Aнтикорупционната комисия с иск за 1,163 млн. лева срещу ген. Кирчо Киров

ОИК в Търново откри нарушение на Изборния кодекс в плакатите на Весела Лечева Коалицията БСП за България имат 24 часа да ги подменят

Програмист спечели голямата награда на „Лукойл Клуб“

Министерството на транспорта готви нова концесия за летище Пловдив

СЕМ прекрати предсрочно мандата на директора на БНР Светослав Костов

Грипът увеличава риска от инфаркт 6 пъти

Нови стандарти при административното обслужване ще подобрят обратната връзка с потребителите

Разкриха кражба от дома на британец Единият извършител често гостувал на чужденеца

МВнР провери провокативна карта на Турция, включваща територия на България Не е публикувана от профила на турския военен министър Хулуси Акар, съобщиха от Външно

Цвети Радойчева пя на френски на Парижкия бал

Задържаха дилър и негов клиент в момент на сделка в ж.к. „Красно село“ в София

Съсед сигнализирал за насилие над 4-годишно дете, задържан е таткото

Очакват резултатите от хистологично изследване на Стефан Данаилов

Борисов кацна в Брюксел за участието си в заседанието на Европейския съвет

Фидел Кастро – Последният Коменданте

Надживял студената война, Берлинската стена, Съветския съюз, 10 американски президенти и 638 опита за покушение срещу него, Фидел Алехандро Кастро Руз, е най-дълго управлявалият държавник в историята на ХХ век, който не е монарх. Само кралицата на англичаните може да се сравнява с него… и някои африкански племенни вождове от ранга на Робърт Мугабе.

Роден на 13 август 1926 г. от брака на богат плантатор с камериерката му, младият Фидел от ранна възраст говори за неравенствата, на които са подложени работниците хаитяни в плантацията за захарна тръстика на Анхел Кастро Руз. Изпратен да учи в луксозен частен пансион в Сантяго, бъдещият Коменданте на Кубинската революция трудно намира общ език с другите богаташки деца и след като е изгонен от училището, завършва образованието си в стриктен йезуитски колеж. Записвайки право в Университета на Хавана, Фидел Кастро бързо се включва в политическия живот на страната и през 1947 г. вече е един от най-видните оратори на водената от Едуардо Чибас „Партидо Ортодоксо“, която изповядва идеите на марксизма и социалното равенство. Същата година Фидел грабва оръжието, за да участва в безславния опит за сваляне на диктатора генералисимус Рафаел Трухильо в съседната Доминиканска република.

Протестното самоубийство в ефир на радиостанция на Едуардо Чибас през август 1951 г. е повратният момент в политическата кариера на Кастро. На следващата година той се явява като независим кандидат на изборите за конгрес, резултатите от които в крайна сметка са отменени от военния преврат на Фулгенцио Батиста. Фидел и брат му Раул излизат в нелегалност и организират партизански отряд, с който през 1953 г. нападат казармите в Сантяго. По-голямата част от 140-те бунтовници са избити, а братята Кастро пленени и осъдени на 15 години затвор в широко огласен процес, който режимът на Батиста иска да използва срещу политическата опозиция в страната. Резултатът е обратният – речта на Фидел пред съда, известна като „Историята ще оправдае делата ми“, грабва сърцата на кубинците. След 22 месеца в затвора братята Кастро са помилвани и прокудени като изгнаници в Мексико, където се запознават с един харизматичен аржентински лекар – Ернесто Гевара. Заедно с Ел Че, Фидел и Раул организират движението „26 юли“, наречено на датата на щурма на казармите в Сантяго, и на 2 декември 1956 г. с 82-ма въоръжени до зъби съратници пленяват яхтата „Гранма“ (както е наречен официалният вестник на кубинската комунистическа партия), за да се върнат обратно в Куба. Службите на Батиста разкриват плановете на партизаните и отрядът на Кастро и Гевара попада в засада малко след стъпването им на кубинска земя. Командирите успяват да се измъкнат с шепа хора и да си пробият път до планините Сиера Маестра, откъдето през следващите две години организират въоръжената съпротива срещу режима. Зимата на 1958 г. партизанските отряди на Кастро и Гевара лансират широкомащабна операция срещу правителствени сгради и казарми в Хавана, Сантяго и всяко по-голямо населено място в Куба. За дни армията и полицията на Батиста се предават на сънародниците си, а диктаторът бяга в САЩ. И така се ражда първата (и най-вероятно последната) в историята комунистическа държава в западното полукълбо.

Привлякло и отблъснало милиони към идеите на комунизма, за следващите близо 60 години името Кастро ще се превърне в нарицателно за непримиримост, характер, изкривени идеали, сляпа гордост, инат, десетилетно ембарго и най-вече високо вдигнат среден пръст срещу хегемонията на САЩ над двете Америки и голяма част от света във втората половина на ХХ век. Заливът на прасетата, Кубинската ракетна криза, военните кампании в Ангола и Мозамбик в името на Комунистическия интернационал – епизодите от световната история, диктувани от „Кастро“, се изучават на пет континента. С възстановяването на дипломатическите отношения между Острова на свобода и САЩ в края на миналата година Кубинската революция практически най-накрая взе символичната победа във войната на изтощение с Вашингтон, която кланът Кастро води от средата на миналия век. Най-вероятно затова и на 19 април 2016 г. „максималният лидер“ Фидел обяви, че се оттегля от Кубинската комунистическа партия с довода, че наближава 90-те години, но с клетвата, че идеите на неговото революционно движение ще живеят вечно.

ЦРУ наема мафията, за да го убие

Документи на Централното разузнавателно управление на (ЦРУ) САЩ, разсекретени през 2007 г., разкриват, че в началото 60-те години американските служби били толкова отчаяни от неуспехите в ликвидирането на Фидел Кастро, че се обърнали към мафията. Босовете на престъпните синдикати в Чикаго и Маями (Салваторе Джианкана и Санто Трафиканте) били ангажирани от ЦРУ, за да подпомогнат убийството, срещу сумата от 150 000 долара (близо 1 милион в сегашна себестойност). Мафиотите предлагали да се използва отрова, която да бъде вкарана в храната на Кастро посредством „техен“ човек в обкръжението на кубинския лидер. След месеци неуспешни опити престъпниците официално отказали поръчката.

За него

Икономическата война със САЩ

Най-учудващото е, че говорим за страна, която близо половин век е подложена на незаконна икономическа блокада от САЩ и все още дава на народа си високи стандарти за здравеопазване и образование – да постигнеш всичко това, докато водиш икономическа война, можеш само ако си Фидел Кастро.

Кен Ливингстън, бивш кмет-социалист на Лондон, на визита в Куба 2006 г.

Мечтата се превърна в диктатура

Трябва да признаем фактите. Красивата революция от 1959 г. срещу диктатурата на Батиста, която даде толкова надежди, която вдъхнови толкова мечти, се превърна в политически кошмар. Лична власт, отказ от свободни избори, цензура, политически репресии, преследвания на дисиденти, трудови лагери, смъртни присъди, накратко – целият арсенал на една диктатура. Но нека не отричаме отговорността на американците с продължаващото ембарго, което задушава един народ и се използва от управниците му, за да отхвърлят всякакво политическо откриване.

Президентът на Франция Франсоа Оланд през 2003 г., когато е лидер на френските социалисти

Куба – Si! Кастро – Nо!

Нека се закълнем във вярност към идеята за освобождението на благородния, изстрадалия кубински народ. Да живее свободна Куба! Куба – Si! Кастро – Nо!

Президентът на САЩ Роналд Рейгън, 1983 г.

По-велик от Чърчил

Речите му са по-близки до Кобет (Уилям Кобет – известен английски политически реформатор от ХVІІІ-ХІХ век), отколкото до Чърчил, което по мое скромно мнение ги прави още по-велики.

Писателят Греъм Грийн в коментар за в. „Дейли телеграф“, от 1966 г.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.