Обама и превратът срещу Дилма Русеф

318 от 367-те бразилски десни депутати, гласували импийчмънта на Дилма Русеф, имат висящи разследвания за корупция.

Левите в Латинска Америка за разлика от европейските не искат да слушат Вашингтон

Външната политика на САЩ в Латинска Америка неотклонно преследва интересите на американските корпорации, прикривайки се със смокиновия лист на демокрацията и правата на човека. В същото време Държавният департамент има свой дневен ред, подчинен на фикс идеята на американската външнополитическа номенклатура за „изолация“ на Русия. Срещу успехите на Владимир Путин в Сирия и немислимите доскоро редовни срещи на руското военно командване с колегите им от Южна Азия от АСЕАН Барак Обама иска да противопостави свалянето на Дилма Русеф и разклащането на БРИКС.

В забележителния си документален филм „На юг от границата“ (South of the Border, 2009 г.) Оливър Стоун показа необратимия характер на промените в Латинска Америка през последното десетилетие и половина. Левите сили там укрепнаха - съюзник им са не само бедните, интелигенцията и патриотичната средна класа, но и църквата начело с аржентинския папа социалист Берголио. Случва се съюзник да им бъде и армията - като във Венецуела на Уго Чавес. „Няма да ни свалят военните - казва той във филма след неуспешния опит за военен преврат срещу него - ние сме армията. Момчетата, които десницата праща да ме арестуват, са моите бойци, аз съм им командир. Нашата революция, като чилийската, е мирна, но за разлика от нея е въоръжена.“ Промените в Латинска Америка съответстват на промените в САЩ - и там демографията (процентното намаляване на белите) и икономиката (топенето на средната класа) с непреодолима сила тласкат политиката вляво.

Латиноамериканските страни с леви управления са единни, загърбили историческите си различия и съперничества, лидерите им са приятели и съмишленици - във филма на Стоун Рафаел Кореа от Еквадор, Ево Моралес от Боливия, Кристина Киршнер от Аржентина, парагвайският президент Фернандо Луго - бивш католически свещеник, „най-бедният президент в света“ Хосе Мухика от Уругвай, Лула да Силва от Бразилия - демонстрират дружбата си един с друг и с Раул Кастро и Чавес.

Това са лоши новини за американската външна политика. Левите в Латинска Америка за разлика от европейските не искат да слушат Вашингтон. Лула изгони МВФ и постигна двойно по-високи икономически показатели от планираните от тях. При Дилма бедността в Бразилия намаля с 45%, абсолютната бедност - с 60%, минималната надница нарасна двойно. Левите латиноамерикански лидери с удоволствие си партнират с Путин в търсене на независимост от САЩ.

Прогресивният у дома си Обама се моли за повече десни правителства на юг от границата. Нищо че тези, които вече съществуват, са корумпирани и икономически провалени. Вицепрезидентът на Дилма, десният Мишел Темер, който я смени временно на поста, сам е разследван за корупция и има 2% обществено одобрение. Но ще води „правилна“ политика на конфронтация със съседите - особено с Боливия на Моралес - и на отчуждение от БРИКС и от черна Африка (Бразилия е най-многолюдната „африканска“ страна извън Черния континент). Състави и „правилен“ кабинет със 100% бели мъже - за първи път след 1979 г. няма и една жена министър. Журналистът Глен Грийнуалд смята, че Темер ще назначи МВФ и „Голдман Сакс“ да управляват пряко икономиката. Новият временен президент ще има като зестра и най-тежката икономическа криза през последните десетилетия - плюс епидемията зика в североизтока, лятната олимпиада и кипящото социално недоволство.

Срещу Дилма няма обвинение за корупция - уличена е в бюджетни маневри за прикриване размера на държавния дълг, т.е. в теглене на заеми от държавни банки, за да осигури социалните плащания - нещо, което е правено редовно и преди нея без никакви правни последствия. Решаваща е ролята на медиите, които в Бразилия са корпоративна собственост и в последно време по команда поведоха пропагандна война срещу президентката. И тя работи - много бразилски работници в Ню Йорк, с които разговарям, са уверени от телевизията, че Дилма краде. Всъщност тя е може би единственият действащ политик на висша длъжност, който не е корумпиран. 318 от 367-те бразилски десни депутати, гласували импийчмънта й, имат висящи разследвания за корупция. Председателят на парламента Едуардо Куня, който ръководеше процедурата по импийчмънта, е уличен в препиране на пет милиона долара в швейцарска банка.

И все пак - има ли преврат срещу Дилма и има ли пряко участие на Вашингтон в него? Самата тя казва в интервюта, че има преврат - отстраняват я за нарушения, за които по конституция не се предвижда импийчмънт. Десницата си служи с псевдоконституционни врътки, за да завладее властта, която не може да вземе с избори вече 14 години. Десетки хиляди привърженици на левицата демонстрираха в протест срещу преврата. Бразилските кинематографисти на фестивала в Кан също протестираха. И в други латиноамерикански страни смятат, че има преврат - Еквадор, Венецуела и Ел Салвадор отзоваха посланиците си от Бразилия.

Но Дилма отрича, че превратът е оркестриран от Вашингтон - бил дело на вътрешни сили. Те се възползвали от рецесията в страната, настъпила под въздействието на слабата световна икономика и спада на цените на някои суровини (Дилма има и известна вина за рецесията – продължи да настоява на мерките за затягане след настъпването й и не използва големия си резерв от 350 млрд долара за стимулиране на търсенето).

Струва ми се, че Дилма съзнателно омаловажава ролята на Вашингтон в преврата, макар да има и лични сметки с Обама за подслушването на телефона. Сигурно не иска да предизвиква криза в отношенията със САЩ преди олимпиадата и преди американските избори. Но историята говори в подкрепа на тезата за американско участие. Хилъри Клинтън призна в книгата си, че като държавен секретар в 2009 г. подкрепила десния преврат в Хондурас. През 2012 г. Фернандо Луго бе свален с импийчмънт по аналогичен на Дилма начин, макар че година по-късно се върна с избори в парагвайския сенат.

Миналата седмица „Уикилийкс“ съобщи в туитър, че според американски дипломатически телеграми Мишел Темер е бил актив на посолството на САЩ и е предавал информация на разузнаването и военните. Друг лидер на десницата, сенатор Алойзиу Нунеш, наскоро се срещнал във Вашингтон с председателя на сенатската комисия по външна политика, републиканеца Боб Коркър, с бившия американски посланик в Бразилия Томас Шанън и с ръководството на лобистката фирма „Олбрайт Стоунбридж“, в което са бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт и шефът на „Келог къмпани“ Карлос Гутиерес. Според туийта на „Уикилийкс“ от миналата седмица, препечатан и в български медии, сегашният посланик на САЩ в Бразилия Лиляна Аялде в 2012 г. служила в Парагвай преди и по време на импийчмънта на Луго и действала енергично за свалянето му.

Мисля си колко ужасно е да си американски дипломат - човек, завършил „либерално“ (т.е. хуманитарно) образование, който в колежа почти сигурно е бил прогресист, а и досега може да си остава субективно прогресивен, но е принуден служебно да се занимава с тайни интриги на „тихи американци“, целящи единствено бедните на света да стават все по-бедни, богатите - все по-богати. Така ще е, докато в Белия дом не дойде порядъчен човек, който да сложи външната си политика в съответствие с вътрешната.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи