“Видя ли, мечтите се сбъдват!” С тези думи на влизане в основно ремонтирания храм “Св. вмчк Димитрий” в с. Дойренци Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил поздрави Петър Домусчиев. И неслучайно. Преди близо 3 години, през август 2013 г., именно бащата на братята Кирил и Георги Домусчиеви подема инициативата да се ремонтира най-големият православен храм на територията на Ловчанската епархия. А радостта е повсеместна. Хиляди миряни се стекоха в храма в неделя, 5 юни, да запалят свещ и да чуят празничната света литургия на обновената църква.

Състоянието на църквата беше плачевно, покривът течеше, някои от стените бяха пред срутване, на места въобще нямаше лепеж на фасадата, а по иконостаса липсваха икони и на тяхно място бяха разпечатани на хартия образите на светците, разказват дойренчени.

Първоначално идеята е да бъде отремонтиран покривът, да се укрепят тук-там стените, но в края на лятото на 2013 г. при едно от посещенията си в селото Кирил Домусчиев взема кардиналното решение да се направи основен ремонт на църквата, без да се щадят средства за него, но и да се запази автентичността й. “Църквата е издържала над 100 години, искаме след ремонта да издържи поне още толкова.” Тези думи още ехтят в ушите на строителя реставратор Иван Иванов. “Работихме без прекъсване, използвайки най-добрите материали на пазара. В минусовите температури са използвани най-добрите антифризи против замръзване на цимента, послужил при измазването на стените и поставянето на подовите настилки. Материалите бяха избирани по най-добрите препоръки. Боите например бяха одобрени от факултета по иконография към Великотърновския университет, а камъкът е от бесарбовската кариера край Русе, с който е правена Будапеща, керемидите са с най-голямата гаранция в Европа”, подчертава строителят. По думите му особено през цялото време на ремонта липсва посегателство на каквито и да било вещи и материали, но най-запомнящ и същевременно рисков се оказва моментът при монтирането на камбаната, която е с тегло над 400 килограма и поради тясното пространство е вдигана ръчно, с първобитни помощни средства.

Още в началото се взема решение обликът на “Св. вмчк Димитрий” да бъде допълнен с помощна постройка, която да послужи за санитарен възел, с помещение за офис на църковното настоятелство. Изградена е и изцяло нова ограда в съчетание на камък и ковано желязо. Хидро- и електрическата инсталация са изцяло подменени, а за зелената морава в двора се грижи автоматична напоителна система. Ефирно стратегическо осветление от прожектори прави забележителен нощния облик на храма.

Строително-монтажните работи далеч не са единственото, с което храмът е обновен. Художникът Димитър Пенелов изографисва иконите на иконостаса, тези на двата проскинитария, както и стенописите в цялата църква. Орнаменталната декоративна стенопис, витражът и декоративният мрамор в светата обител са дело на художничката Таня Христова. Дуото творци са възпитаници на Художествената академия в София, като по думите на Пенелов определящи са опитът и съветите на старите майстори.

Владишкият трон, който във всеки православен храм е мястото, предназначено за митрополита, е изработен от тревненския майстор Уста Дарин. Негово дело е и ктиторският трон, проскинитариите, аналоите, както и други дървени елементи, част от интериора на дойренската света обител.

Силната връзка на семейство Домусчиеви с църквата в с. Дойренци датира от миналия век. Бащата на Петър Домусчиев - Кирил Домусчиев, е най-дълго служилият свещеник там - цели 45 години. “Той беше свръхинтелигентен човек, пример за подражание. На празник или на опело Дядо поп, както го наричахме тогава, винаги водеше редицата с хора, държейки гордо кръста пред себе си. Беше олицетворението на вярата на хората в Господ”, разказва кметът на селото Мариана Хитова.

Именно почитта на бизнесмена Кирил Домусчиев към името и образа на неговия дядо са водещи в решението му за цялостната реставрация на храма. “Дядо ми, на когото съм кръстен, беше впечатляващ човек, когото хората много обичаха. Дойренци е селото, в което аз съм прекарал летата от детството си. Тук имам много скъпи спомени с много от хората, които виждам днес. Затова аз и брат ми Георги решихме да дарим средства именно за ремонта на този храм, на който дядо ми посвети живота си. Това, надявам се, ще донесе късмет и благоденствие на населението. Надявам се този храм да посрещне много бракосъчетания, да се кръстят много деца и да бъде дом и утеха на вярващите”, заяви Кирил Домусчиев. Той допълни, че с обновлението не се слага край на делото им по храма. Лично той държи да се назначи постоянен свещеник, който всекидневно да обслужва църквата. Значимото за епархията, селото и региона събитие бе удостоено и с обръщението на Ловчанския митрополит Гавриил: “Дълги години с минимални средства се опитвахме да поддържаме този голям и толкова красив храм, но, уви, не беше достатъчно. Бог подтикна тези добри хора да направят това добро дело, защото който прави богоугодни дела, той ще бъде благословен.”

“Да бъде благословено делото им”, пожела и кметът на селото Мариана Хитова, която в края на обръщението си не издържа и се разплака от вълнение. Тя подари на двамата братя идентични декоративни пана в съчетание на дърворезба и декорация на ловешкия художник и дърворезбар Димчо Димитров. Областният управител на Ловеч Ирина Митева поднесе на Владиката книга “Литургията”, дело на руски богослов, като в пожеланието си тя подчерта: “Нека в този храм да се изпълняват множество богослужения.” Кметът на общината Корнелия Маринова дари 200 лева лични средства на светата обител.

До завършения вид на църквата “Св. вмчк Димитрий” в с. Дойренци не се стига единствено със средства. Трудът и усърдието на Маргарита Домусчиева, израз на уважението и почитта към семейството и родителите на съпруга й, довеждат мисията на семейството докрай. “Изпитвам уважение към църквите. Това, което сме направили, не е суета. Църквите не са атракция, а молитвени домове. Всичко, което правим за Бог, е малко. Истината е, че го правим за себе си, за нашето спасение, че без вяра сме обречени. Вярата в Бог е обединителят, който ще ни спаси като народ.”