„Труд“ установи допълнителни факти по аферата „Агромах“

В публикация на в „Труд“ в началото на седмицата, посочихме някои смущаващи обстоятелства, свързани със случая „Агромах“, който стана повод за размяна на взаимни обвинения между зам. главния прокурор и разследващият полицай от ГДБОП Любомила Ценова.

Твърденията на полицай Ценова за отправени към нея обиди всъщност изкараха на повърхността твърде сериозни въпроси относно дейността на служителите на ГДБОП, включително относно това, налице ли са опити за саботиране на разследвания, именно от лицата, призвани да установят обективната истина по особено значими дела.

В продължение на тази тема „Труд“ установи допълнителни факти, които сами по себе си са не само крайно стряскащи, но и ясно показват, че проблемите при досъдебните производства, водени от ГДБОП може би са далеч по-големи и едва ли касаят само конкретния случай.

Всъщност, оказва се, че едно обемно и сложно по фактология разследване, като това по делото „Агромах“ за данъчни престъпления, може съвсем лесно да бъде провалено. И ако за гнева на наблюдаващата това разследване прокуратура трябва да бъдат давани обяснения по гражданско дело за обида, навярно далеч по-сериозни обяснения трябва да дадат самите разследващи полицаи.

Първият ключов момент

се оказва разпита на свидетеля по това дело Десподов, за когото беше изнесена информация в „Капитал“, че е бил разпитван във връзка с изясняването на произхода на 1 милион евро. Припомняме, че тази сума е била установена в брой по време на съвместната акция на ГДБОП и специализираната прокуратура в базата на „Агромах“ в Благоевград.

Десподов е знакова фигура в региона, бивш представител на силовата групировка ВИС-2. Според запознати обаче, при този разпит Десподов дава обяснения относно иззетата сума, заявявайки че тя е негова, но я бил оставил за съхранение в базата на „Агромах“, защото нямал доверие в банките. Дали това е вярно, е въпрос на установяване при разследването, но е интересен фактът откъде Десподов изобщо е знаел към момента на разпита му за иззетите пари, след като изземването реално е извършено след дадените от него показания.

Т.е. излиза, че към момента, когато Десподов с показанията си е оправдал наличието на такава огромна сума в брой в „Агромах“, тези пари още не са предмет на изземване. Обяснението на това странно обстоятелство -

свидетел да знае факти, които ще се случат в бъдеще,

е очевидно и говори за „услужливо“ натъкмяване на факти.

Но разпитът на Десподов е само част от по-голям и нагледен урок, за това как могат да се залагат процесуални бомби в едно разследване.

Известно е, че в хода на всяко досъдебно производство свидетелите могат да променят своите показания и това се случва доста често по една или друга причина. Абсолютно нелогично е обаче, когато подобно желание се появи у няколко от тях едновременно, а още по-странно става, когато при този повторен разпит същите изведнъж променят изцяло първоначалните си показания - от подкрепящи тезата на обвинението в диаметрално противоположни.

Тогава изводът, че нещата са съгласувани предварително, може би с разследващите, се налага от само себе си. А и ако това не е така, няма как по друг начин да бъде обяснено обстоятелството, че тези свидетели са доведени накуп в Лом от адвокат М. Манчев - бивш служител на ГДБОП, където услужливо са изчакали пристигането на командированите там разследващи полицаи. Или може би командировките на работещите в ГДБОП се обявяват публично?

Интересно е и друго - ако определени свидетели по разследването са разпитани де факто в Лом и това лесно може да бъде установено, каква може да бъде причината в протоколите им за разпит като място на провеждане на това процесуално действие да бъде посочено друго населено място - например София?

„Труд” се консултира със специалисти по наказателно право

според които всеки от тези „пропуски“ при разследването сам по себе си е напълно достатъчен, за да опорочи което и да било досъдебно производство и да провали усилията на прокуратурата да стигне до истината.

Допускането им в рамките на едно и също дело обаче говори за вероятна координация и предварително уговорена схема, обяснението на която трябва да дадат самите разследващи. Това съмнение се подхранва и от факта, че извършените преразпити не са били докладвани на наблюдаващите прокурори.

Що се отнася до разследващия полицай Любомила Ценова, превърнала се изведнъж в поредното знаме в кампанията на определени олигархични медии („Капитал“, „Медиапул“ и „Клуб Z“)против прокуратурата, очевидно първо трябва сама да си отговори на въпроса дали е свършила всичко възможно за разкриването на обективната истина по делото „Агромах“ и участвала ли е в това разследване по всички правила на професионализма и лоялността към институцията, която представлява.

Ценова може би трябва да си припомни и колко често е ставала обект на справедливи професионални критики по водени от нея разследвания, в които не само не е изпълнявала в срок указанията на наблюдаващия прокурор, но дори е била отстранявана от досъдебни производства заради допускани нарушения, особено по аналогични данъчни дела. И защо, въпреки че за тези й действия са били сезирани, както ръководството на ГДБОП (в лицето на директора Ивайло Спиридонов и неговият заместника Стефан Джолев), така и прекият й началник Стефан Пашов, мерки не са били предприети.

По-притеснителното ще е ако се окаже, че

случаят „Агромах“ не е изолиран

а се наблюдава подобна тенденция и по други производства. Ако това е така, със сигурност рано или късно,на повърхността неминуемо ще излязат и други смущаващи факти.

Когато обаче прокуратурата бъде принудена да гради обвинение върху кула, може би умишлено поставена от разследващите върху паянтови основи, отговорът на това, какво би се случило с подобно обвинение, е повече от ясен.

И следва основателният въпрос - кога министърът на вътрешните работи Бъчварова ще разпореди проверка по случая.