Спипаха българин с 29,3 кг канабис във Франция

Затварят прохода „Шипка“ заради честването на Шипченската епопея

Пхенян изстреля две ракети в морето край източния си бряг

Вижте какво ще е времето през уикенда

Запали се старото сметище до оръжейния завод „Арсенал“

Серия А не е само „Юве“

„Konami“ отмъкна Евро 2020 от „EAsports“

Наградния фонд на „Dota 2“ надмина рекордните 33 млн. долара

На 24 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ втори по шутове в Лига Европа

Г-7 в очакване на нов трус от Тръмп Срещата на най-развитите икономики започва утре

Шест членки на ЕС приемат 356 мигранти от кораб до Малта

Космическа сянка тегне над местните избори Ретроградният Меркурий залага капан, сочи прогнозата на астролога Светлана Тилкова - Алена

Пожар избухна на ферибот в Индонезия, трима загинаха

Ердоган се чул по телефона с Путин, ще посети Русия на 27 август

Трудно се ходи по вода, Слави

700 000 души пак очакват чудото, а не разума

Хората си чакат „ферарито“ независимо от цвета му. Именно този вид хора са голямата заплаха за страната ни

Екипът на Слави Трифонов вече получава първите си социологически номинации за стъпване на „червения килим“, или казано сериозно – за влизане в парламента. Разсърдените млади мъже, които дълго време търсеха причината и не намираха отговор защо държавата ни е такава, напоследък го откриха в лицето на олигархията. Това бе известно още преди 8, почти 10 години, но тогава днешните разсърдени мъже в черно бяха просто забавни мъже и се занимаваха с това да създават радост, което правят изключително добре.

Това, с което днес са се захванали, вече не е забавно, а е трудно, важно и много сериозно. Това да не си доволен от нещо, да го критикуваш и иронизираш, е едно, стигайки дори до майките им, но да го поправиш и да го организираш както трябва, изглежда е нещо съвсем друго. Аз се надявам да могат и второто, защото става дума за държавата. Тогава ще успеят да станат политици и на обществен преглед ще бъдат техните майки, техните кюфтета, техните автомобили, техните отсъствия от работа, кредити, обществени поръчки и близките им приятели. Ще се върнат дори дотам да им припомнят неподходящи соарета от миналото, на които са забавлявали олигарси… Гадно е, нали? И само един възмутен страховит поглед не върши работа. Нали си спомняте – и Борисов изглеждаше така. Гледаше страшно и щеше да троши гръбнака на корупцията, а от сутрин до вечер атакуваше Румен Овчаров и Румен Петков. Сега единият го представлява в „Нефтохим“, а другият довчера му беше коалиционен партньор. Просто спомен, нищо повече.

Казвам всичко това не защото оправдавам днешните политици, които очевидно не са цвете за мирисане. Но се страхувам от тези граждани, от тези хора, които отказват да чуят друго мнение, смятат се за единствено прави, а това е глупаво и води само в една посока. Посоката, през която влезе и излезе от шоуто вашата приятелка, която днес е вицепремиер и настоятелно обясняваше от прословутото диванче, че съюзът с ГЕРБ е нехигиенична коалиция и затова за реформаторите тя е невъзможна. Когато си единствено прав, чуваш единствено себе си, стигаш до унижението и до властта. В България те вървят в комплект.

Аз се подписах в подписката и как в тази прекрасна инициатива, която предлагаше шест въпроса анблок, да напиша, че харесвам половината? Ами, няма как. Нали, г-н Йорданов (Тошко)? И когато някой има наднормената претенция да ме представлява, трябва да отчита това „леко“ недемократично неудобство. Надявам се, че това не ме прави автоматично лош, нито ще се окажа част от „растенията“, които заради различната си мисъл биват обливани с презрение. Когато заявите, че не вашите въпроси, а 700 000 души са дадени на Конституционен съд, Вие очевидно декларирате претенцията да ги представлявате, защото тези 700 000 нямат друго представително тяло, освен Вас, по въпроса с референдума. Патосът, с който жигосвате посегателството над желанието на тези 700 000 души, ще ви върне в изходна точка, защото утре част от тези, които наричате задници, ще ви отвърнат, че не наричате тях така, а съответните половин милион, един милион или колкото там са гласували за съответната партия. Кофти ситуация, но трябва да се внимава с патоса.

Всъщност страхът, който изпитвам е, че тези 700 000 души пак очакват чудото, а не разума. Пак се тълпят, както го правеха при бившия ви колега Николай Бареков, както го правеха при Жорж Ганчев, както го правеха при Бойко Борисов… Дали има смисъл да изброявам? Надеждите на площадите в очакване на чудото са имали много лица, дори със синя кръв – за срок от 800 дни. Нали разбирате – притеснението ми не е за способностите на величавите ви личности, а за тези, засега 700 000, с които оправдавате всяко свое действие. Точно те са склонни и настойчиво търсят чудото именно във вас. През това време малко ги е страх и не са сигурни, че трябва да правят избор, защото официално не сте заявили, че влизате в политиката. Затова могат щастливо да се подписват и да пеят по концертите, но дойде ли денят, наложи ли се да правят избор, ще трябва да им докажете по някакъв невероятен начин, че вие сте Месията. И тук няма никакво значение дали вие така си го представяте и дали го искате. Просто те търсят това – нали знаете закона за търсенето и предлагането. Ще го кажа още по-просто: Слави може би обича Малер, но се налага да продава балкански ритми. Цинично е, но и тук е същото – хората си чакат „ферарито“ независимо от цвета му. Именно този вид хора са голямата заплаха за страната ни, от тях се притеснявам. Именно от тези хора, които изпитват интелектуална и битова немощ и леност да се организират в разумна, сериозна и полезна за страната алтернатива. Обикновено те чакат някой друг да им свърши работата, докато в неделя затварят буркани.

Нали помните колко години евреите са бягали от Фараона и са се лутали в пустинята? Да, 40 години. И са се прекланяли пред силата му. И също са се страхували. И са надзъртали към Златния телец, докато не са се изсипали нещастията едно по едно – над реколтата, над царството… Хайде да не разказвам за Моисей и Аарон, нали сме от Класическата гимназия.

Знам, че сравнението ще ви се види пресилено, но нищо не се е променило у нас в България. Фараонът Борисов е страшен, богат и силен – хората се страхуват, ама много се страхуват. Е, надяват се на някакво чудо, но предпочитат да пеят в тъмното и да се подписват по ъглите. Ако дойде ред за избор, ще видите колко са останали. А иначе нещастията над така наречената ни република се изсипват както някога върху царството на Фараона. Стотици хиляди безработни, над 30% бедни на ръба на оцеляването, най-много сърдечно-съдови заболявания… ама защо ли да ги изброявам? Тези неща и без да сме от Класическата, ги знаете. Обаче на Фараона не му пука, защото раздава порциите и хората търпят, страхуват се и си чакат дажбите. Знаете ги онези китайски масички, които се въртят в кръг – също като на рулетката – очакваш, че храната може да спре и пред теб. И си мълчат.

Много е трудно и трябва много да вярваш, че си готов да вдигнеш жезъла на Моисей и да разтвориш морето от безразличие, страх и необразованост. И нещо повече – да обясниш на всички, че този път чудо няма да има, че чудото са самите те, че трябва сами да сътворим чудото. Защото унижението е не само за нас, а и за поколенията след нас. Поколения, на които всеки ден показваме, че сме готови да вземем, но много рядко сме готови да дадем.

Сигурно и аз бъркам някъде, но дълго време съм се блъскал с това, за което ви говоря. Няма смисъл да сте поредните. За всички изминали години доказахте, че умеете да не сте просто поредните. Вие работите със сърцата на хората, с емоцията на хората, а не с разума им. Пазете се от търсещите чудо и не се правете на чудотворци, защото след новините винаги идва прогнозата за времето и често вятърът духа от различни посоки. Затова на човеците е трудно да ходят по водата.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.