100 години от хаоса, който забъркаха англичани и французи в Близкия изток

(От сп. "Икономист")

Съвременните граници на Арабския свят едва бегло напомнят на линиите с мазен молив, тайно прокарани върху картата на Леванта (б. р. - Източното Средиземноморие от гръцките острови до Киренайка в Либия) през май 1916 г. във вихъра на Първата световна война. Сър Марк Сайкс и Франсоа Жорж-Пико са определени от британското и френското правителства да решат как да бъдат поделени земите на Османската империя, която е влязла във войната на страната на Германия и Централните сили. В уговорката участва и руският външен министър Сергей Сазонов. По това време войната не върви добре - британците са понесли разгром и отстъпление при Галиполи през януари 1916 г., а армията им е принудена да свали обсадата на Кут в Месопотамия през април. (Б. р. - първият вариант на споразумението между англичани и французи е договорен през ноември 1915 г., дни след включването на България на страната на Централните сили, с което се нарушава балансът на силите на Източния фронт.)

Съюзниците от Антантата се договарят Русия да получи Истанбул, проливите от Черно към Средиземно море и Армения; британците ще вземат Басра и Южна Месопотамия; а французите ще се радват на средния дял - Ливан, Сирия и Киликия (в днешна Турция). Палестина ще бъде международен протекторат. Между обозначените френски и британски територии лежат огромни земни площи, предимно пустинни, които ще бъдат разпределени между двете „сфери на влияние“. През 1917 г. към част от тези земи са отправени и италиански претенции.

Но след разгрома на Османската империя през 1918 г., резултатите от войната и последвалите дипломатически маневри тези гранични линии се променят. Турция, ръководена от Мустафа Кемал Ататюрк, изтласква чуждите войски от Анадола. Мосул е първоначално отдаден на Франция, след което претенции към него предявява Турция, преди да отиде към Великобритания, която впоследствие го присъединява към бъдещия Ирак. Разбира се, че една от причините за неразбориите е наличието на петрол. Още преди войната няколко арабски територии - Египет, Северна Африка и части от Персийския залив, са били парцелирани под формата на колонии и протекторати именно с тази мисъл.

При всички тези условия споразумението „Сайкс-Пико“ се превръща в нарицателно за имперско предателство. Джордж Антониус, арабски историк, го нарича шокиращ документ, резултат от „алчност, съчетана с подозрения, довели до пълна глупост“. На практика става въпрос за едно от три напълно различни и неотменими военновременни обещания, които Великобритания прави на Франция, арабите и евреите. Произхождащите от това противоречия са в основата на всички беди оттогава до днес.

В крайна сметка арабите биват убедени, че ще имат велико хашемитско царство, което ще се управлява от Дамаск, но вместо това получават само няколко дребни държави. Християните маронити вземат по-голямата част от Ливан, но не и възможностите да го контролират. Кюрдите, които винаги са се борели за самостоятелна държава, са разделени между няколко страни. А евреите получават част от Палестина.

Хашемитите, които с помощта на британците водят арабския бунт срещу османците, са прокудени от Сирия от французите. В този спор губят и историческото си владение Хеджаз, с ислямските светини Мека и Медина, в полза на подкрепяния от британците Абдул Азиз бин Сауд, който заедно със своите съюзници - религиозните уахабити, основава и укрепва Саудитска Арабия. Част от хашемитското кралско семейство установява за кратко контрол върху Ирак, преди крал Фейзал ІІ да падне жертва на покушение през 1958 г.; останалата част от фамилията продължава съществуването си в т.нар. Трансйордания, днешна Йордания - територия, набързо отцепена от Палестина, от страна на британците.

Изкована във войната от 1948 г., държавата Израел води и печели следващите конфликти с арабските страни през 1956, 1967 и 1973 г. Нашествието в Ливан през 1982 г. за сметка на това е пълно фиаско. Палестинците, разпръснати по всички краища на Близкия изток, започват гражданска война в Йордания през 1970 г. и я продължават в Ливан през 1975 г. Сирия нахлува в страната на следващата година и не напуска Ливан, докато не е принудена от народен бунт през 2005 г. Над две десетилетия „мирен процес“ между Израел и Палестина, лансиран с протоколите от Осло от 1993 г., създават като резултат един нещастен архипелаг от автономни области, разположени между окупирания от Израел Западен бряг и Ивицата Газа.

Мароко завзема Западна Сахара още с изтеглянето на испанците през 1975 г. Година след ислямската революция в Иран Ирак започва война, която продължава 8 години. След което завладява Кувейт през 1990-а, но е прокуден от оглавена от САЩ коалиция.

Суецкият канал и огромните петролни резерви превръщат региона на Близкия изток в първа фронтова линия на геополитическите приоритети по време на студената война. Великобритания и Франция застават на страната на Израел във войната срещу Египет през 1956 г., но са омиротворени от САЩ. Скоро след това Америка се превръща в доминиращата външна сила, служеща за основен оръжеен доставчик и гарант на сигурността на Израел. След дезертирането на Египет от Съветския лагер САЩ се превръщат и в основен покровител на сключения мирен договор между Кайро и Тел Авив през 1979 г. Вашингтон се намесва директно в Ливан през 1958 и отново през 1982 г. В отговор на нападенията в Ню Йорк и Вашингтон от 2001 г. САЩ нахлуват в Афганистан същата година и в Ирак две години по-късно.

Американски военноморски кораби осигуряват охраната на петролните танкери в Персийския залив по време на ирано-иракската война. След изтласкването на Ирак от Кувейт през 1991 г. Америка запазва военно присъствие в Саудитска Арабия, за да гарантира сигурността на освободените от полети зони. В отговор на нападенията на „Ал Кайда“ срещу Ню Йорк и Вашингтон през септември 2001 г. САЩ нахлуват същата година в Афганистан, а през 2003 г. и в Ирак.

„Много държави имат странни граници“, казва Рами Кури от Американския университет в Бейрут. „Същевременно за арабите „Сайкс-Пико“ символизира много дълбоки терзания срещу колониалните традиции. Говорим за цял един век, в който западните сили си играят с нас или се намесват с военни средства.“