Аленият конец наднича от ръкава на известни личности и политици

Лято е, а има нашенци, които още не са свалили мартениците от ръцете. Особено шуменци, които са пазарували червено-белите гривни за здраве от Севие Мехмедова. С това признание идвали десетки при началната учителка, понастоящем изкусна плетачка с майсторско свидетелство от Занаятчийската камара. А тя първо ги питала - Не сте ли видели щъркел при толкова много ята? Оказало се, че са зърнали, но не могат да се разделят с оплетените конци. Затова искат майсторката да им изработи нови само червени гривни.

"Има бум на това търсене, и то не от вчера. Всеки трети е с амулет на ръката. Целият свят е полудял. Започна се още преди 2-3 години...", спомня си Севие. Тогава обаче клиентките, най-вече дами, били по-плахи. Търсели червени конци и обяснявали, че им трябват срещу уроки, за здраве и късмет. Решила да не отказва и започнала да прави единични бройки. Понеже владее много техники на плетене - поанлас, макраме, фриволите, от ръцете й излизали невероятно красиви и здрави шнурчета. Добавяла им синьо око, метални елементи, а клиентите се множали. Не брои колко е изработила, сигурно са стотици. Червеният конец вече не е само за слабите и уязвимите - бебета, булки и болни, сега "наднича" от ръкава на известни личности, министри, премиери.

Севие не крие, че точно в този сезон оцелява благодарение на интереса към алените гривни. От техните продажби успява да си купи куки, прежди, конци, мъниста и синци, които влага в другите плетива. Най-интересното е, че купувачите на амулети настояват Севие да им ги завърже. А това е особена чест. Майсторката вече е научила, че връзването стои в основата на пазенето на човека. Трябва да го стори личност само с добри помисли, независимо колко възела ще направи - три или седем. Други пък го поверяват на свой много близък - баба или майка, на която безрезервно вярват. "Аз наистина плета с огромно желание и любов. Може ли да сътвориш красота с лоши чувства?..", смее се занаятчийката. Вече знае, че жените носят конците на лявата ръка, тя е и по-близо до сърцето. При мъжете е добре да се вържат на дясната. Скъса ли се, значи конецът е понесъл нещо негативно от битието на човека. Връзваш нов.

"Всеки търси надеждата за щастие. Това е като да намериш четирилистна детелина. Само че за нея пада голямо търсене. Нещо трябва да ни дава стимул и да вярваме", разсъждава върху новата мода Севие. Най-важното е, че хората са щастливи и дори споделят с майсторката, че преди да украсят ръцете си, сякаш вървели назад като раци. Покрай техните хвалби и тя решила да сложи червена гривна преди три месеца.

Изненадана е в какви неща вярват хората. Клиенти искали да им изработи дори "капан за сънища", който да ги пази от кошмари. Показвали й модели, но отказала да оплита мрежи и перушини. Страстта й е художественото плетиво, най-вече изработката на бижута и всевъзможни украси от прежди. "Пиша и рисувам много грозно, дори не съм очаквала, че с бримки и наметки ще създам такава красота", разказва шуменката.

В занаята се озовала по малко лош повод - преди 5 г. открили астма на дъщеря й Селин. Лекарите обяснили, че не трябва да има контакт с болни деца няколко месеца. Нямало кой да помогне с гледането и така напуснала училището, където преподавала. Не можела да стои със скръстени ръце у дома и изплела няколко гривнички и каренца на една кука. Събрала смелост през зимата и ги занесла в общинския магазин за сувенири "Араста" в Шумен. Изкупили се, а търговците започнали да питат не може ли да изплете мартеници, не я ли бива да създаде великденска украса... И така се започнало. Най-голям стимул й дали клиенти на занаятчийското изложение за Петровден в Шумен. Възхищавали се нескрито, хвалели я, купували комплекти от бижута за уши и ръце, за да ги изпратят в чужбина. Тогава се уверила, че май наистина прави изкуство с прежда, игла и любов.

Голямо предизвикателство са й мартениците, защото всяка година Севие изнася за продан различни. Клиентите я намират сред десетките сергии и искат модел, различен от миналогодишния. Затова майсторката вече трупа червено-бели мостри за колекция "Марта 2017". Ще започне да ги реализира още в жегите, защото обяснява, че 100% българско творчество се изработва бавно. Сама си е работодател и понякога ниже бримки неуморно по 12 часа на ден. Септември пък й е запазен за коледни декорации и тогава ще изработва камбанки, ангели и снежни човеци. Колосаните с лепило С-200 плетени снежинки са като паднали от небето, смее се Севие, докато показва малко останали от последната Коледа.

Само за дъщеря си Севие изработва и диадеми за коса. Трудът е огромен, а няма как да бъдат продадени. Поне 4 часа са нужни за една, а няма как да поискаш от клиента повече от 5 лева, казва Севие. Мери със свой аршин за скъпо и евтино. Тази година след силните мартенски продажби за първи път не отишли на почивка в Сандански, където климатът е подходящ за астматици. Причината - със спечеленото трябвало да се запълват други финансови пробойни в семейния бюджет. От 2 г. се е отказала да подава молби за работа в училищата. Усетила, че и в просветата се месят политически фактори и понеже е безпартийна, шансовете й са малки.

Не се ядосва. Откакто ръцете й са заети с куките, е станала най-търпеливият човек. Обяснява, че плетенето разтоварва и успокоява. То е удоволствие, нещо като магия от бримки (така е кръстила страницата си във фейсбук, б.а.), с която дарява радост на хората. На това и на сръчност учи своите три курсистки от град Върбица. Наели я по проект да обучава млади безработни и вече стигнали до най-сложните плетки. Не се бои, че един ден може да я конкурират. Никой не може да ти вземе ръцете и фантазиите, казва Севие. А нейните не свършват. Затова плете навсякъде - вкъщи, в колата, докато продава на поредното занаятчийско изложение в страната. Така хората виждат, че тя е истинският създател на красивата стока.