Народът е политически независим само ако различава „свой“ от „чужд“

Илюстрация: Иван Кутузов - Кути

От съвременната политика на Запада образът на врага въобще не се е изпарил

В ход е нова форма на тотална война, насочена не за унищожаване на отделни войници, а за създаване на цели „зони за унищожаване“.

Рядко минава седмица без шумен скандал по повод криминални действия или брутални изцепки на цигани. Онзи ден при акция на МВР и прокуратурата е арестувана групата лихвари, оглавявана от зам.-председателя на "Евророма" Януш Йорданов. Заместникът на Цветелин Кънчев предвождал юнаците не само в политическата и незаконната бизнесактивност, но и в трафика на бежанци. В къщата на главатаря са намерени граната и незаконен пистолет.

Вероятно за да отбележат края на „Ромското включване“, започнало с гръмки програми и милиони на данъкоплатците, към 2015 г. циганите масово смениха християнството с мохамеданство, пуснаха знакови за Катар и Афганистан бради. Циганките срещу заплащане се забулиха в черно както е характерно за Саудитска арабия и Пакистан.

Колкото бяха православни и протестанти, толкова са и мюсюлмани, важното е да не са като българите, да е на пук на европейското. Предизвикателното им поведение става все по-дразнещо и нетърпимо, реакциите на тероризираното българско население за отпор зачестяват. Първо в Стара Загора и Пазарджик местните власти взеха френски пример и ограничиха забулването. Искане за забрана беше внесено в София, Пловдив, Варна, Добрич, Шумен и в други градове.

В цялата страна все по-често се случват гневни изблици срещу безнаказаността за престъпната лавина от престъпления на тази специфична общност. През 2011-а в Катуница избухнаха размирици срещу циганския клан на рецидивиста Кирил Рашков, известен още и като „Цар Киро“. Напрежение възникнаха през 2014-а в павликенското село Михалци. В квартал "Младеново" в Лом м. г. 66-годишен българин беше принуден да брани от банда пияни цигани имота и жена си със стрелба с въздушна пушка.

Да припомним също от м. г. събития в Гърмен и "Орландовци". В Катуница бяха убити две съвсем млади и невинни българчета. „Българите на кайма” – крещяха в циганската махала „Надежда” в Сливен. „Убийте българите, да се знае кой командва тук“, крещял преди десетина дни Сурай Пашата, докато в Раднево пребиваха три млади момчета. Обаче дори пред очеизвадното властимащите жумят. Министърът на вътрешните работи Бъчварова заяви, че това не било междуетнически конфликт, а се е случило заради един криминален инцидент.

Още търси провокатори българи, а полицията пази спокойствието в ромските махали. Управниците както обикновено изискват от потърпевшите българи да спазват правила и закони, които отговорните за реда институции отказват да прилагат спрямо виновните. Такива са им инструкциите от Вашингтон и Брюксел за мултикултурно насилие върху държавнотворческия народ в полза на различни малцинства, в случая на циганите. Брюкселските институции и НПО-тата на Сорос всъщност са злокобни машини за денационализиране на европейските страни, а съответните правителства се изявяват като техни покорни и бездушни трансмисии.

Мултикултурализмът е недемократична идеология, която все повече се проваля сред инфектираните с нея общества и същевременно все по-истерично и силово се налага. По този начин се родее с най-бруталните форми на приложение на комунистическата идеология като болшевизма и маоизма. Матю Бок-Коте, доктор по социология и журналист в Монреал, аргументирано твърди, че мултикултурализмът като творение е „Франкенщайн на марксизма.“

Постепенно чрез това противоестествено творение демокрацията се изпразва от своята същност, все по-често политическите проблеми се решават по съдебен ред и към съдиите се прехвърля суверенитет. По този начин става възможно да се обезоръжи институционално истинският суверен – народът. Ето какво се крие зад неистовия хъс на непеошници и грантаджии у нас да овладеят съдебната система.

Приложени във вид на „позитивна дискриминация“ спрямо малцинствата в САЩ, Канада, Западна и Източна Европа, мултикултурните практики навсякъде се провалят, водят до деструктивни и хаотични явления в обществата, предизвикват силен националистически отпор. Заедността остана като празен пропаганден призив, дори западното съжителство във вид на лицемерна хармония не се състоя и у нас. Теоретически не беше възможно.

Точно затова тази наистина дискриминизационна спрямо традиционните нации практика се налага чрез всички форми на манипулации, съпроводени с насилие. Видим за всеки непредубеден наблюдател е многократно потвърденият от историята факт, че отказът да бъде законодателно закрепено предимството на доминиращата нация я превръща в обект за изсмукване на жизнените й сокове. От страна на получаващите все повече привилегии малцинства единствено въз основа на своята малочисленост.

Като резултат от такава силово наложена политика след няколко десетилетия се стига до разлагане на инфектираната с извратена толерантност нация, принудена да се приспособява към нетолерантната и често враждебна различност. После малцинствата си присвояват „аристократично превъзходство“ и то се стоварва не само върху загубилото съпротивителна енергия мнозинство, но и върху създадената от него държава. Като я разбива на части, в които си формира лични феоди за изхранване на своите чиновнически банди чрез грабеж.

Неизбежно е, тъй като малцинствата се обучават и подтикват точно в посока на нетолерантност, на агресивност спрямо мнозинството. От най-древни времена племенните или верските малцинства оцеляват само когато се самоизолират териториално, културно и езиково, когато водачите им посочат „другите“ и „чуждите“, за да се почувстват „своите“ и „ние-групата“.

За елините всички други са варвари; за евреите – гои; за правоверните – гяури, за национал-социалистите - недочовеци. Иначе се претопяват, асимилират, изчезват. Милиони българи са претопени в съседни и по-далечни страни. Османската империя ни пие кръвта пет века, само еничерите са били около 5 милиона. Гърция, Сърбия и Румъния в по-ново време асимилират насила милиони българи. Милиони българи са русифицирани през вековете, за Волжка България, за Кубратовата България все още не им се обръща езика в Русия. Образът на врага въобще не се е изпарил от съвременната политика на Запада, включително и към нас, усеща се.

За циганите другите са „гаджо“, нецигани, към които се отнасят с презрение или поне с недоверие и присмех. За някои техни групи дори сме „дас“, което означава „роб“. Така за да утвърдят своите нравствени ценности, стигат до „Убий българина“. Това въображаемо превъзходство дава основания на мнозина от тях да крадат, бият и да тероризират изоставените от властта беззащитни наши сънародници. Така се държат и извън България, затова ги гонят от редица страни в Евросъюза.

Народът като „ние-група“ е независим само тогава, когато е способен да различава „своите“ от „чуждите“, „приятеля“ от „врага“. Иначе, лишен от воля да противодейства на „врага“, политически разединения народ се превръща в културно заинтересувана публика, в производствен персонал и потребителска маса. Присъствието на „образа на врага“ е фундаментален признак на социалните процеси и никакви хуманистични активности не могат да променят това. Агресията има биологична природа. Потиска ли се, „образът на врага“ се премества в собствената психика и се превръща в страх и разяждаща личността вина.

Това искат от нас! От европейците го искат и в немалка степен са го постигнали. Нетрайно е обаче, срещу биологията политиката може малко, особено когато е истерично припряна. Смесването на етносите винаги е противоестествено, защото се сблъскват различни културно-исторически процеси. Съпротивата расте, фашизмът чука на вратите.

Виждаме тенденцията, тя е следствие на прилагането на единствено разрешената либерална лъжедемокрация, като образът на врага се превръща във вяла дегероизирана ксенофобия. Натам води политкоректното мрънкане за незаконните гета, неприлагането в достатъчен обем на законите спрямо циганската престъпност, премълчаването на паразитното съществуване на огромно мнозинство от тези, които ни броят за „гаджо“ и „дас“. А и не са само те.

Съзнателното размиване на „образа на врага“ еднозначно работи в посока на разрушаване на защитните механизми на една общност и осигуряване на преимущества на други общности. Което води до загуба на политическа субектност. Касае се за нова форма на тотална война, насочена не за унищожаване на отделни войници, а за създаване на цели „зони за унищожаване“. Да имаме предвид, че който се опитва да се измъкне от тази война, се превръща от способен да се отбранява боец в жертва, неспособна да проумее причините за своята гибел.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи