Фидел Кастро - Последният Коменданте

Надживял студената война, Берлинската стена, Съветския съюз, 10 американски президенти и 638 опита за покушение срещу него, Фидел Алехандро Кастро Руз, е най-дълго управлявалият държавник в историята на ХХ век, който не е монарх. Само кралицата на англичаните може да се сравнява с него... и някои африкански племенни вождове от ранга на Робърт Мугабе.

Роден на 13 август 1926 г. от брака на богат плантатор с камериерката му, младият Фидел от ранна възраст говори за неравенствата, на които са подложени работниците хаитяни в плантацията за захарна тръстика на Анхел Кастро Руз. Изпратен да учи в луксозен частен пансион в Сантяго, бъдещият Коменданте на Кубинската революция трудно намира общ език с другите богаташки деца и след като е изгонен от училището, завършва образованието си в стриктен йезуитски колеж. Записвайки право в Университета на Хавана, Фидел Кастро бързо се включва в политическия живот на страната и през 1947 г. вече е един от най-видните оратори на водената от Едуардо Чибас „Партидо Ортодоксо“, която изповядва идеите на марксизма и социалното равенство. Същата година Фидел грабва оръжието, за да участва в безславния опит за сваляне на диктатора генералисимус Рафаел Трухильо в съседната Доминиканска република.

Протестното самоубийство в ефир на радиостанция на Едуардо Чибас през август 1951 г. е повратният момент в политическата кариера на Кастро. На следващата година той се явява като независим кандидат на изборите за конгрес, резултатите от които в крайна сметка са отменени от военния преврат на Фулгенцио Батиста. Фидел и брат му Раул излизат в нелегалност и организират партизански отряд, с който през 1953 г. нападат казармите в Сантяго. По-голямата част от 140-те бунтовници са избити, а братята Кастро пленени и осъдени на 15 години затвор в широко огласен процес, който режимът на Батиста иска да използва срещу политическата опозиция в страната. Резултатът е обратният - речта на Фидел пред съда, известна като „Историята ще оправдае делата ми“, грабва сърцата на кубинците. След 22 месеца в затвора братята Кастро са помилвани и прокудени като изгнаници в Мексико, където се запознават с един харизматичен аржентински лекар - Ернесто Гевара. Заедно с Ел Че, Фидел и Раул организират движението „26 юли“, наречено на датата на щурма на казармите в Сантяго, и на 2 декември 1956 г. с 82-ма въоръжени до зъби съратници пленяват яхтата „Гранма“ (както е наречен официалният вестник на кубинската комунистическа партия), за да се върнат обратно в Куба. Службите на Батиста разкриват плановете на партизаните и отрядът на Кастро и Гевара попада в засада малко след стъпването им на кубинска земя. Командирите успяват да се измъкнат с шепа хора и да си пробият път до планините Сиера Маестра, откъдето през следващите две години организират въоръжената съпротива срещу режима. Зимата на 1958 г. партизанските отряди на Кастро и Гевара лансират широкомащабна операция срещу правителствени сгради и казарми в Хавана, Сантяго и всяко по-голямо населено място в Куба. За дни армията и полицията на Батиста се предават на сънародниците си, а диктаторът бяга в САЩ. И така се ражда първата (и най-вероятно последната) в историята комунистическа държава в западното полукълбо.

Привлякло и отблъснало милиони към идеите на комунизма, за следващите близо 60 години името Кастро ще се превърне в нарицателно за непримиримост, характер, изкривени идеали, сляпа гордост, инат, десетилетно ембарго и най-вече високо вдигнат среден пръст срещу хегемонията на САЩ над двете Америки и голяма част от света във втората половина на ХХ век. Заливът на прасетата, Кубинската ракетна криза, военните кампании в Ангола и Мозамбик в името на Комунистическия интернационал - епизодите от световната история, диктувани от „Кастро“, се изучават на пет континента. С възстановяването на дипломатическите отношения между Острова на свобода и САЩ в края на миналата година Кубинската революция практически най-накрая взе символичната победа във войната на изтощение с Вашингтон, която кланът Кастро води от средата на миналия век. Най-вероятно затова и на 19 април 2016 г. „максималният лидер“ Фидел обяви, че се оттегля от Кубинската комунистическа партия с довода, че наближава 90-те години, но с клетвата, че идеите на неговото революционно движение ще живеят вечно.

ЦРУ наема мафията, за да го убие

Документи на Централното разузнавателно управление на (ЦРУ) САЩ, разсекретени през 2007 г., разкриват, че в началото 60-те години американските служби били толкова отчаяни от неуспехите в ликвидирането на Фидел Кастро, че се обърнали към мафията. Босовете на престъпните синдикати в Чикаго и Маями (Салваторе Джианкана и Санто Трафиканте) били ангажирани от ЦРУ, за да подпомогнат убийството, срещу сумата от 150 000 долара (близо 1 милион в сегашна себестойност). Мафиотите предлагали да се използва отрова, която да бъде вкарана в храната на Кастро посредством „техен“ човек в обкръжението на кубинския лидер. След месеци неуспешни опити престъпниците официално отказали поръчката.

За него

Икономическата война със САЩ

Най-учудващото е, че говорим за страна, която близо половин век е подложена на незаконна икономическа блокада от САЩ и все още дава на народа си високи стандарти за здравеопазване и образование - да постигнеш всичко това, докато водиш икономическа война, можеш само ако си Фидел Кастро.

Кен Ливингстън, бивш кмет-социалист на Лондон, на визита в Куба 2006 г.

Мечтата се превърна в диктатура

Трябва да признаем фактите. Красивата революция от 1959 г. срещу диктатурата на Батиста, която даде толкова надежди, която вдъхнови толкова мечти, се превърна в политически кошмар. Лична власт, отказ от свободни избори, цензура, политически репресии, преследвания на дисиденти, трудови лагери, смъртни присъди, накратко - целият арсенал на една диктатура. Но нека не отричаме отговорността на американците с продължаващото ембарго, което задушава един народ и се използва от управниците му, за да отхвърлят всякакво политическо откриване.

Президентът на Франция Франсоа Оланд през 2003 г., когато е лидер на френските социалисти

Куба - Si! Кастро - Nо!

Нека се закълнем във вярност към идеята за освобождението на благородния, изстрадалия кубински народ. Да живее свободна Куба! Куба - Si! Кастро - Nо!

Президентът на САЩ Роналд Рейгън, 1983 г.

По-велик от Чърчил

Речите му са по-близки до Кобет (Уилям Кобет - известен английски политически реформатор от ХVІІІ-ХІХ век), отколкото до Чърчил, което по мое скромно мнение ги прави още по-велики.

Писателят Греъм Грийн в коментар за в. „Дейли телеграф“, от 1966 г.

Коментари

Задължително поле