„Ей, пичове, я кажете сега каква е рецептата за най-добрата тетевенска саламура?” - приканва водещият на първия празник на рибената чорбичка в Балканския край.

Гошо Пералнята или както там наричат един от самородните балканджийски мастър-шефове отвръща: „Кой кък си сака.” Демек - рецепта няма.

Е, има. Тетевенска саламура се забърква от различни видове дребна речна риба и речни раци, които се ловят в река Вит.

„Ако на втората лъжица се не препотиш, не подшмръкнеш ли - те това не е саламура”, казва водещият на тържеството.

В събота за първи път бе отбелязан Празникът на тетевенската саламура, организиран от общината. На централния площад шатри опънаха всички крайречни населени места - Тетевен, Рибарица, Черни Вит, Дивчовото, Голям извор и Гложене. Кметицата на общината - д-р Мадлена Бояджиева, която не спираше да нарича саламурата местен еликсир, пое ангажимента този празник да стане ежегоден и че ще го превърне в реклама на Тетевен като туристическа дестинация. В Балкана определено има какво да се види - водопадите, Гложенския манастир, ракията, саламурата.

Тетевенската саламура е много солена, кисела и люта чорба, приготвена от различни видове дребна речна риба и речни раци. Яде се както студена, така и много гореща. Интересното е, че в различните села я правят по различен начин.

Може и да ме заподозрете в субективност, но съм готов да се закълна, че от всички села в Тетевенския Балкан най-добрата чорба я правят в Гложене. Тя се нарича и по различен начин - „гложенска мора”, и наистина е най-добрата.

Подправките на саламурата са доста свирепи за несвикналия пришълец. По този край чорбичката е задължителна за дългите празници и студените зими и има причина тя да бъде люта, солена и кисела. Независимо от състав си тази саламура не вреди на хора с гастрити, язви и колити, защото всички целулозни люспи се отстраняват предварително.

Прочутата сливова ракия, която суровите балканджии с добри сърца и пресъхнали гърла творят и употребяват неспирно, ги превръща в истински самураи на наздравицата. Първият тост с тях е фатален. Седнеш ли на масата им, ракията потича като Вит след буря. На следващия ден се чудиш дали да се умиеш или да се убиеш - иде ти да си направиш сепуко. Точно за такива тежки моменти, когато в ранните болезнени утрини главата тежи като бигор, е създадена и саламурата. Тя може да се приема срещу махмурлук и гореща, и леденостудена.

В чест на празника майстори на саламурата демонстрираха как се лови риба със серкме. Вярно, чуха се и няколко гръмчета - но дали това е с цел да се лови риба или не - никой не знае.

Стане ли дума за тетевенска саламура или за гложенска мора, местните хора обичат да цитират майстора на дивите разкази Николай Хайтов, който приживе е казвал: „И на този, и на онзи свят - тетевенска саламура.”