На 23 август 2019 да почерпят

Микробус се преобърна край Разлог

Осъдиха родители, държали бебето си на веганска диета

Британска телевизия прави филм за Путин Разказва как той е променил света

Известни турски актьори изгряват на малкия екран

Макрон и Джонсън обсъдиха Споразумението за Брекзит в Париж

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 23 август 2019

24 домашни стопанства не са изпълнили предписанията срещу африканската чума по свинете

Арест за снимки под женски поли в Испания

„Елаците-Мед” чества две годишнини От 20 години те са в групата на “Геотехмин”

Няколко души загинаха от мълния при внезапна буря в Полша

България приема еврото най-рано през 2023 г.

Фандъкова проверява ремонта на Северен парк

В кожата на „Комисар Рекс” са влизали пет немски овчарки

Италия опитва да избегне избори Левицата постави пет условия за коалиция с „Пет звезди”

Топ 10 – Пропадналите триумфатори

Май, юни и юли са месеците на най-големите футболни триумфи. В този период се раждат митовете за героите, творят се легендите, пишат се новите страници с имената на победителите. Много често обаче настъпва времето, в което и победителите да изпитат върху гърба си колко преходно е бремето на славата и как бързо и лесно отминава то. И как по едно и също време, но в различни години, може първо да ти се случи и най-големият триумф, а след това да дойде и най-стремителното пропадане.

В тази класация са имената на 10 души, които са вдигали трофеи, правили са почетни обиколки, приемали са държавни отличия, а през тази година констатираха, че медалът има и друга страна, която никак не е приятна.

1. Кевин Гройскройц стана световен шампион с Германия през 2014 година. Не изигра нито минута, но бе на пейката на бъдещия световен шампион, а при посрещането на победителите в Берлин бе един от най-активните при приемането на овации. Кариерата му се развиваше във възходяща посока, независимо от доста ограничения му футболен потенциал. Гройскройц представляваше неизменна част от формацията на Клоп в „Борусия“ (Дортмунд) до миналата пролет, когато внезапно се озова във втория отбор. Самочувствието му бе силно наранено и през лятото зад гърба на „Борусия“ отиде в „Галатасарай“. Действието се оказа незаконно, не му позволиха да играе в Турция и през зимата се завърна в „Щутгарт“. Изигра 7 мача за „швабите“ и изпадна с тях във втора Бундеслига.

2. Още един световен шампион със статут на втори вратар на Германия Рон Роберт Цилер усети преди броени дни хладината и самотата на провала. 20 месеца след като ликува със световната титла на „Маракана“, Зилер се оказа изпадащ в Бундеслигата с „Хановер 96“, а това постави под естествена заплаха и мястото му в бундестима за наближаващото европейско първенство във Франция. Няма как да не се признае, че в случилото се с вратаря има и нов момент, достоен за епос. Цилер е от онази изчезваща порода футболисти, които държат на вехти ценности като почтеност и клубна вярност. Неговата кариера започна в „Манчестър Юнайтед“, където не проби в първия отбор. В „Хановер“ му дадоха шанс на 19 години и там изигра 180 мача. Сега обаче е време да помисли и за себе си, „Ливърпул“ напира да го привлече.

3. Световен шампион, но от вече далечната 2006 година, Кристиан Закардо отпадна преди дни с „Карпи“ от серия А в серия Б. Да си припомним кой е Кристиано Закардо? Най-незабравимият миг със защитника на „скуадра адзура“ е неговият уникален автогол в мача от групата на световното първенство в Германия през 2006-а срещу Щатите. След центриране в наказателното поле Закардо в стил „Вуцов 1966 Англия“ си заби топката под гредата. Този гол го закова на пейката, но макар и само с 3 мача се записа като световен шампион с действащ принос за титлата на Италия. Това не даде никакъв тласък на кариерата на тогава 24-годишния бранител. Игра за „Палермо“, „Волфсбург“, „Парма“, „Милан“, за да му се случи случката с „Карпи“. Участията му в „скуардра адзура“ приключиха още през 2007 година.

4. Световен шампион от 2006 година е и Лука Тони, който е доста по-популярен от Закардо. Няма уважаващ се фен, който да не знае кой е Лука Тони. Великолепен централен нападател с уникален нюх към гола, който във всеки сезон бележи минимум по 15-20 гола. Игра за почти всички грандове в Италия, но успя да се докаже и с червената фланелка на „Байерн“-Мюнхен с 38 гола в 60 мача. 47 пъти облече националната фланелка на Италия със 17 гола. Достоен наследник на Бонинсеня, Паоло Роси, Алтобели. Типичен италиански таран с уникално чувство към вкарването на топката в мрежата. На 39 години в края на кариерата си Лука Тони изпита и горчивата страна на футбола. Отборът, в който той игра през последните три сезона, „Верона“ изпадна от серия „А“ и това вероятно ще е краят на историята на големия Тони.

5. За разлика от Лука Тони пред холандеца Даръл Янмаат със сигурност има бъдеще. Но все пак падението му през този сезон няма как да не остави отпечатък върху кариерата му. Даръл Янмаат блесна в пълната си сила на световното първенство през 2014 г., където бе неизменна част от холандския национален отбор, завършил на третото място. Тогава Ван Гаал постави Янмаат на левия фланг и не го смени в нито един от седемте мача на „лалетата“. Месеци по-късно Даръл вече бе част от „Нюкясъл“ във Висшата лига, което – да си признаем – въобще не е лоша опция. „Свраките“ обаче не успяха да се спасят през този сезон от изпадане независимо от привличането на Рафа Бенитес. И Янмаат, който бе част от най-добре представителите се на световното в Бразилия, ще трябва да играе във второто ниво на Англия.

6. С Джолен Лескът започва група от играчи, които са гостували в България. Той беше несменяем титуляр на английския национален отбор в един период от 5-6 години, в които се срещнахме с тях в световна квалификация. Джолен Лескът в първото десетилетие на века бе един от най-сигурните и непреодолими бранители на Острова. Започна в „Уулвърхямптън“, блесна с екипа на „Евертън“, за да стане неизменна част от шампионския тим на „Манчестър Сити“. Спечели със „Сити“ титлата на Англия, като междувременно натрупа и 27 мача за националния отбор с няколко участия на големи форуми. И през последните 2 години тръгна стремително надолу. Бе трансфериран в „Уест Бромич“ и след като там все пак не успя да изпадне от Висшата лига, неизбежното му се случи с отбора на „Астън Вила“ през 2016 година.

7. Още един наш добър познат, когото сме го гледали в няколко мача по българските терени. Големият Емил Хески, който бе голям в пряк и в преносен смисъл. Нападателят, който бе достоен партньор на още по-легендарния Алън Ширър в националния екип на Англия. Същият този Емил Хески, печелил с „Ливърпул“ Купата на УЕФА и за съвсем малко се разминал и с триумф в Шампионска лига, отпадна през този сезон с „Болтън“ от Чемпиъншип в Първа дивизия на Острова. 38-годишният тъмнокож таран стигна до третото ниво на английския футбол, след като определено помогна за пропадането на „Болтън“. С поне 20 килограма над оптималното си тегло Хески с нищо не бе в помощ на отбора през последния трагичен за клуба сезон. И определено Емил Хески не си тръгна с почести от футбола.

8. Джузепе Роси не е ставал често шампион, може би дори никога, но е достатъчно популярен във футболния свят. Уникалният италиански талант, роден в Ню Джърси, започна в „Манчестър Юнайтед“ и дори изигра 5 официални мача с екипа на „червените дяволи“. За съжаление при него започнаха едни безкрайни преотстъпвания, които го доведоха накрая до „Леванте“ и първото му изпадане в дългата вече кариера. Малката утеха е, че след като допринесе за краха на отбора от град Валенсия, пак ще се върне във „Фиорентина“, вероятно за да бъде отново преотстъпен на някой следващ изпадащ. А бяха времена, в които Роси попадаше сред топ 5 на най-добрите голаджии на континента. Със „Златна обувка“ на олимпийските игри в Пекин и с решаващи голове за „Виляреал“. Сега това време изглежда безвъзвратно отминало.

9. Александър Кержаков вече може да участва в играта „Стани богат“ като трудна загадка за 100 000 лв. Мнозина биха се затруднили с отговора на въпроса, къде, по дяволите, се е дянал този Кержаков, който една декада бе най-силният нападател на Русия, многократен шампион и носител на Купата на УЕФА. И при четирите възможни отговора ще трябва помощ от приятел. Всъщност през този сезон Саша Кержаков, който бе изгонен от „Зенит“ почти насила от Вияш-Боаш, се озова в „Цюрих“. И изпадна от швейцарската Суперлига! Между другото същото можеше да му се случи и с „Динамо“ (Москва) – друг отбор, в който Кержаков се подвизаваше и с който го гледахме на живо на стадион „Васил Левски“. Другият голям от „Зенит“ Аршавин стигна чак до Казахстан, но поне със сигурност няма да изпадне с „Кайрат“.

10 . И последният пропаднал герой. Малцина си спомнят кой смени голмайстора и герой на мача Фернандо Торес от знаменития финал във Виена през 2008-а. В 78-ата минута на мача Испания – Германия, финал от европейското първенство, на терена се появи смуглият Дани Гуиса. Той завърши шампионския мач на „Ла фурия Роха“ и вдигна купата. Къде мислите, че се е дянал нападателят, който тогава бе взет в националния заради 30-те си гола с екипа на „Майорка“ за едно първенство. Играе в третото ниво на испанския футбол – Сегунда Б, група 4 с „Кадис“. И ще е вероятно и догодина там, защото отборът почти няма шансове да премине в по-високото ниво. И това не е най-лошото, защото Дани Гуиса бе изпаднал дотам, че обличаше екипа на малайзийския „Дарул“ преди две години, сега поне пак го знаят в Испания!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.