Българската държава е дала гражданство на над 120 хил. души от 2001 година насам. Отделно от тях още 6650 са го получили по натурализация – по силата на сключен брак например. Най-активно ценният документ се е издавал през последните 5 години, когато за българи са били признати малко над 62 хил. души, отделно от тях 1855 са били натурализирани.

Въпреки това много наши сънародници в чужбина получават отказ у нас, тъй като се увеличава и броят на желаещите, отчита шефът на Държавната агенция за българите в чужбина Борис Вангелов.

От 2001-ва до сега най-много страната ни е припознавала като българи македонци (58 466), следват молдовците (28 572), руснаците (4336) и сърбите (5084). След тях са украинци (4981), граждани от Израел (3662), Албания (2093), и Косово, обясни пред „Труд“ проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.

Става въпрос за големи български общности, които живеят в границите на други държави по различни исторически причини като териториални корекции например след двете световни войни, балканските и т.н. 6-7% или около 3500 души от кандидаствалите през последните 5 години у нас, не са получили гражданство. За да решат демографската криза, все повече европейски държави припознават като граждани свои големи диаспори, намиращи се на чужда територия. В съзвучие със закона Румъния например дава гражданство на 750 хил. души годишно, а Унгария – на 650 хил. души.