Всеки знак за консенсус между власти и институции къса сърцата на Къневци и Топаловци

Затварянето на страницата на реформата в правосъдието със сигурност ще отнеме инструмента на олигархичното задкулисие да се упражнява върху дейността на държавното обвинение, което има много работа да върши по разкриване на престъпната дейност на кукловодите, дирижиращи войната срещу неговата независимост.

Предстоящото разглеждане от парламента на втория пакет промени в Закона за съдебната власт, както и знаменателната съвместна визита на вицепремиера и вътрешен министър Румяна Бъчварова, на министъра на правосъдието Екатерина Захариева и на главния прокурор Сотир Цацаров в Европейската комисия, са достатъчно сериозни причини за шепа български олигарси, застрашени от правосъдието, да предприемат мощен отпор и да реактивират атаките си срещу държавното обвинение с ясните цел и задача - неговото овладяване.

Хаосът е хранителна среда за политически и други наемници, които целят неговото разрастване - не само защото само така успяват да осигуряват имунитет на олигархичното задкусилие, което ги дирижира, а и за да оправдават собственото си съществувание.

В този смисъл всеки знак, че е постигнат консенсус между отделните власти и институции, всяко политическо мнозинство, което би придвижило нормативната база по посока покриване на очакванията на професионалната общност и външните наблюдатели, със сигурност буди тревога и завист у опитващите се да представят себе си като единствени гаранти за реформаторския път на българските институции и общество.

Координираната атака срещу ЗСВ на Захариева

Изключително неприятна новина за цяла дузина т.нар. неправителствени и професионални организации е очакването на правосъдния министър Екатерина Захариева до края на настоящата сесия на Народното събрание окончателните промени в Закона за съдебната власт, които да урегулират управлението на съда, прокуратурата, следствието, Висшия съдебен съвет, съдебния инспекторат, да станат факт. Още повече че - с известни забележки по част от идеите - предложеният ремонт на съдебния закон се приема положително. Очаквано от търсещите консенсус и еволюция кръгове в съдебната власт. И отрицателно от застрашените среди около проваления предшественик на Захариева - Христо Иванов.

Като под диктовка атака срещу проекта на ЗСВ, предложен от Захариева, предприеха двама представители на този олигархично-лобистки задкулисен кръг - съдията Петко Петков, който бе заместник на Иванов, и „дежурният“ по дестабилизация на работата на ВСС негов член Калин Калпакчиев, който също е съдия. Координираната атака на двамата бе естествено насочена срещу частта от реформата на съдебния закон, която се отнася до децентрализацията на държавното обвинение. С ясното съзнание, че са съдии, което все пак трябва да ги ограничи в „даването“ на непоискани съвети по адрес на държавното обвинение, Петков и Калпакчиев, тенденциозно и целенасочено продължават да внушават как българската прокуратура няма да бъде реформирана.

Двамата видни представители на кръга около Христо Иванов правят това, за да бъде осигурено широко поле за действие на политическото представителство на олигархичното задкулисие, което все повече губи аргументи във войната срещу прокуратурата. Към тези усилия неизменно следва да добавим и действията на целенасочено създадената за всякакви хибридни атаки срещу институциите, но най-вече срещу прокуратурата, уж неформална структура „Правосъдие за всеки“. Именно техните „искания“, рамкирани в седем пункта, чието изпълнение ще доведе до „невиждана“ реформа, са механизмът за смяна на върха на прокуратурата и поставянето й в зависимост от кукловодите на задкулисието.

Никак не е случайно, че точно през „Правосъдие за всеки“ от два-три месеца проваленият бивш правосъден министър и все по-често изпускащият си нервите президентски консултант Кристиян Таков правят сондажи за формиране и на бъдещо политическо представителство. Двамата вече тестваха и употребиха макар и малка аудитория от студенти от Великотърновския университет, а визитата им бе широко отразена от една от медиите бухалки на Иво Прокопиев.

В употреба на исканията на „Правосъдие за всеки“ за дестабилизация на прокуратурата и персоналната смяна на обвинител №1 съвсем скоро ще се включи и самоизолиралият се и рискуващият да отпадне от сериозния политически живот лидер на ДСБ Радан Кънев.

След фиаското с издигането на непоискалия номинацията за втори мандат за президент Росен Плевнелиев следващият залп на политическия „гений“ Кънев ще бъде да поиска поредна конституционна реформа, която ще е „единствената“ гарантираща реформата на правосъдието у нас. Това Кънев ще направи непосредствено след като правителството приеме проекта на ЗСВ в следващите дни и той бъде внесен за обсъждане в парламента. Кънев отново ще настоява за създаването на института на „независимия“ заместник-главен прокурор, който обаче да се назначава от политиците. (разбирай, от Р. Кънев - бел.ред.)

Да подмениш реалността

Очакванията разглеждането на промените в ЗСВ от Народното събрание да бъде употребено за поредни „активни мероприятия“ срещу прокуратурата, а и срещу изпълнителната власт, несъмнено се засилват и от факта, че те съвпадат със започващата само след седмица поредна мисия на експерти от Европейската комисия, които са отговорни за изготвянето на традиционния „устен“ доклад за напредъка на България и Румъния в областта на правосъдието и вътрешния ред. Ако се окаже, че външният анализ, който следва да е готов след половин година, в навечерието на годишния мониторингов доклад на ЕК, покаже, че българската прокуратура всъщност постига немалко в борбата с корупцията и престъпността, а и законовата основа е достатъчно гарантираща независимост за съдебната власт, това не само би делегитимирало всякаква последваща атака срещу правораздавателните институции, срещу властите у нас като цяло, но и би разрушило надеждите за нов политически проект, каквито амбиции кукловодите на задкулисието кроят след фиаското на Радан Кънев.

#КОЙ всъщност е виновен за проблемите в правосъдието?

Обществото би спечелило, ако в рамките на следващите по-малко от два месеца мнозинството и опозицията подходят отговорно и приключат превърналата се в сага „съдебна реформа“. И за неспециалистите е ясно, че приемането на втория пакет от промени на ЗСВ няма да промени с нищо усещането за бързина и справедливост в съдебния процес, нито ще доведе до повече присъди за корупция на властимащи или до намаляване на престъпността, била тя организирана или битова. Но затварянето на страницата на реформата в правосъдието със сигурност ще отнеме инструмента на олигархичното задкулисие да се упражнява върху дейността на държавното обвинение, което има много работа да върши по разкриване на престъпната дейност на кукловодите, дирижиращи войната срещу неговата независимост. Краят на съдебната реформа е нужен и за да се осветлят последиците от овладяването от олигарията на ключовите за съдебната власт части от нея чрез председателите на Върховния касационен съд и на Софийския градски съд.

Приключването на „съдебната реформа“ е нужно и за да се започне „обратното броене“. Много скоро може да се окаже, че новото устройство на функциониране на съдебната власт, включително разделянето на ВСС на две колегии, не способства за подобряване на състоянието на правосъдието у нас, още по-малко за възстановяване на изгубеното доверие в обществото. Негативният пример вече дори е налице. И той бе даден от съдийската колегия на ВСС, която макар и с минимално мнозинство даде възможност безобразията в управлението на Софийския градски съд под ръководството на председателя Калоян Топалов да получат и институционална легитимация.

Преминаващото отвъд границите на приличието спускане на командировани от по-ниска съдебна инстанция парашутисти за заместник-председатели на СГС, съчетано с ключовия за тяхната кариера личностно-семеен елемент, нагледно показва на какви пороци тепърва ще ставаме свидетели след така „желаното“ утвърждаване на съдийското самоуправление.

За шуробаджанашкото назначаване на съдийките Балинова и Данаилова олигархичното задкулисие и неговите наемници нямат реакция. Тъкмо обратното, превръщането на ключовия за правосъдието Софийски градски съд в емблема за порочно управление, става възможно именно с подкрепата на иначе зовящата за принципност и прозрачност персона като Калин Калпакчиев.

Когато става дума за безобразия като случващите се в СГС, които обаче обслужват кукловодите им Кънев, Иванов, Калпакчиев, „независимите“ улични борци за реформи от „Правосъдие за всеки“, бдящият за реформа на правосъдието Съюз на съдиите в България удобно проявяват мълчаливо съгласие. И са достатъчно шумни, ако става въпрос да се атакува прокуратурата.

Само че парашутите на новите заместник-председатели на СГС бяха отворени от съдийската колегия на ВСС. И това е само началото на делегитимацията - #КОЙ всъщност е отговорен за състоянието на правосъдието у нас - „нереформираното“ държавно обвинение или една шепа съдии от върхушката на ССБ и „граждански“ активисти, оплетени в мащабни схеми на зависимости с лобисти и олигарси. Виновните за проблемите пред правосъдието стават все по-видими. И те не са прокурорите...