Домът не е просто мястото, където живееш, а там, където искаш да оставиш поколение, което да живее щастливо, казва посветилата се на социалното предприемачество Диана Найденова

Защо не България

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е: „Защо България?“, а: „Защо не България?“ През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ще ви срещнем с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото Мade in България.

Диана Найденова е председател на неправителствената организация „Обединени идеи за България“, която обединява българи от над 15 държави и у нас. Основната цел на сдружението е да насърчава социалната ангажираност и реализирането на граждански проекти с фокус социално предприемачество. Диана е на 26 години, завършила е Стопанския факултет на Софийския университет и магистратура в London School of Economics and Political Science (LSE). Работи ката старши експерт в инвестиционен фонд.

Пътят на Диана е доказателство, че когато имаш идея какво търсиш, то те намира само. Тя е завършила магистратура в London School of Economics and Political Science (LSE). Пише, че няма намерение да остава във Великобритания и да търси работа там, още в мотивационното си писмо при кандидатстването. Тогава вероятно не знае какво точно ще прави тук, но попада на правилните хора. В Лондон среща съмишлениците си от сдружението „Обединени идеи за България“. Те я въвличат в работа по нещо относително ново за България - социално предприемачество. Това е развиване на доброволчески инициативи и социални проекти, засягащи проблеми от различни сфери на обществото. Идеята е тези каузи да отговарят на нуждите на обществото, които бизнесът и държавата не обслужват.

Членовете и последователите на „Обединени идеи за България“ са младежи, които търсят баланса между професионалната и социалната реализация. Една немалка част от тях попадат под дефиницията „времигранти“, понятие, измислено от Алекс Найденов, съосновател на „Обединени идеи за България“.Това са „всички българи, които имат нашата визия за развитието на страната, водят паралелен живот в чужбина, имат среда и на двете места, и така са наясно с проблемите и от двете страни“, пояснява събеседничката ми. Диана допълва, че времигранството е начин на мислене, който се развива благодарение на активната връзка между българите навсякъде по света. Сред времигрантите, които Диана споменава, са Татяна Миткова от ClaimCompass.eu, Гари Петров, служител на Европейската централна банка, Алекс Найденов - основател на стартъп в Берлин.

Питам я какво би превърнало един „времигрант“ в емигрант. Силно разочарование от родната страна, предполага тя. „Хората, които остават в чужбина, много лесно се отделят от действителността тук и после трудно виждат решенията, които биха работили на наша почва, тоест вероятно могат да не успеят.“ А какво ги връща физически в България? Според нея това е желанието да видят на живо продукта на своя труд от чужбина и като пример цитира много сънародници от чужбина, които идват на ежегодния форум на организацията.

Запознанството с хората от „Обединени идеи за България“ дава възможност на Диана да приложи академичните си знания за управление на предприемачески инициативи, но не както обикновено в търговски аспект, а в нова посока, която винаги я е влечала.

Тя е от семейство на предприемчиви хора, които са насърчавали нея и сестра й да бъдат активни и социално ангажирани - като тийнейджърки двете събират средства за библиотека на сиропиталище. Родителите им ги подкрепят да се развиват според възгледите си, но ги учат и да уважават родината. Семейството й има близки в Израел и в резултат и на пътуванията дотам тя вижда как те преживяват липсата на България. Така стига до своето определение какво е да си патриот - да анализираш нещата от живота не само от гледната точка на личния, семеен или бизнес интерес, но и като социални ползи. „Ако не го направим днес, ако не поставим основите за качествена промяна, нашите деца ще трябва да го направят. Домът не е просто мястото, където живееш, а там, където искаш да оставиш поколение, което да живее щастливо“, казва тя.

Все пак защо не Лондон? Времигрантите не са хора, които са оставили кариерата си навън – напротив, прилагат набор от разнообразни умения, когато помагат в доброволческия сектор. Диана също работи в международен инвестиционен фонд, но тук, „защото не иска да знае какво точно ще се случи в бъдещето“. Вероятно затова и 3 години след влизането си в организацията вече я оглавява.

Макар и с усмивка, признава, че след връщането от Лондон визията й за това как се случват нещата в България се е променила. Да, носталгията те кара да виждаш „по-розово“ реалността. „Бях убедена, че е много лесно да се намери финансиране за студентска инициатива например, но се оказа, че не е така. Отдалече всички, с които контактувах, заявяваха готовност за съдействие, финансова помощ, но се оказа, че получихме много откази. Затова сега работим в посока развитие на каузи, които могат да се самофинансират. Не бях разочарована, даже може би вътрешно го очаквах, затова се амбицирах още повече. Няма невъзможни неща - има лесни и трудни, зависи какво си готов да дадеш от себе си.“ За доказателство цитира проекта „Танцов пъзел“с основните стъпки от българския фолклор на „Таратанци“ - организация, която подтиква към творческа дейност посредством алтернативни методи за социализиране. С помощта на няколко партньори, включително „Обединени идеи за България“, сдружението създава продукт, с продажбите от който да се самоиздържа.

Все пак - не се ли смята за наивна? Явно често й се налага да отговаря на този въпрос. Казва, че е оптимист, но не се хвърля в начинания, за които знае, че няма да се получат. „Това, което сме постигнали, показва, че негативното мнение е не по-малко грешно от прекаления оптимизъм.“ Диана вярва, че нейното поколение има потенциала да направи промяната, която е нужна, но това ще отнеме много време, умения, връзки. Реалистично смята, че може да спомогне за поставянето на основите, които децата й да надграждат. Вдъхновява се от личности като Стоянка Мутафова, „жена, която съчетава висок интелект, упоритост, последователност, сила на духа и способност да предава това на публиката“.

Все пак Диана не изключва възможността да стане „времигрант“, но в компанията на приятелите си от САЩ, Пакистан, Германия, Канада. Това е повече възможност, отколкото тежък избор. Пътуванията и споделената различна гледна точка са само бонус, когато се чувстваш гражданин на света. Цени високо националната си идентичност и разказва как тя и колегите й от университета в Лондон впечатлили всички с българския кулинарен щанд, изграден с малко финансиране, много ентусиазъм, носия, взета назаем от посолството, и родни вкусотии. Успешната комбинация довела до опашки от посетители, които похапвали и слушали интересни истории. Затова и не се чувства „закотвена тук“. И допълва: „Бих напуснала България само заради семейството си.“