Движението по Подбалканския път е възстановено след тежката катастрофа

Столична община: Всички линии на градския транспорт изпълняват редовните си маршрути, опесъчени са пътищата във Витоша

Дипломати срещу фалшивите новини

В последната секунда Тереза Мей звъни по телефона на Доналд Туск заради гласуването на нейната сделка за Брекзит

Блокът на Пашинян води с над 70% на изборите в Армения

112 души се приютиха в Кризисния център за бездомни на Столична община

Първенството на неправдите

На 10 декември 2018 да почерпят

Спортната звезда Ваня Стамболова отива на полуфинал на „Фермата“

Миенето на чинии бори стреса

Фейсбук забранява публикации със сексуален подтекст В социалната мрежа вече няма да може да се качват снимки с разголени тела

Катастрофа ограничи движението в активната лента при км 125 в посока Бургас на магистрала „Тракия“

Попфолк изпълнителката Емануела пред „Труд”: Люти страсти горят в песните ми Ако знаех формулата за успех, щях да работя само по нея

Саудитска Арабия отказва да екстрадира заподозрените за убийството на Хашоги

Захлаждане и валежи през новата седмица 

Захари Бахаров – Голямата мечка

Напоследък Захари Бахаров играе роли на сурови хора. Някои от персонажите му заслужават доживотен затвор, други куршум, но така или иначе половината от тях ги убиват. Та и белязан от жестоката съдба на своите герои, Захари прехвърля смразяващото излъчване на Лобода, примерно. Вероятно хората, които го срещат по улиците не смеят да се усмихнат заради вроден страх, да не би в следващата секунда езикът им да провисне от гърлото – по стара мафиотска рецепта. Точно това се нарича актьор, за когото новонавъдилите се продуценти и жълтоклюни режисьори обичат да казват “Вярвам му!”

Истината е, че Захари е изключителен актьор и прекрасен човек – по време на работа и извън нея. Може да се бъде и комик, и драматичен актьор, може да бъде и лошото момче, в каквото очакване са го повили зрителите – предимно от екрана.

Захари Бахаров е роден на 12 август 1980 г. в София. Забърква се с актьорството още като ученик и случайната стъпка се превръща в път за цял живот. През 1997 г. вече е студент в НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова. Става част от мечтаната трупа на Народния театър “Иван Вазов” буквално веднага след завършването си. Забъркан е в хитови пиеси като “Макбет”, “Хъшове”, “Почивен ден” – комедийна роля, която изнася представлението.

Носител е на “Аскеер” през 2006 г. за поддържаща мъжка роля в “Крал Лир”, “Икар” през 2007 г. за поддържаща мъжка роля в “Дон Жуан” и “Аскеер” през 2009 г. за “Три дъждовни дни” от Ричард Грийнбърг в Театър 199.

Със своите приятели Владо Карамазов и Юлиан Вергов създават продуцентска компания “Трите мечки” – хем да продуцират това, което им харесва, хем името е намигване към критиците, които наричат популярните от телевизията актьори “мечки в театъра”.

Ролята, която му отваря вратата за славата, е дебютът му в киното. Режисьорът Явор Гърдев го избира за главната роля в заснетия в черно-бяло “Дзифт” в стила на “филм ноар” от класическия му период. Излишно е да се казва, че печели награда за главна мъжка роля на Годишните награди за българско киноизкуство (2009) и награда за най-добър актьор на Международния филмов фестивал Чунгмуро в Сеул (2009). След това се появява в “Стъклената река” (реж. Станимир Трифонов), “Love.net” (Илиян Джевелеков).

Българската национална телевизия трябва да кръсти някое от студиата си на негово име, защото ролята му на гангстера Иво Андонов в “Под прикритие” е толкова убедителна, че засенчва персонажите на главния герой – онзи от прикритието. В мендижмънта на националната телевизия толкова са доволни от Бахаров, че някои жени дори са татуирали “Иво Андонов” на места под прикритие. Така се твърди.

Тогава идват и пробивите на световната сцена. Вярно, ролите не са главни, но значими и запомнящи се. Първо играе Гринго (чужденец – исп.) в нискобюджетния “Полицай”, но през 2014 г. отива на кастинг пред Мистър Холивуд – самия Джордж Клуни, който продуцира филма “Пазителите на наследството”.

“Клуни е гъзар… Аз се записах за кастинг оттук, пратих им видеото. Извикаха ме, защото искали да ме видят продуцентът и режисьорът. Клуни пита: “Какво става, къде живееш сега?” Викам: “Ами в София” и все чакам да ми дадат задача”, разказва Захари в “Интервюто”.

Накрая никой не му дава задача. Пожелават му приятен полет до София и да си почине, защото получава ролята. Разликата в снимките на холивудска продукция и “Под прикритие” са чудовищни. “В сценария пише: “Джип минава през гора в Германия” и цял ден – вековни гори, пътища, мравчици, гуми на джипове. В “Под прикритие” няма такова нещо”, казва актьорът.

Разбира се, за всички фенове на фентъзито “Игра на тронове” голямата гордост, сравнима с гола на Емил Костадинов на “Парк де пренс” е участието на Захари в петия сезон, където се превъплъщава в ролята на Лобода. Смразяващи сцени и много тежки снимки – студ, дъжд, безкрайни репетиции и сцени.

Уви, Лобода го убиват онези гадове – белите бродници, бял ден да не видят дано. Захари Бахаров напук на Лобода изглежда го очакват хубави дни. Той не е просто звезда, той е цяло съзвездие като Голямата мечка, например.

Брани личния си живот

Актьорът Захари Бахаров е женен за журналистката Диана Алексиева, с която имат две прекрасни деца – Макси и Кая. В никакъв случай никой журналист не бива да го пита: “Абе, Захари, така и така, как е семейството”, защото само след секунда ще чуе “Ще те разма-а-а-жа!” и е вероятно репортерът да получи посттравматичен сндром плюс леко потреперване на брадичката за цял живот. Диана е журналистка, известна от предаването “Метрополис”, от статии в различни издания, но в момента е хит на медийния пазар със сайта си www.interview.to”. Диалозите й с гостите са подготвени, задълбочени, различни.

ЗА НЕГО

Комфортно е да се работи с него

Той е модерен, органичен, автор и… Захари Бахаров. Един от най-добрите български и европейски актьори от средното поколение, без никакво съмнение. Различен е от българската актьорска школа. Изключително комфортно е да се работи с него – пасва ти като ръкавица. Освен това е диалогичен и партньор, защото помага и чисто психологически, когато се снимат сложни сцени.

Станимир Трифонов, режисьор на „Стъклената ръка“, в която играе актьорът

Цял семестър

не си обелих дума с него

Познавам се със Захари от 1996 г. Първо от театралната студиа, а след това бяхме в един клас в НАТФИЗ. С Юлиан се запознахме 4 г. по-късно. В началото нито единия, нито другия можех да понасям. Със Захари дума не можех да си обеля цял семестър.

Владимир Карамазов, актьор

Притежава магнетизъм

Захари и Снежина раполагат с интелект, който им дава възможността да извеждат точен смисъл от полисемантичен текст; с талант, който им позволява да провеждат конкретно драматично действие с такъв текст; магнетизъм, който по ирационални причини да ни кара да ги наблюдаваме, докато извършват горните неща.

Явор Гърдев, режисьор на „Квартет“, където Захари играе със Снежина Петрова

Понякога се караме

Със Захари и Владо трябва да следим всичко, което се случва на сцената – от декорите до дрехите. Понякога се караме, но само в името на качеството и затова тримата ги правим тези пиеси, защото това са неща, които ни вълнуват

Юлиан Вергов,

съдружник в „Трите мечки“

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.