Ремонтират още две гимназии във Варна Вече са обновени седем училища, три детски градини и две професионални гимназии по ОП"Региони в растеж"

Рибарите кътат чернокоп за Никулден

Арестуваха двама души, ограбили 12-годишно дете в Бургас

Тръмп обяви срещата си с Ердоган за „чудесна”

Съдии си правят отвод по дело “Къща за гости” Забуксува процесът срещу бившия зам.-министър Александър Манолев

Премиерът Борисов пристигна в Солун за участие в Четвъртата среща на върха

Земетресение от 7,4 по Рихтер удари Индонезия, има опасност от цунами

Ангел Джамбазки: Зелени организации са внесли петиция в ЕП за спиране на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле

Минималната пенсия става 250 лева от юли (обзор) Първият ден от болничния няма да се плаща на работника

ЕП не одобри кандидата за еврокомисар на Унгария

Безработицата намаля до рекордно ниво Заетостта нарасна до 76,3% за населението на 20-64 г.

България е в топ 3 в ЕС по ръст на икономиката Премиерът: безработица спада до 3,7%

Ямболия посече с брадва 35-годишна жена (обзор)

Складовете за горива с камери за наблюдение Признават разходите за ремонт на пътища

Министър Теменужка Петкова: Избираме фирмите за АЕЦ „Белене” до края на месеца (обзор)

Комшии в повече

Традиционният митинг в памет на майските събития от 1989 г. в Джебел днес ще бъде разделен между ДПС и ДОСТ.

Джебел днес придобива сталинградско значение в битката между ДПС и ДОСТ

На Балканите има прекалено много история и всяко разрушено статукво води след себе си промени, в повечето случаи разрушителни. Наскоро Любен Дилов-син ми разказа как един учител в турско село обяснявал поемата “Опълченците на Шипка” на едва мънкащите български език ученици.

“Значи нашите са на върха и го бранят, като хвърлят камъни надолу. А отдолу нашите настъпват към върха”. Ето такова е положението в Джебел днес: Нашите изгониха нашите от площада, докато нашите гледат отстрани безучастно.

На 19 май по традиция в Джебел се събират хиляди българи мюсюлмани, които отбелязват годишнината от събитията от „възродителния процес“ през 1989 година. Отново по традиция ДПС събира на площада своите съмишленици и по този начин се отдава почит към жертвите на репресиите. Традицията обаче приключи навръх Нова година, когато лидерът Лютви Местан бе низвергнат, а от пепелта се роди нова партия – ДОСТ, и с много силни протекции от югоизток.

Тази година събитието се очертава да бъде различно, може би начало на нещо ново. Джебел придобива сталинградско значение в битката между ДПС и ДОСТ за влиянието върху българските мюсюлмани. Битката ще се води пред дипломатично смълчаната власт на правителството.

Кметът Бахри Юмер, който беше избран от листата на ДПС вече премина в редиците на ДОСТ. Той лично забрани митинга на бившата си партия в центъра на града и им предостави място за митингуване – на стадиона.

На центъра на Джебел ще бъдат последователите на бившия лидер на Движението – Лютви Местан, неговата партия ДОСТ и неговите патрони – посланика на Турция и представители на турското правителство, може би.

Очаква се да пристигне вицепремиерът на Република Турция, отговарящ за външните турци – Ялчън Акдоган. По този начин сместа в Джебел става взривоопасна. Сценариите, които могат да се развият там са много – от абсолютно мирно отбелязване на годишнината, до остри скандали и саморазправи. Никой не може да предвиди какво ще се случи, освен лидерите на двете партии.

Седем изтъкнати български учени написаха писмо до премиера Борисов с призив да спре намесата на Турция във вътрешните работи на България (виж карето). Бойко Борисов обаче живее в тишина по тази много деликатна ситуация. От една страна поведението на турското посолство и на турската държава наистина е безпардонно. Участието на дипломати в агитацията сред турското малцинство за преминаване от редиците на ДПС към ДОСТ е най-малко неуважително. Не случайно няколко дипломати бяха помолени да напуснат страната. Но вероятно това е границата, зад която българското правителство не иска, а най-вероятно и не може да премине. Поради хиляди причини – най-малкото Турция има повече козове в ръката си.

Ако проследим събитията от последните дни, можем обосновано да предположим, ако цитираме Цветан Цветанов, че на дипломатическо ниво границите и условията на джебелската битка са уговорени или най-малкото проговорени.

На 15 май премиерът Борисов уважи откриването на третия корпус на завода за автомобилни части на турската компания „Теклас България” край Кърджали. Още там той бе поставен в неловката позиция да присъства на съскането между “наши” и “наши”. Турският посланик Гьокче поздрави кмета на Джебел, но не уважи Хасан Азис – най-значимия кмет на ДПС. Борисов не би си причинил това, ако нямаше основателна причина да е в Кърджали. Някъде там, зад сцената вероятно е отправил послание и/или е получил уверения, че Джебел няма да се подпали.

Както и да го въртим и сучем, това, което се случва в Джебел никак не е за подценяване. Всеки български гражданин има правото да избира когото си иска за кмет, депутат, президент. Хората могат да се сдружават, организират. Големият проблем и голямото притеснение е, че някой пипа с груби ръце в нашите си работи и очевидно си е оставил кадифените ръкавици на Капъкуле.

По принцип България няма проблеми със съседите си, но в Джебел изглежда комшиите ще са ни в повече.

Из писмото на учените до Борисов

“Сериозно сме обезпокоени от засилващите се опити на редица официални институции и политически личности в Република Турция да се месят открито и необезпокоявани във вътрешните работи на нашето Отечество. Както вие добре знаете, тези опити за груба намеса стават по няколко пътища – дипломатически, икономически и пр. начини”.

Акад. Константин Косев, акад. Георги Марков, акад. Васил Гюзелев, проф. Иван Маразов, чл. кор. Васил Проданов, проф. Васил Николов, проф. Чавдар Добрев

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.