„Много по-трудно е да караш скъп кон, отколкото скъпа кола - казва Ангел Няголов, един от най-добрите ни ездачи по прескачане на препятствия. - Ако животното се контузи тежко, това може да сложи край на състезателната му кариера, докато автомобила, колкото и да ти струва, ремонтираш и пак потегляш.”

Роденият в Стара Загора национал е единственият българин досега, достигнал до финал на Световна купа в Лас Вегас през 2009-а. Три пъти е участник на европейски първенства. Яздил е доста скъпи коне, някои оценявани за над 1 млн. евро.

„Много е важно да си спокоен на коня, да не показваш емоция - признава националът. - Ако си напрегнат, животното веднага го усеща. А това няма как да не се отрази и на резултатите. За да се случат нещата, освен талант са необходими много труд и дисциплина.”

По елитарния спорт старозагорецът се запалва още 10-годишен. Тогава дядо му, на чието име е кръстен, го води на празник на Тодоровден. И въпреки че е тренирал и волейбол, и баскетбол, и лека атлетика, тийнейджърът е запленен от конния спорт и решава, че там ще е бъдещето му. Дебютът му завършва с второ място, но на следващите състезания е неизменно на върха.

„С коня е много по-лесно да общуваш, отколкото с хората - споделя Няголов. - При животните няма задни мисли. Там всичко е чисто и ясно.”

След време талантът му е забелязан от фамилия Гергови, които му поверяват най-добрите си жребци, изпращат го и на подготовка в центъра на олимпийския шампион Пол Шокемюлер в Германия и възходът му започва. В световния елит българинът пробива с Раце Пуц, с който скача и на олимпийската квалификация за игрите Атина 2004. Четириногият красавец е в страхотна форма, с лекота преодолява препятствия с височина 160 см. А познавачи забелязват качествата на коня и предлагат на собствениците да го откупят срещу 1 млн. евро. Но получават отказ. Фамилията решава, че трябва да го запази за България.

„Действително Раце Пуц беше много качествен кон, с него участвах на първото Гран при, на европейско първенство... Имахме голямо бъдеще, но за жалост нелепа контузия след олимпийската квалификация сложи край на състезателната му кариера”, разкрива националът.

„Всъщност Ангел израсна като елитен ездач благодарение на Раце Пуц, а той направи така, че конят да стигне до световно ниво - взаимно си помогнаха”, казва д-р Крум Рашков, вицепрезидент на родната федерация.

Колкото и да му е било трудно, Няголов признава, че никога не му е минавала мисълта да се откаже. Ядът от някой буен жребец му минава за няколко дни, след което отново е на паркура, зареден с много сили и търпение.

„Важно е да разбереш какво дразни животното - самият ти или някакъв страничен фактор - казва Ангел. - Когато преодолееш дразнителя и научиш коня, че ти си водачът и той трябва да ти се подчинява безпрекословно - проблемите са преодолени.”

В момента Няголов язди 15 коня, като 9 от тях активно. Признава, че всеки ден прекарва по 8-9 часа яздейки. От редовните тренировки отслабва по няколко килограма, затова и няма необходимост да пази диети, за да не тежи на животното. От време на време за тонус практикува пилатес.

Състезателната си кариера Ангел съчетава и с успешна треньорска работа. На една от най-модерните бази у нас - в Божурище край София, той разкрива на младите тайните на конния спорт и магията да общуваш с четириногите красавци.

„Там има всички условия за пълноценна подготовка - споделя Няголов. - Базата в Божурище е направена по всички европейски стандарти и не отстъпва на най-съвременните по света. Има всичко. Модерната настилка, която е внос от Германия, например не позволява конете да се подхлъзват, съответно ги предпазва от травми, а при дъжд не се образуват локви и кал. Има 100 бокса за коне, още два закрити манежа… Там спокойно могат да тренират и деца от много ранна възраст, например 5-6-годишни. За тях са внесени специално обучени понита, каквато е практиката по света. Много по-лесно е да научиш детето да язди първо пони, а след това да седне върху кон. Навремето нямаше такива възможности. Самото обучение преминава под формата на игри, на тях им е страшно интересно и съответно по-лесно усвояват и техники, и движения. Страхотно удоволствие е да работиш с тях.”

Въпреки многото си ангажименти Ангел не загърбва и личния си живот. Отскоро е семеен. Именно конният спорт го среща с любимата му Димана, която е главен мениджър на базата в Божурище. През есента влюбените чакат и първата си рожба.

„Тя страшно много ми помага и ме подкрепя във всичко - споделя ездачът. - А когато имаш стабилен човек до себе си, трудностите се преодоляват по-лесно.”

Националът вече е в трескава подготовка за следващото си голямо състезание - Световната купа в Божурище в началото на юли.

„Въпреки че съм скачал в Германия, Холандия, където зрителската аудитория е най-компетентна, винаги е приятно да се състезаваш пред родна публика - признава Ангел. - Тя ти носи някакъв специален заряд и се надявам и този път трибуните да се напълнят!”