Национална отговорност не за табели и иновации, а за наркоманите и пияните в училище

Министерството на образованието (МОН) под опеката на реформаторите извършва трескава преустроечна дейност. Спешило се да сменя имената на училищата. Средните общообразователни училища (СОУ) стават средни училища (СУ), а езиковите и математическите гимназии - просто профилирани гимназии. Без обстоятелствени уточнения. Опростенчески подход съобразно променените потребности на учащите се, предполагаме.

На определението „общообразователно“ вече си му бие звънецът да отпадне. Думата е прекомерно дълга и съдържа куп възможности за грешното й изписване като „общоубразувателно“, „општоубръзуватилну“ и пр. А като съдим по грамотността в социалните мрежи, това е злепоставящо учащите се изпитание.

Нека проявим разбиране към реконструкторите на просветната система. В усилията си да угодят на общественото мнение те са изправени пред необходимостта да съчетават новаторския подход с опазване на традициите. В случая ръководството на министерството се придържа към утвърдената с десетилетия традиция да се променят наименования. Относно училищата смените бяха особено динамични. След 9.IХ.1994 г. разните му мъжки и женски гимназии (редом с предприятия и цели селища) понесоха имената на болшевишки герои, партизани, ятаци и т.н. На патрони като Сталин и Ленин, даже и деца се кръщаваха, Божем. Та се наложи да ги преименуват вследствие политическите трусове. А неуместните табели се озоваха сред вторичните суровини на историята...

И сега така става пак по политическа причина. За да „овеществят“ присъствието си във властта, реформаторите подменят табели, училищни печати, сайтове, трудови договори и пр. административни атрибути. А тази високоотговорна работа надали ще се повери на кого да е. Нечии ръце челични ще поемат обществените поръчки. Хем да се оползотворят своевременно голеееемите излишъци в бюджета... В сравнение с такава една радикална промяна, често изменяните названия на учебни предмети от рода „природознание“ да стане „човек и природа“ и тем подобни, са жалки палиативни симулации на реформа.

„Има изключително много проблеми в българското образование и както журналистите, така и цялото общество трябва да подадат ръка, за да се получи пълната промяна на образованието ни“ - тревожно призивно прозвуча новоназначеният зам.-министър Диян Стаматов, считан за един от най-успешните училищни директори в наши дни.

И ето, подаваме доброжелателна десница. Предлагаме планираното поголовно пенсиониране на директори, навършили съответна възраст, да бъде придружено от крути мерки срещу застрашителното наркоманизиране на подрастващите. Действията ще бъдат напълно в духа на стратегическото нововъведение, което министър Меглена Кунева е взела присърце - да поставя "национално отговорни задачи" на училищата и така да им дава статут "национални". Задачите щели да бъдат с трайно значение за обществено-икономическия живот и било осигурено целево финансиране от държавния бюджет.

Именно такава свръхнационалноотговорна задача е борбата с наркоманията сред младежта. Впрочем при добро желание тази задача може да се изпълнява в рамките на програмата за „иновативно образование“.

Всяко наше училище могло да кандидатства за названието "иновативно", което обаче няма да бъде вписвано в неговото име и на първоначален етап няма да му носи допълнително финансиране. Май нещо държавническите инвенции се движат в двуизмерното пространство между името и финансирането. Условието за "иновативност" било поне в една училищна паралелка да се провежда "различно образование - с нови технологии, чрез песни и танци, нови методи на преподаване, ново учебно съдържание“ и др. нестандартни форми. Дали пък тези иновативни паралелки не са особено подходящи за злоупотребяващите с алкохол и дрога? Да минат на по-лек образователен режим, по-привлекателен и така да извървят възродени досадния път към бъдната диплома.

И като виждаме на каква важна позиция се издигат названията, ще споделим своето опасение. То изхожда от болезнен опит. Когато властта преименува турците през 80-те години на миналия век, белким станат българи, постигна обратното. Направи ги повече турци. Та да не се постигне същият ефект и с образованието. Вместо по-успешно да стане още по-калпаво?

В очакване на поредната нелепица

Предстоящото преименуване на СОУ (Средно общообразователно училище) в СУ (Средно училище) предизвиква опасения, че новите СУ- та ще бъдат обърквани с инициалите на Софийския университет. Неприятно недоразумение, но има и по-лошо. Когато университетите почнат да ги бъркат със СОУ-та, което се очаква като резултат от следващата реформа.