„Фамилията Кастро сме корави и дълголетни. Навърших 85 в петък и мога да се справя с още няколко петгодишни мандата. Но както вече съм казвал неколкократно, ще напусна президентския пост на 24 февруари 2018 г.“ С тези паметни думи президентът на Куба Раул Кастро откри срещата на върха на карибските страни в Хавана в петък. Изказването дойде два месеца след като брат му Фидел обяви, че се оттегля като лидер на Кубинската комунистическа партия поради напреднала възраст.

Раул Модесто (Скромен) Кастро Рус, роден на 3 юни 1931 г., е най-младият син на плантатора имигрант Анхел Кастро и неговата камериерка - Лина Рус. Житейският му път е пряко обвързан с идеите на брат му Фидел, с когото воюват рамо до рамо от самото начало на революционната пътека. Изгонен от първото училище, в което е записан, за проблеми с дисциплината, по стъпките на батко Раул също завършва Йезуитското училище в Сантяго, преди да продължи образованието си в Хавана. Смятан за посредствен студент по социални науки, младият Кастро от ранна възраст се включва в младежкото социалистическо движение. Раул и Фидел бързо стават комбинирана бойна единица и заедно организират и участват в нападението срещу казармите „Монкада“ в Сантяго на 26 юли 1953 г., за което са хвърлени в затвора. След 22 месеца зад решетките кубинският диктатор Фулгенсио Батиста се поддава на общественото напрежение и помилва братята Кастро, преди да ги изпрати в изгнание през 1955 г. в Мексико Сити.

В столицата на потомците на ацтеките Раул Кастро има възможността за втори път да се срещне с агента на съветския Комитет за държавна сигурност (КГБ) Николай Леонов, завързал контакти с него малко преди щурма на казармите. Двамата установяват бъдещата топла връзка между Москва и Хавана, която няколко години по-късно ще тласне света до ръба на ядрена катастрофа. Мексико е и плацдармът, върху който започва градежът на кубинската революция. Там Фидел, Раул и аржентинският ентусиаст Ернесто Гевара организират партизански отряд, с който през 1956 г. начело на 82-ма партизани отвличат яхтата „Гранма“ и дебаркират на кубинския бряг. Разкрит от тайната полиция на Батиста, отрядът е разбит малко след стъпване на земята, а Раул е един от 21 оцелели, които си пробиват път до планините Сиера Маестра, откъдето започва истинската революционна борба.

Повишен в командир (команданте) на партизански отряд в началото на 1958 г., Раул открива втори фронт срещу силите на Батиста в провинция Ориенте, с което съумява да отклони достатъчно ресурси на армията срещу себе си, за да провали операция „Лято“, насочена към пълно съкрушаване на основните сили на бунтовниците на Фидел. През юни същата година оперативен план на командир Раул Кастро води до успешното отвличане на 10 американски и двама канадски граждани, което окончателно привлича вниманието на света към борбата на кубинците. Зависим от американските си покровители, Батиста поисква примирие, за времето за което революционерите успяват да се прегрупират и на 1 януари следващата година свалят диктатора.

Със създаването на комунистическа република Куба Раул Кастро е назначен за министър на революционните въоръжени сили - пост, заеман от него до 2008 г. Макар и по време на революцията на негово име да не се приписват големи военни подвизи, повечето в съратничество с брат му Фидел, най-младият Кастро се превръща в палач на верните на Батиста офицери в армията, лично отговорен за екзекутирането на над 100 от тях. Името му ще остане в историята и като основен фигурант в разгарянето на кубинската ракетна криза: на 27 октомври 1962 г. Раул нарежда на противовъздушните си сили да открият зенитен огън по разузнавателния самолет „Локхийд Ю-2“ на ВВС на САЩ, което е първият и единствен реален casus belli за студената война.

От заемането на поста президент на Куба през 2008 г. Раул Кастро е архитектът на нормализирането на отношенията със САЩ. Процесът, започнал с първото формално ръкуване между кубински и американски държавен глава в Йоханесбург, на поклонението на Нелсън Мандела през октомври 2013 г. и завършил през март пролетта на 2016 г. с посещението на Барак Обама на Острова на свободата.

Падре де династия

Раул Кастро е женен за Вилма Еспин, дъщеря на богат производител на ром, която след революцията става президент на кубинската федерация на жените. Семейството има три дъщери (Дебора, Мариела, Нилса) и един син (Алехандро) с фамилни имена Кастро Еспин. Мариела е директор на кубинския център за сексуално обучение, докато Дебора е омъжена за полковник Луис Алберто Родригес, главнокомандващ военновъздушните сили на страната. Матрона Вилма Еспин умира в Рим на 18 юни 2007 г.

За него

Боливарската революция

Опитът на Фидел и Раул Кастро, както и цялото кубинско ръководство позволи на Боливарската революция във Венецуела да просперира. Специалните ни отношения позволиха затягане на връзките между нашите народи, които споделят толкова много: музика, кулинарни интереси, спорт. Въпреки различните ни исторически обвързвания народите ни имат много общо и това е благодарение на Уго Чавес и Кастро.

Ернесто Вийегас, бивш министър на информацията на Венецуела

Куба за кубинците

Съдбата на Куба няма да се решава от Съединените американски щати или която и да е друга държава. Куба е суверенна и с основание има високо достойнство. Бъдещето на Куба ще се решава от кубинците и от никого друг“

Барак Обама, президент на САЩ, при визитата му на Острова на свободата, 2016 г.

Обама пред образа на Че

Кубинските имигранти в САЩ говорят лоши неща за Обама, защото стоя до президента с образа на Че зад него, но аз не смятам това за лошо. Признавам, на 83 години съм и съм виждал много неща. Никога не съм вярвал, че някога ще присъствам на това.

Алфредо Калдерон, уличен музикант от Хавана, пред „Ню Йорк таймс“

Историческата присъда

Ако кубинците прегърнат истински икономически реформи и започнат процес, който да подобри състоянието на гражданските и политическите права, мнозина кубинци ще са готови да простят болките, които са понесли, и историческата присъда (б. р. - срещу режима) ще е много по-лека.

Хосе Даниел Ферер, лидер на най-голямото кубинско дисидентско движение