Учениците са по-модерни, по-бързи, по в час. Затова да не оплакваме младите, а учителите

Между 200 и 300 лева бонус ще получат преди 24 май учители в училища и детски градини. Дотук добре. Кой няма да се накефи на такъв бонус! Той засиява с нова сила на фона на нищо и никаквото заплащане на педагозите у нас. Дотук добре, а по-нататък?

Нататък продължава сагата с неуважителното отношение на обществото към просветителския труд. Нито един управленски механизъм не намери формула за повече заплащане, за поне прилично финансово обезпечение на сложната работа на стотици всеотдайни преподаватели. Годините на прехода, чийто край така и не се вижда, набутаха учителите в дъното на обществената таблица. Скапа се ценностната им структура. Някогашният авторитет отиде на поправителен. Колцина издържаха?

Самоотвержените или принудените да се примирят с обстоятелствата? Да не се свързва приносът на учителското дело с паричния еквивалент на този труд е нов демократичен принос в размекването на духовния национален капитал. Не го уважаваме. Не го възнаграждаваме.

Учителите живеят зле. В някои случаи много по-зле от учениците. Привечер пред всяка гимназия чакат родителските или мутренските мерцедеси и джипове. Дъщерите на богатите са по-стайлни от учителките, синовете - по баровци от директорите. Вярно, това разделение витае в педагогическите нива на всички модерни държави. Но зрелият капитализъм още преди век намери начин да не унизява преподавателите. Не ги смъкна в социалния партер. Опитва да ги държи в прилично финансово здраве. Укрепва с всички средства и структури авторитета им. За жалост нашият капитализъм още не е развит.

Учителите се нагаждат към обидните обстоятелства, като се стремят да не съзират колко са обидни. Тъй като нямат финансово признание, търсят признанието на публиката. Понякога са толкоз въодушевени, че се извисяват до възторг. Понякога са толкоз смачкани, че 200 лв. бонус звучат като двеста радости.

Като усетиха, че общественото статукво ги набутва в килера и като не виждат надежда за повече признание - и финансово, разбира се - някои учители слязоха в низините на социалната принуда. Слязоха до ученическия манталитет. Вместо да обгрижват високото знание, обгрижват оцеляването си и смешните заплати. Учениците няма как да не забележат жалката картинка. При тези разменени ценности за какво уважение говорим. На един от поредните протести видях как в 10 ч сутринта учителите си пият водката с учениците. Пафкат с девойките, обсъждат новото бентли на гаджето на деветокласничката Х, а пичовете, понеже са пичове, плащат сметката. Тъй протече този протест. Много благодатно за уравновесяване на мисленето. За изработването на правилата на мирното съвместно съществуване. Дай още едно! А, бентлито пристига.

Понеже са лишени от стимули, унизените ще прегърнат бонуса от 200-300 лева и пак ще останат в коридора. Няма да влязат в час. Няма да се извисят над учениците. Нямат лаптоп. Не бърникат в мрежите, не черпят информации от Гугъл, а и не залягат на английския. Да си учител днес и да не владееш поне един чужд език е анахронизъм. Празен чип. Платка без връзка със софтуера. Е, и хардуерът ще се хили. Както се хилят учениците. Те са по-комуникативни, по-модерни, по-бързи. Те са повече в час. По-отворени. С по-леки граници. С нарастващ хъс и нарастващ английски.

Нахранени от мама и татко, накипрени от онези с бентлито, заредени с непукизъм, децата на прехода научават повече от живота, а не от училище. Матурите са в битието около тях. Затова е смешен онзи плач за разпада на ценностните системи. Кои ценности? На баба и дядо, на Макаренко, на изостаналите от ритъма, на удобните приюти на поражението, в което държавата набута просветителите? Какви просветители, впрочем, когато житието им е немотия! Как бедният да стигне до духовните висини? Пък и как да ги вгради в съзнанието на потърпевшите. Затова да не оплакваме младите. Да оплакваме учителите.

Равнис по делегираните бюджети

Допълнителното възнаграждение тази година ще споходи 80 на сто от училищата в страната и близо 50% от детските градини, обяви Синдикатът на българските учители. За това, че не всички просветители ще получат бонус, са виновни т.нар. делегирани бюджети. А това означава разделение, конфликти, усещане за привилегии и усещане за минавка. По какви критерии ще се поощрява трудът на учителите? Питай делегираните бюджети...