Напрежението между мнозинството в Народното събрание и президента ескалира. Повод даде отхвърленото със 135 гласа вето на президента. То бе наложено върху текстове от Изборния кодекс, които засягат гласуването в чужбина. След тричасови дебати депутатите от ГЕРБ, от Патриотичния фронт, от БДЦ, от „Атака“ и реформаторите (без ДСБ ) се противопоставиха на позицията на Росен Плевнелиев.

„Мъдростта победи и водени от обществения интерес, стигнахме до този консенсус“, обяви лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов на брифинг след гласуването. Той се похвали, че в парламента има стабилно мнозинство. Даде пример с двете последни гласувания - на новия социален министър и на ветото, които минаха със 135 гласа.

Попитан дали мнозинството се опасява, че Плевнелиев ще даде Изборния кодекс на Конституционния съд, Цветанов заяви следното: „Нека да не забравяме, че България е парламентарна република.“ Той припомни, че президентът има възможност да сформира служебно правителство при политическа криза, но при стабилно мнозинство парламентът има думата.

Час по-късно президентът реагира остро срещу въпросното „стабилно мнозинство“, което отхвърли ветото му.

Плевнелиев директно обвини депутатите, че са заложили „на политиката на противопоставяне за сметка на основни демократични права на гражданите“. Той е категоричен, че народните представители са дали „превес на партийните си интереси пред конституционните права на българите“, и затова той ще сезира Конституционния съд. Очаква се магистратите да отхвърлят и задължителното гласуване, което противоречи на конституцията.

Депутатите няма да изчакат произнасянето на КС, стана ясно от изявленията им. Веднага след обнародването на Изборния кодекс те отново ще го отворят и ще започнат да гласуват поредни промени в него. Вече са готови и текстовете, които също ограничават правата на българите зад граница. Ако има подадени над 60 заявления от желаещи да гласуват, във всяка чужда държава ще могат да се разкриват до 35 секции (в това число са включени и тези в посолствата). С новите промени в Изборния кодекс ще бъде свалена бариерата за избор на селските кметове - от 400 жители на 350.