Икономиката на бурканите няма да фалира в България

Даже монополите окупатори като едни пораженци вече продават амбалаж за домашни консерви

Почна се вече лятното приготовление за иззимяването. Николай Хайтов на времето като търсеше спонсори за в.”Български писател” такъв му беше най-затрогващият аргумент - “с тази сума да могат хората ми в редакцията да иззимят”. Добър стопанин беше той и донякъде в негова памет пишем тази възхвала на зимнината, домашната консервирана продукция.

Някъде по същото време, впрочем, проф. Огнян Минчев се изказа тъй презрително относно народопсихологията на бурканите, че оттогава и до ден днешен го подозираме като агентура на хипермаркетите, тези проводници на нездравословни храни, които спомагат за затлъстяването на консуматора. Оттогава датират и някои различия във възгледите му с проф. Евгений Дайнов, който се хвалеше с лютеницата, която си приготовлявал в село Миндя. А може и друго иззимяване да е подготвял. По-важното е, че враждебно отношение към буркана той няма. Дали пък в това разминаване не се корени и наскорошният им сблъсък покрай народняшкото Дайново гостуване на юбиляря Станишев, предизвикало отказа на Минчев да колаборира с него относно манифеста „За Републиката”? Има ли връзка, апропо, между социологията и политологията и домашната консерва? Да, има!

Има даже дипломни работи на тема „Икономика на бурканите” на подрастващи социолози. Един такъв прелюбопитен труд отпреди 10 години се позовава на агенция „Медиана”, която установила, че 100% от родителите на студенти, откъснати от семейните гнезда, им пращат буркани и че 100% от получателите им се изхранват с тях. Какво е сега - не знаем, „Медиана” мълчи. Макар че според едно журналистическо проучване от миналата година се наблюдавал спад в продукцията на тази любителска промишленост. На какво се дължи, не се обяснява. Но се досещаме. Производителите постепенно оредяват, пренасят се в други селения, а научните, културни и прочие поколения, потенциални продължители на традицията, забягват в световете на суперверигите с вакуумираните храни. Но въпреки тази заплашителна за буркана тенденция той е обречен на оцеляване.

Според социологическата наука „икономиката на бурканите” не умира като практика, защото е в пряка зависимост с мрежите на родствените отношения. (В политиката и икономиката биват дефинирани като шуробаджанащина.) В България те продължават да имат голямо значение като остатък от патриархалния начин на живот в обществото, където всички членове на семейството са живеели заедно, всичко е било общо и тъкмо поради тази здрава сплотеност на семейството то е успявало да преодолява житейските трудности. То било основната клетка на обществото, съхраняваща и продължаваща рода и родовото съзнание. Така и т.нар. в наши дни „икономика на бурканите” се явява форма на подкрепа от страна на семейството, на роднините към индивида. Тя му помага да се интегрира в обществото, което от своя страна води до запазване на рода и приемствеността между поколенията...

Ярък пример за непреходността на този вид подкрепа към ученолюбивата челяд е биографията на бележития наш литературен историк, публицист и преводач проф. Александър Балабанов. В началото на миналия век той заминава да следва в Лайпциг със „средствата” от една-единствена „обиварена” кокошка, която във влака солидарно поделя с унгарски студент, който даже и с това не разполагал... Знаменитият наш художник акад. Дечко Узунов получава образованието си в Мюнхен благодарение на чувал суджуци, продавани на германците през техните гладни години. А световната легенда Дан Колов съвсем уместно е обобщил, че „храната прави борбата”. А също и науката, и изкуството ги прави, добавяме ние.

Пак според социологията „икономиката на бурканите” била остатък от социализма, който, от една страна, е свързан с идеята за колективизъм, а от друга – с икономиката на дефицита и нискокачествените продукти на хранителната промишленост. Това принуждавало хората сами да си произвеждат в домашни условия по-голямата част от храната.

А какво става след социализма, щото бурканът да преодолее поредното преломно социално изпитание? Ето как го обяснява науката: „Ако през социализма натуралното производство е функция на дефицита, то след неговото разпадане през 1989 г. и бавната му замяна от свободния пазар натуралното производство става функция на бедността, т.е. тя се проявява като естествено следствие на трудностите, съпътстващи прехода. Тя е пряко свързана с безработицата и рязкото спадане на покупателната способност на българина.”

Безработицата и спадът на покупателната способност са все така налични и безсъмнено гарантират жизнеустойчивото бъдеще на буркана. Регистрирала го е даже и бруталната конкуренция на монополите окупатори. Веригата „Метро” вече продава празни буркани с винтови капачки. Тълкуваме го като меркантилен акт на пораженчество.

А по въпроса за амбалажа на Балканите цари пълно единодушие. Буркани не се купуват, те прилежно се измиват и опазват, а щателно преброени, се подреждат в мазето, килера, пристройката в задния двор или другаде, обърнати с дъното нагоре да не прашасват. Бурканът е ценна вещ, която в найлонов чувал се пренася до мястото на консервиране. Разполагам с наблюдения отпреди някакви си няколко години. Връщане с железницата по трасето Белград - София. Началото на септември е. Между две малки гари (там експресният влак си спира навсякъде) две едрогърдести, весели, шумни, бъбриви стринки пренасят по два прозрачни чувала с амбалаж. Той дрънка и привлича вниманието на двамата американски младежи (любознателни студенти вероятно), които стоят в коридора и наблюдават през прозореца. Проследяват проучвателно нашенките, след което се споглеждат изумено. Какво става тук? Качват се на едната гара две жени с празни буркани, после слизат... Не дават признаци за психично заболяване или пък да са социални аутсайдери.

Обаче когато тренът прекоси границата и навлезе в наши земи, атракцията за тях беше невероятна от селище покрай жп линията. Огън гори под тенекия, подпряна на тухли. Подобни на сръбските женски екземплярки клечат около нея и току се пресягат над тенекията и нещо боравят. „Ето, това е езически ритуал!” – възкликна единият. Другият кимна в съгласие. Нека си тънат в неведението. Пекат се чушки за иззимяването, серсеми!

Наши милости вече си затворихме сладкото от вишни – 12 бурканчета – малки, средни, и компот запечатахме – на 12 големи винтови буркана. Сега ще се посветим на кайсиите… Сетне на сините сливи, а като завършек – на дюлите. Наесен подхващаме лютеницата, печените чушки с чесън, туршийки – царски и други. А в предвала на зимата иде триумфът с налагане на зелето, киселото, в бидона на балкона при градски условия. Приключваме и благополучно иззимяваме.

Едно е странно обаче. Защо депутатите все още не облагат с данък домашните буркани? Редно е. На ракийката й взеха мерника, а на консервата – все още не! Сантимент някакъв навярно ги въздържа.