Европейците отдавна не се обиждат, когато някой ги нарича „лицемери”

В началото на седмицата върховният комисар на ООН по човешките права йорданският принц Заид Раяд ал Хюсеин и международната правозащитна организация “Хюман райтс уоч” едновременно обвиниха Турция, че системно нейни граничари бият и отблъскват търсещи убежище на турска територия сирийски бежанци - в чести случаи и с огнестрелно оръжие. Най-малко петима души са били убити за последните два месеца, откакто действа споразумението на Анкара с ЕС да “овладява бежанските потоци”. В информацията не се споменава дали инцидентите са били съпътствани от реплики “Но Търки, гоу бек ту Сирия”. Милиардите евро в помощи, които Брюксел започна скоропостижно да превежда на турска сметка след подписването на “сделката” за мигрантите през март, явно ще се използват приоритетно за вече пребиваващите в Турция над 2 млн. бежанци от съседна Сирия. Допълнителни бройки само ще объркат сметката в тефтера на Анкара.

Турско-сирийската граница е с дължина над 820 км, от бреговете на Средиземно море през цяла Горна Месопотамия, пресичайки величествения Ефрат и притоците му и достигайки до кроткия Тигър,на иракската граница. Охраната й е предизвикателство по дефиниция. От двете страни на тази граница се водят и две различни войни - сирийската гражданска с няколко десетки различни фракции и поредната кампания от десетилетния турско-кюрдски сблъсък. Докладът на “Хюман райтс уоч” подчертава, че цели градове в Югоизточна Турция, където се водят операциите срещу кюрдските сепаратисти, са отцепени от месеци от армията и специалните части и практически откъснати от света. Турски военни също така целенасочено откривали огън срещу мирни жители, разрушавали инфраструктура и извършвали несанкционирани арести в рамките на кампанията, предупреди върховният комисар на ООН.

Американски медии (и само те) цитираха витиевато изявление на неназован високопоставен турски представител, според когото “политиката на отворени обятия на Турция към сирийците не означава политика на отворените граници” и същите могат да търсят убежище на територията на страната само през обозначените за целта гранични пунктове. Всички други забележки на ООН и правозащитниците бяха пренебрегнати. Подобно на реакцията на европейските правителства към публикуваните данни. В крайна сметка важното е бежанците да не стигат до Европа - как точно го постигат турците, си е изцяло тяхна работа, ако ще с ритници и куршуми - европейците отдавна не се обиждат, когато някой ги нарича “лицемери”, стане ли въпрос за хуманитарни ценности.

Явно е, че “гръцката схема” с приемните центрове, разположени върху десетина от 10-те хиляди острова в Егейско море, която измислиха западноевропейците, продължава да издиша по всички обективни причини. За да е сигурна в ангажимента си към евроспонсорите, Турция ще трябва да овладее изначалните потоци, пристигащи на нейна територия. Развоят на събитията в Сирия, с едно-две изключения, досега работи изцяло в интерес на стратегическите цели на Анкара.

От една страна, сделката за бежанците върза ръцете на европейците и ги закова към ангажимента за бъдещо турско членство в ЕС. Временното забавяне, което предизвика Европарламентът през седмицата за одобрението на сделката с Анкара, е откровена парлама - по въпросите за външната политика еврозаконодателите нямат дори минимални компетенции и всичко в крайна сметка се решава от съвета.

От друга страна, а ко на Сирия не й се случваше Арабска пролет през последните пет години, най-вероятният конфликт, за който се готвеха земите на Древна Месопотамия (без да броим задължителните сблъсъци с Израел), щеше да е Ердоган срещу Асад за баражите и ВЕЦ-овете по течението на Ефрат, които Турция строи от години за нуждите на растящата си икономика. Спадането на дебита на реката се отразява пагубно върху селскостопанския сектор в един предимно пустинен регион на Сирия, както и върху производството на страната като цяло. Войната за водата е по-древна от кръстоносните походи и джихадите. Пак щеше да има повод да се тестват най-новите руски и американски ракети със сателитно насочване.

В сегашната ситуация обаче Асад има достатъчно проблеми на главата си, основно свързани със собственото си физическо оцеляване, за да мисли за стратегическия конфликт с Турция. Пък и целият свят се занимава с него. Анкара трябва само да побутва от време на време в правилната посока горящата черга от своя край и другото, поне засега, се случва от само себе си. Минус свалянето на един руски изтребител и войната с кюрдите, де - все трудно предвидими обстоятелства.

Разпадащият се от 13 години във всички посоки Ирак все още може да сработи успешно за интересите на Анкара, стига турците някога да успеят да умиротворят трайно своята част от Кюрдистан. Автогола в тази история им го вкараха американските им съюзници с федерализирането на Ирак и отдаването на политическа и икономическа автономия на иракските кюрди. Практически на турската граница се появи разработен плацдарм за отрядите на пешмергите и на забранената в Турция Кюрдска работническа партия (ПКК), финансиран и въоръжаван от приходите от продажбата на петрол от находищата край Мосул. Затова и т.нар. операция срещу кюрдите в провинциите Ван и Диарбекир продължава вече близо година, без оглед скоро да приключи.

Части от граничещата с Турция сирийска територия също така се контролират от “Даеш”, откъдето се осъществява петролната контрабанда, с която фанатиците финансират терористичната си “държава”. В пиковия момент на руско-турската пропагандна война през есента и зимата, след свалянето на изтребителя, дирижираните от Москва медии на няколко пъти разпространяваха информации за приближени, включително сина на премиера Ердоган, високопоставени турски официални лица, които са пряко замесени в трафика на черното злато.

При всички положения контролът на турско-сирийската граница е основен приоритет за сигурността на Европа и столиците на Стария континент ще примижават за методите, с които се охранява линията. Още повече че досега там най-често и най-успешно са били спирани стотици кандидат-джихадисти от Европа, включително част от извършителите на атентатите в Париж и Брюксел от края на миналата и началото на тази година. За сметка на “постиженията” на “европейските партньорски служби” в предотвратяването на нападенията.