Нигяр Джафер: Моделът на здравеопазването е грешен

Весела Лечева: Грешка е да се иска оставка за изразена политическа позиция

Хлапета ще борят агресията с картинг и съвети от професионални пилоти

Изчезнаха 111 девойки след нападение в Нигерия

Учени регистрираха подозрителна активност на Йелоустоунския супервулкан

МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

173 милиона за нов център на София Пускат нощен транспорт за 2 лв.

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Валери Жаблянов в блиц пред “Труд”: ГЕРБ удрят всеки, който не им харесва

Легионер стрелец обвинен за хулиганство Горския човек заплашил служители на МВР, че ги очакват много изненади

С минимум средства – триумф и мижаво признание

Наш студентски отбор победи на европейското по роботика

Българското автомобилче е без екстри, но с превъзходна навигация

Отбор студенти от Факултета по електронна техника и технологии (ФЕТТ) към Техническия университет спечели европейското състезание по роботика. Oтзвукът у нас беше ограничен, като изключим краткия репортаж по Би Ти Ви и отразяването му от „Дарик“ и в. “Минаха години”. Друго нещо си е Поли Генова. Къде е Евровизията, къде е електронната количка, донесла европейско признание на младите умове.

Количката е към две педи дълга и се движи по специална писта, като се навигира самостоятелно. Целта е автомобилчето да приключи възможно най-скоростно спринта си… Прилича на електронна игра, ала може да се въведе при реални автомобили. Машинката с нисша форма на изкуствен интелект се управлява сама. Т.е. проблемът с интелекта на шофьора отпада… Въобще усилията на изобретателите са посветени да спестят максимално усилията на простия човек, който вместо признателност им поднася пренебрежението си.

На състезанието, проведено в Нюрнберг, Германия, се явяват 25 отбора и над 100 участници от 20 европейски университета. Миналата година нашите отиват и завършват 7-и. Сега пак опитват, респектирани от останалите участници. А на финала се оказват първи!

– И какъв им е келепирът? – питаме по байганьовскому.

“Не знам доколко нарасналото самочувствие е келепир, освен че спечелихме по един мобилен телефон за всеки участник. Супер яко. Но моралната награда е ценната, признанието!”, обяснява снизходително усмихнат главният асистент Елтимир Стоименов, ръководител на отбора, който на вид не се различава от студентите си.

“Нашите студентите видяха, че са по-добри от колегите им в Европа – заявява той гордо. – А се предполага, че техните университети са по-реномирани, авторитетни. Но завършихме първи. Българският отбор от ученици на ТУЕС пък завърши 6-и, като биха европейските студенти, вкл. и миналогодишния шампион. Да се похваля, че в нашия отбор имахме и момиче. Уж момичетата по-трудно се справяли с инженерните науки. Не е така. В европейските отбори има момичета и това е знак за просперитет. И в нашия вече имаме и изборът ни се оказа правилен! Освен че се включи много добре в колектива, се оказа и нашият талисман. Сплоти отбора… Следващата година също се каним да се явим, да защитаваме титлата. Основната радост от преподавателската работа е, че си сред младите, които са супер готини хора. Другаде са проблемите в образованието ни, уви! Прекъсната е връзката между преподавател и студент, няма достатъчно уважение и доверие и от двете страни.

– А как възприехте победата?

– Бяхме в облаците, спечелихме! Прекарахме една чудесна седмица заедно в Германия. Миналата година ние пак бяхме с най-бързата кола, но правилата бяха по-различни и германците спечелиха. Тази година пак нашата кола беше най-бърза и испанците, които бяха втори, ни поздравиха: “Браво!” И румънците, трети в състезанието, ни поздравиха. Имаше изключителен дух на спортсменство. Разбира се, германците гледаха малко “на кръв”, понеже им отнехме първото място. На състезанието имаше и доста скъпи, и авангардно разработени автомобилчета. Нашата количка беше съвсем базовият модел, без допълнителни скъпо добавени компоненти. Даже използвахме някои части от миналогодишното ни автомобилче, но това не ни попречи да сме първи. Просто вложихме по-хитри и интелигентни решения при управлението на автомобила.

Искам да спомена и за Андреа Нюкен, една от организаторките там, сърцата и дружелюбна жена. Занесохме й българска козметика с розово масло и тя се зарадва от сърце, вдигна българския трибагреник, дори ни каза, че ние сме отборът на нейната душа (под секрет обаче), и това ни зарадва…“

Постижението не е само на отбора. То е успех за целия Факултет по електронна техника и технологии, към който принадлежат участниците. Висшето училище не разполага със средства за елементарни потребности, но рискува и спонсорира ентусиастите. И в крайна сметка получава подобаваща отплата. Силното желание на Елтимир е догодина да не са във финансова тежест на факултета. Той и екипът му се опитват да разгласят нуждата от спонсорство. Надяват се и журналистиката да свърши някоя работа. Белким се намери благодетел.

“Е, като вече сме станали шампиони, дано се получи – въздъхва Елтимир. – Ръководител на отбора съм, една от основните ми задачи е да осигуря финансирането. А заслугата за успеха е на студентите, хванаха се мъжката и аз не съм им се бъркал в работата. И това също се отплати, доверието… Имаме велики млади хора, това е истината. Според мен по-възрастните и с повече опит хора трябва да ни подкрепят, за да успеем и ние. Мисля, че егоизмът е опасен съветник и погубва бъдещето ни. Нужно е младите да мерят сили с връстниците си по света и да не живеят с чувство за малоценност. Защото и това го има. Вярно е, че Германия и други европейски държави са светлинни години напред, че дълго време са се развивали в постоянен темп. Но ние сме не по-малко добри, доказваме го. И може би затова толкова ценят емигрантите от Източна Европа, понеже в някои отношения сме подготвени по-добре от тях.“

На състезанието нашият отбор участва с най-малко средства. Представителите на Румъния, която също е на жалко финансово дередже, били по-достойно осигурени. Но там безсъмнено властите милеят повече за образованието. А тук стимулират дискотеките – те са безчет в Студентския град. Затова пък библиотеки няма.

„Ужасно е! – коментира срамния факт Елтимир. – Самата среда, в която се развива младият човек, е такава, че като не му даваш една библиотека там, където живее, какъв друг шанс му оставяш, освен да иде на дискотека!“

Мечтата на младежите е някой ден международното състезание да се проведе тук, в България. За да се осъществи тази идея, са нужни средства. Те са належащо необходими и за самия отбор. За да се сдобие с прилично помещение и подходяща тренировъчна писта. А само представата, че европейските отбори може да пристигнат у нас, изпълва асистент Стоименов с възторг: „Ще е невероятно и за университета, и за България. И това може да го бъде, стига да има финансов ресурс и мъничко добра воля.”

Уважаеми богаташи, помогнете на тия младежи, не трупайте само лой и офшорки! С колкото повече внимание ги обградите, толкова по-скоро ще подкарате самоуправляващи се лимузини.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете