзи.” В прогнозата за 2015-2025 г. на частната разузнавателна агенция „Стратфор“ разпадът се предвижда да стане до 2025 г. На този сценарий бих дал вероятност от 30 на сто.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.