Преслава релаксира в Дубай (СНИМКИ)

Кралица Елизабет II: След Брекзит правителството ми ще работи Обединеното кралство да запази водещата си роля в международните отношения

Премиерът Борисов свиква Съвета по сигурността във връзка с рязкото изостряне на ситуацията в Сирия

Испанските власти издадоха нова заповед за арест на Карлес Пучдемон

Осъдиха футболист от Сандански за отвличане

Роми нападнаха ученичка на пазара в Благоевград

Земетресение разлюля Южна Гърция Трусът е бил с магнитуд от 3,9 по скалата на Рихтер

Министерство на енергетиката провери подготовката на ЕРП Север за зимата

А1 стартира свое мобилно приложение за следене на спортни резултати

Установени са 104 трошки да гният по улиците на Велико Търново Премахнати са общо 7 излезли от употреба возила през тази година

Вижте как минувачи спасиха 4 човека от паднал в реката автомобил (ВИДЕО)

Откриха диво прасе с африканска чума в района на Асеновград

Трима учени спечелиха Нобел за икономика – за облекчаване на глобалната бедност

52 деца с постижения в науката, изкуството и спорта с общински стипендии в Търговище

Топ 10 – най-емоционалните и носталгични бенефиси

Знаете ли защо най-красивата част от футбола е носталгията по миналото? Причината е проста като всички велики неща – накрая остават само хубавите моменти и спомените. Не победите, не головете, не триумфите, в които присъства неизбежният гладиаторски елемент. В раздялата с големите любимци, с кумирите и идолите, има само красота. И сълзи, и обич, и признателност.

Играни са хиляди прощални мачове, в моето съзнание обаче са се запечатали една дузина. Най-силните и най-красиви мигове, понякога свързани с футболисти, които и не са ми били чак толкова любими. Но накрая благодарността засенчва всичко останало.

1. Великият Рой Кийн официално се раздели с футбола в края на май 2006-а. Това се случи на един от двата стадиона, на които той спечели световна слава – „Селтик парк“ в Глазгоу. Добре се знае връзката между Ирландия и шотландския клуб „Селтик“. Естествено бенефисът бе между „Селтик“ и „Манчестър Юнайтед“. Пълен стадион и трогателни моменти в началото и края. Нямаше сълзи, защото един железен боец като Рой не може да плаче. Но красивите жестове бяха в изобилие. Рой се появи с децата си, с жена си, бе приветстван гръмко, докато извеждаше с капитанската лента и двата отбора. В подобни случаи няма никакво значение как е свършил двубоят, по-важното е, че публиката се наслади на плеяда красиви моменти. Каквито Рой заслужаваше!

2. Един от най-носталгичните моменти във футбола е свързан с достолепния капитан на „Милан“ и „Скуадра адзура“ Франко Барези. На 27 октомври 1997 година легендарният защитник, вечният модел за либеро – последен в отбраната, си взе сбогом с „Партита дел адио“, естествено на стадион „Джузепе Меаца“. Но да се върнем към онова, което потресе света в онази незабравима „червено-черна нощ“ над Милано. Мачът на двата отбора, съставени от звезди, внезапно спря около 85-ата минута и Франко започна своята незабравима обиколка. Парадът на сълзите, това бяха заглавията на италианските медии на другия ден. Това, което железният Франко криеше цели 18 години, блесна с пълна сила в тази вечер. Един свръхчувствителен и сантиментален мъж.

3. Две години по-късно сълзите се лееха като из ведро от очите на още един голям футболист – Юрген Клинсман. Неговият бенефис се игра през юни 1999 година, естествено на стадиона в Щутгарт. Връщайки се назад в годините, трябва да се отбележи, че русокосият ангел започна в по-малкия местен тим „Щутгартер Кикерс“, за да премине в големия тогава „Щутгарт“ и да изиграе първия си мач с „червено-белия“ екип на стадиона в квартал „Подуене“. Но това са подробности от пейзажа, по-важното е, че бенефисът на Юрген направи от Тime to say goodbye на Андреа Бочели и Сара Брайтман, която вероятно е песента на всички времена. Сега не можем да си представим голямо спортно събитие без финален акорд с трелите на великия тенор и великото сопрано.

4. Типично по английски Стивън Джерард си взе сбогом с боготворящата го тълпа на „Анфийлд“. При него това се случи с няколко събития. Първо направиха съвместен мач заедно с другата легенда Джейми Карагър, после „Коп“ го изпрати по време на последния му мач с червената фланелка, а след това се състоя и специален тестимониал. Това ознаменува края на една невъзможна в наши дни вярност. Независимо че Стиви Джи не успя нито един път в дългата си кариера да стане шампион на Англия или на друга страна. Но всичко това бледнее пред любовта и обожанието, с което се отнасят към него феновете на „Ливърпул“. Естествено, те бяха на стадиона и за мача, в който Стиви Джи излезе с малката си дъщеря на ръце и помаха за последен път към трибуните.

5. Отличен финал за своята страхотна кариера получи Денис Бергкамп. Събитието му бе подарено на 22 юли 2006-а. И при него се получи прекрасно съвпадение мач от ежегодния турнир, провеждан на „Аякс Арина“ да стане и негов бенефис. Играха двата отбора, в които Бергкамп стана това, което и до днес е за футбола. Уникален нападател с неповторим нюх към гола. Какво се случи в онзи ден на „Амстердам Арина“. Състоя се мач между „ Аякс“ и „Арсенал“, който в края си се превърна в трогателно и сантиментално изпращане на един всеобщ любимец. По трибуните всичко бе в червено и бяло, защото екипите и на двата отбора на Бергкамп са в тези цветове. Накрая остана и снимката за спомен, на която Денис бе вдигнат и понесен на ръце.

6. Големият Рио Фърдинанд бе изпратен подобаващо от близо 70 хиляди души на „Олд Трафорд“, на 8 август 2013-а, с приятелски бенефисен мач между „Манчестър Юнайтед“ и „Севиля“, тогава все още без три поредни купи на Лига Европа. Не може да се каже, че събитието достигна някакви огромни висоти на сантименталност, но Рио няма как да се оплаче от вниманието, с което бе удостоен. Отново познатата британска картина, с капитана отпред, децата, жената на фона на един стадион, на чиято централна трибуна бе изписана едно огромно „Благодарим ти, Рио“. И наистина има защо, откакто той напусна „Юнайтед“, отборът е трагичен. По някаква ирония на съдбата това беше първият мач, в който Дейвид Мойс застана на стола на сър Алекс.

7. Има бенефиси и бенефиси. Абсолютно незабравим, поне докато има живи очевидци, ще е последният път, в който Алън Шиърър се докосна до футболната топка като все още действащ футболист. Цялата тази прелюдия не е за подгряване на напрежение. В собствения си прощален мач Алън Ширър се появи само за една минута на терена на „Сент Джеймс парк“, за да изпълни точно дузпа. След това мачът между „Нюкясъл“ и „Селтик“ бе прекратен, за да бъде отдадена заслужената почит към един от най-големите нападатели в историята на футбола. Защо обаче Ширър не игра в двубоя? Семпла причина – бе контузен няколко седмици по-рано. Така може би той ще остане в летописите като единствения присъствал, но почти неиграл в собственото си изпращане.

8. Вероятно е имало предварителен сценарий, но публиката така и не усети изкуствено на импровизираното изпращане на Роналдиньо на „Камп ноу“. Шоуто бе на 25 август 2010-а във финала на предсезонния турнир „Хуан Гампер“ в Барселона. Двата съперника бяха „Барселона“ и „Милан“. Роналдиньо тогава бе играч на „росонерите“. Четирите му блестящи години с екипа на „блаугранас“, време в което той бе най-големият футболист в света, бяха достойно отбелязани от публиката на „Барса“. По трибуните естествено имаше хореография за Роналдиньо. Той се снима в отборната фотография на „Барса“ преди мача, а след края на двубоя и на турнира, независимо че купата бе спечелена от противника, купата „Хуан Гампер“ бе връчена на Роналдиньо.

9. Неусетно стигаме до без съмнение най-великото честване на футболист, което светът е виждал. Разбира се, че това е Диего Марадона – най-великият футболист на всички времена. Той си взе прощално сбогом през 2001-ва, естествено в мач на любимата си „Бонбониера“ в Буенос Айрес. С екип, наподобяващ този на Аржентина, с номер 10 на гърдите, който винаги ще си остане неговата емблема. В другия отбор с червените екипи присъстваше и един българин, пристигнал специално за неповторимото събитие – Христо Стоичков. Ясно е, че в мача взеха участие най-големите футболисти на света. Този факт обаче бледнее пред това, което направи стадиона в този ден. Повярвайте, неслучайно в Аржентина има религия, наречена „Църквата на Диего“.

10. За финал идва друг прощален мач. Този на легендарния Фьодор Черенков. На 23 август 1994-та на стадион „Динамо“ в Москва бе изпратен с песента на Алла Пугачова „Пращай Король“ футболният Амадеус, един от най-техничните виртуози в играта. На терена излязоха „Спартак“, отборът за който Федя игра през цялата си 18-годишна кариера, и „Парма“ на Невио Скала. Накрая Черенков каза няколко думи на микрофона след мача и с букет цветя направи почетна обиколка на стадиона. Кой все пак е Фьодор Черенков, за тези които за пръв чуват името му. Уникален случай на човек, страдащ от тежко психично заболяване и заради това играеше добре само на нечетни години. Независимо от страданието си той остана завинаги като „Народния футболист на Русия“.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.