Нови горски пожари обхванаха различни части на Гърция

Космическият апарат „Чандраян-2” изпрати снимка на Луната (СНИМКИ)

Фотошоп издънки пълнят Instagram Български звезди прекалиха с ретуш на свои снимки това лято

Премиерът Борисов: Потвърденият кредитен рейтинг на България е поредната висока оценка за реформите у нас

Момче подкара колата на майка си в Германия, летя със 180 км/час

Туск: ЕС е готов да помогне финансово на Бразилия за гасенето на пожарите

Юрген Клоп – един голям треньор, който не мисли за пари Мениджърът на Ливърпул вече е в залата на славата на клуба

Мъж наръга жена си с нож след скандал

Голям пожар в близост до автокъщи във Варна Осем коли на пожарната се борят за овладяване на пламъците

Тръмп заплаши с високи мита френското вино

Премиерът Борисов: Правителството изпълни своя ангажимент и осигури 82,510 млн. лв. на Министерството на отбраната за ремонта на самолетите

Корнелия Нинова : Шипченската епопея е ярък пример за родолюбие и братство

Разстрелът на Георги Илиев – много версии, но недоказани 14 години от покушението срещу боса на ВИС

Ирен Онтева и Галена Димова отново на подиума На Grand glamour show в Свети Влас

„Паразит”: Трилър триумф за корейското кино Понг Джун Хо с още един хит

Спортният директор на “Манчестър Сити” Чики Бегиристайн пред “Труд”: Днес Стоичков щеше да струва 100 милиона евро

Казах на Бербатов: Не се отказвай до последния възможен ден

Чики Бегиристайн е един от могъщите хора във футбола. Спортен директор е на мегабогатия “Манчестър Сити”. Точно четири години големият нападател от първия “дриймтим” на “Барселона” не даваше интервюта. Съгласи се да говори за “Труд” и предаването “Код Спорт” преди юбилейния мач на Христо Стоичков.

– Сеньор Бегиристайн, неведнъж Христо Стоичков е казвал, че 20 май 1992 г. е специална дата за него, а и за вас. Какво ние ще ни кажете за този ден?

– В историята на “Барселона” това е датата, на която клубът за първи път триумфира като европейски шампион. До този момент отборът бе играл веднъж на финал и за съжаление го загуби. Това се случи шест години по-рано срещу румънския “Стяуа” в Севиля. Затова всички в Каталуня очакваха този ден с ентусиазъм, но и с малко свити сърца. А ние, играчите от отбора, бяхме наясно, че ако искаш да си велик клуб, трябва да станеш европейски шампион. И вярвахме, че сме белязани от съдбата точно ние да сме първите. От тази титла тръгна всичко.

– Какво помните от Лондон, от стадион “Уембли”?

– За мен беше за първи път да играя там. Спомням си огромното напрежение. По това време ние играехме наистина много красив футбол, на какъвто ни учеше великият Йохан Кройф. Много хора ни се радваха, защото създавахме наистина добро шоу. Но не печелехме трофеи в най-големия турнир. С Йохан първо “Барса” успя да вдигне КНК, но феновете ни искаха повече. Успяхме да ги зарадваме на този изключителен, митичен “Уембли”.

– Колко важен бе Йохан Кройф за създаването на първия “дриймтим” на “Барселона”?

– Йохан беше ключът към голямото. Той успя да промени съзнанието ни. Накара ни да гледаме по различен начин на футбола. Играчите идваха в “Барселона” със своята класа и манталитет на победители. А Кройф ни научи като отбор да побеждаваме, рисувайки футбол. Трябваше винаги да играем атрактивно. Йохан е основата на всичко. Факт е, че “Барса” се промени като клуб след идването му като треньор през 1988 г. Днес никой в “Барса” не дискутира каква трябва да е философията, начинът на игра. Благодарение на него клубът изгради три различни футболни ери. Първата е през 90-те години, после в началото на века и накрая в последните 10 години. Говоря и за начина на игра, и за спечелените трофеи. Йохан промени живота ни, промени мисленето ни. Всеки, който е играл под неговото ръководство, е станал различен човек. Мнозина станаха треньори, други избраха да са спортни директори. При всичко, което правим, се опитваме да подражаваме на това, което видяхме при Кройф.

– Помните ли първата си среща със Стоичков? Беше ваш съперник.

– Да, играхме срещу “червените” от София – ЦСКА. По това време всички вече говореха за него. Беше най-добрият играч на отбора си. Христо ни вкара всички голове, но продължихме, защото бяхме по-силни. Неслучайно след мачовете в “Барселона” се заговори, че ще дойде при нас. Всички му се възхищавахме и се зарадвахме, когато чухме новината, че ще е един от нас.

– Сещате ли се за други българи? По това време и други играеха в испанската Примера дивисион.

– Вашият национален отбор бе изпълнен със силни играчи, но Христо беше големият лидер. България играеше невероятен футбол на световното в Щатите. Сещам се веднага за Лечков, за Сираков. Имахте велико поколение. Бяхте много креативни и солидни, брилянтни. Имахте си и убиец, казваше се Христо.

– Вие сте един от многото баски, които отидохте в “Барселона”, за да създадете този “дриймтим”, като Хулио Салинас, Хосе Мари Бакеро.

– Превърнахме се в един страхотен микс. В отбора ни имаше дух, желание за победа и се научихме как да я постигаме заедно. За да имаш голям тим, трябва да имаш брилянтни футболисти. Така се става шампион. Христо дойде, преди него привлякохме Роналд Куман и Михаел Лаудруп. В тяхно лице притежавахме едни от най-добрите чужденци за онази епоха. Останалите бяхме добри играчи със силен манталитет. Истината е, че брилянтните играчи ни направиха шампиони.

– Когато Стоичков говори за тези времена, винаги казва Бакеро и Бегиристайн. Какво ви направи толкова близки и извън терена?

– Бързо се сприятелихме. Хосе Мари му беше и учител, и баща. Опитваше да му помага с всичко възможно. Христо дойде в голям град, в голям отбор. Очакванията бяха да играе всеки мач на изключително високо ниво. А Христо никой не може да го контролира, той винаги е вулкан. Ние се опитвахме да му сложим някои рамки, особено пред медиите. Аз много се стремях да го накарам да се чувства щастлив в Барселона. Често спяхме в една стая. Учех го на испански.

– Преди юбилейния мач в София Иван Саморано каза, че в Мадрид са го питали как може да дружи с такъв луд.

– Стоичков е прекрасно лудо момче. Има огромно сърце. Ако ти е приятел, ти е приятел за цял живот. За теб къщата му е винаги отворена, колата му става твоя. Дава ти всичко, от което се нуждаеш. Не съм срещал друг човек с толкова голямо сърце като Христо. Затова го обичам истински.

– Вашата Барселона беше “дриймтим”, но защо Испания тогава не постигна големи резултати?

– Липсваха някои малки парчета от пъзела. Може би нямахме този голям нападател, който да вкарва решителните голове във възловите мачове. На световното в Щатите играхме четвъртфинал срещу Италия. Имахме много положения да вкараме, но… накрая загубихме. Липсваше ни нещо, не мога да кажа какво точно. Не можехме да решаваме големите мачове. По това време България имаше футболисти като Стоичков. Такъв тип липсваше на Испания.

– Съгласен ли сте, че големият испански тим, който спечели всичко напоследък, стана толкова силен благодарение на “Барселона”?

– Не е честно да се казва по този начин. В националния отбор играят и футболисти на други клубове. Но пък е вярно – в тези години “Барселона” доминира във футбола и спечели абсолютно всичко. А Германия например стана световен шампион преди две години благодарение най-вече на играчите на “Байерн”. Хубаво е, когато националният треньор притежава много играчи от един клуб. Но още веднъж ще се върна към началото на разговора. Всичко, което се случва в “Барселона”, започна в деня, когато Йохан Кройф стана треньор на отбора.

– Защо не станахте треньор?

– Реших го бързо. Треньорът има 25 футболисти и съответно 25 проблема. При това всеки ден. Аз имам 25 проблема, но те са за цяла година. Затова предпочетох да започна кариера на спортен директор. Йохан Кройф ме подкрепи, а Жоан Лапорта тогава бе президент на “Барселона”. Моята идея беше да градя отбора и мисля, че това ми е признанието. Много повече ми допада, отколкото всеки ден да съм на терена и да се занимавам с футболистите.

– Колко различен бизнес стана футбола от времето, когато вие играехте?

– Тотално различен е. Срещнах в София Димитър Бербатов и му дадох съвет: “Не се отказвай от футбола! Играй до последния възможен ден!” Идеалният живот е, когато усещаш любовта на съотборниците си. Никога не си сам. Когато станеш спортен директор например, много често се чувстваш самотен. Трябва да взимаш решения, търсиш помощ от хора, но си… самотен.

– “Барселона” купи Стоичков за 4 милиона долара от ЦСКА. Смятате ли, че днес футболист, който струва 4 милиона евро, може да спечели “Златната топка”?

– Не! Абсурд. Днес обаче Христо щеше да струва 100 милиона евро. С неговите голове и характер щеше да е суператрактивен за пазара. А именно пазарът определя днес кой колко струва заради головете си, заради страстта си и дори заради характера си. А неговият беше за завиждане от всеки.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.