България – от аутсайдер до фактор

Арестуван е бившият шеф на контраразузнаването в Македония

Благотворителен концерт събира пари за възстановяване на паметника на Шести артилерийски полк в Сливен

Обучаваха общинари да помагат на домоуправители

Президентът удостои с плакет „Св. св. Кирил и Методий“ Съюза на българските писатели (СНИМКИ)

Тръмп: САЩ остават стабилен партньор на Саудитска Арабия въпреки съмненията покрай смъртта на Хашоги

Българите зад граница искат да ги представляват нови организации

Столична община: Изтича срокът за такса смет

Нов препъникамък за Брекзит – Гибралтар Испания плаши с вето споразумението за напускане

Все повече млади в САЩ предпочитат съвместно съжителство без брак

Стълб спасил влака в Кресненското дефиле от падане в реката

Премиерът на Испания обяви, че може да насрочи предсрочни избори

Менте намаления дебнат този Черен петък Ако на витрината пише “- 70%”, всички стоки трябва да са със 70 на сто по-ниски

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 21 ноември 2018

Дворът на кирилицата посрещна висши държавници от Бурятия, Калмикия и Чечня Откриха още 4 бюст-паметника в Алеята на писателите

Преселниците от България – новите властелини на мизерията в Германия

В порутени и изоставени имоти, само на гол дюшек на земята, без отопление, а често и без ток – така живеят някои мигранти от Източна Европа. В проблемните квартали на Дуисбург всеки пети преселник е българин или румънец, пише „Дойче Веле“, цитирайки репортажи на немски медии.

Запуснати имоти в проблемни квартали има в много германски градове. Но в тях по правило не живеят германци, а трудови мигранти, предимно от Източна Европа, които се опитват да преживяват някак в Германия. Агенция ДПА описва една такава кооперация в проблемния квартал на Дуисбург – Лар: „Разбити пощенски кутии, липсващи стъкла на прозорците, мухъл по стените, неработещо осветление; купчини боклуци в дворовете, плъхове в мазетата и на таваните, опасност от болести и епидемии“.

Подобни „дупки” има и другаде. Изследване на Съюза на наемателите в провинция Северен Рейн-Вестфалия сочи, че тези проблемни имоти стават все повече. След закриването на много стоманодобивни предприятия и мини в Рурската област, стотици хиляди напуснаха района, изоставяйки предишните си жилища. Много от тях не се поддържат от години и буквално се разпадат, казва говорител на градската управа в Гелзенкирхен. От началото на годината властите са запечатали 20 проблемни блока в града, а други 80 имота са включени в „черен списък“ и са под наблюдение.

В Дортмунд има 145 запуснати сгради, повечето от които в проблематичните северни квартали на града, известни сред местните хора още като „No-Go-Areas“. Там в момента живеят около 4 хиляди трудови мигранти от България и Румъния, пише ДПА. Много от тях спят само на дюшеци направо на земята, но пък плащат по няколкостотин евро месечен наем. Тези места са превърнати в центрове за нелегална търговия или проституция.

В репортаж от Дуисбург, електронното издание RP online засяга друг проблем, свързан с преселниците – осигуровките. Българските и румънските мигранти съставляват вече 1/5 от населението на проблемния квартал Марксло. В края на 2015 година в него са живеели 2200 български и малко над 1700 румънски граждани, а броят им продължава да нараства. Всички те са напуснали родината си по икономически причини, посочва изданието.

И още малко статистика: 40% от българите и румънците, заселили се в Дуисбург-Марксло, са на възраст под 15 години. Групата на румънците е съставена основно от роми, а при преселниците от България става въпрос предимно за български турци, които имат предимството, че могат да се разбират на турски език с германските турци. Забележителен факт е, че сред преселниците румънци няма нито един, който да работи и да внася социални осигуровки, докато в групата на българите 2/3 са социалноосигурени.

И едните, и другите обаче се чувстват дискриминирани от местното население. То пък смята, че политиците не се интересуват от проблемите му.

Това мнение беше изразено и пред германската канцлерка Меркел, която посети квартал Марксло през 2015 година.

В проблемните квартали нерядко възникват нови етнически йерархии и капсулирания, твърдят изследователи. Така например някогашните преселници от турски произход, срещу които навремето германците са протестирали, сега се противопоставят заедно с местното германско население на новите преселници от България, и най-вече срещу тези от Румъния. Казано по друг начин: местните германци и старите преселници с турски корени се смятат за по-висша категория жители на квартала, а новите пришълци от България и Румъния са непривилегированата част от местното население.

Така възникват нови социални напрежения с негативни последици за интеграцията на тези групи хора, пише още RP online.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.