Комшии в повече

Традиционният митинг в памет на майските събития от 1989 г. в Джебел днес ще бъде разделен между ДПС и ДОСТ.

Джебел днес придобива сталинградско значение в битката между ДПС и ДОСТ

На Балканите има прекалено много история и всяко разрушено статукво води след себе си промени, в повечето случаи разрушителни. Наскоро Любен Дилов-син ми разказа как един учител в турско село обяснявал поемата “Опълченците на Шипка” на едва мънкащите български език ученици.

“Значи нашите са на върха и го бранят, като хвърлят камъни надолу. А отдолу нашите настъпват към върха”. Ето такова е положението в Джебел днес: Нашите изгониха нашите от площада, докато нашите гледат отстрани безучастно.

На 19 май по традиция в Джебел се събират хиляди българи мюсюлмани, които отбелязват годишнината от събитията от „възродителния процес“ през 1989 година. Отново по традиция ДПС събира на площада своите съмишленици и по този начин се отдава почит към жертвите на репресиите. Традицията обаче приключи навръх Нова година, когато лидерът Лютви Местан бе низвергнат, а от пепелта се роди нова партия – ДОСТ, и с много силни протекции от югоизток.

Тази година събитието се очертава да бъде различно, може би начало на нещо ново. Джебел придобива сталинградско значение в битката между ДПС и ДОСТ за влиянието върху българските мюсюлмани. Битката ще се води пред дипломатично смълчаната власт на правителството.

Кметът Бахри Юмер, който беше избран от листата на ДПС вече премина в редиците на ДОСТ. Той лично забрани митинга на бившата си партия в центъра на града и им предостави място за митингуване – на стадиона.

На центъра на Джебел ще бъдат последователите на бившия лидер на Движението – Лютви Местан, неговата партия ДОСТ и неговите патрони – посланика на Турция и представители на турското правителство, може би.

Очаква се да пристигне вицепремиерът на Република Турция, отговарящ за външните турци – Ялчън Акдоган. По този начин сместа в Джебел става взривоопасна. Сценариите, които могат да се развият там са много – от абсолютно мирно отбелязване на годишнината, до остри скандали и саморазправи. Никой не може да предвиди какво ще се случи, освен лидерите на двете партии.

Седем изтъкнати български учени написаха писмо до премиера Борисов с призив да спре намесата на Турция във вътрешните работи на България (виж карето). Бойко Борисов обаче живее в тишина по тази много деликатна ситуация. От една страна поведението на турското посолство и на турската държава наистина е безпардонно. Участието на дипломати в агитацията сред турското малцинство за преминаване от редиците на ДПС към ДОСТ е най-малко неуважително. Не случайно няколко дипломати бяха помолени да напуснат страната. Но вероятно това е границата, зад която българското правителство не иска, а най-вероятно и не може да премине. Поради хиляди причини – най-малкото Турция има повече козове в ръката си.

Ако проследим събитията от последните дни, можем обосновано да предположим, ако цитираме Цветан Цветанов, че на дипломатическо ниво границите и условията на джебелската битка са уговорени или най-малкото проговорени.

На 15 май премиерът Борисов уважи откриването на третия корпус на завода за автомобилни части на турската компания "Теклас България” край Кърджали. Още там той бе поставен в неловката позиция да присъства на съскането между “наши” и “наши”. Турският посланик Гьокче поздрави кмета на Джебел, но не уважи Хасан Азис – най-значимия кмет на ДПС. Борисов не би си причинил това, ако нямаше основателна причина да е в Кърджали. Някъде там, зад сцената вероятно е отправил послание и/или е получил уверения, че Джебел няма да се подпали.

Както и да го въртим и сучем, това, което се случва в Джебел никак не е за подценяване. Всеки български гражданин има правото да избира когото си иска за кмет, депутат, президент. Хората могат да се сдружават, организират. Големият проблем и голямото притеснение е, че някой пипа с груби ръце в нашите си работи и очевидно си е оставил кадифените ръкавици на Капъкуле.

По принцип България няма проблеми със съседите си, но в Джебел изглежда комшиите ще са ни в повече.

Из писмото на учените до Борисов

“Сериозно сме обезпокоени от засилващите се опити на редица официални институции и политически личности в Република Турция да се месят открито и необезпокоявани във вътрешните работи на нашето Отечество. Както вие добре знаете, тези опити за груба намеса стават по няколко пътища – дипломатически, икономически и пр. начини”.

Акад. Константин Косев, акад. Георги Марков, акад. Васил Гюзелев, проф. Иван Маразов, чл. кор. Васил Проданов, проф. Васил Николов, проф. Чавдар Добрев

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи