Защо в Истанбул можеш да правиш репортаж от мястото на терористичен акт, а у нас те гонят на километри, не можеш да спреш пред терминала дори да си свалиш багажа

Когато в киното режисьорът прави кастинг, а в ролите на антагониста и протагониста са женски, задължително едната трябва да е чернокоса, а другата русичка. Или поне трябва да има физически разлики. Примерно липсва едната ръка. За да си знаят зрителите, когато ги попиташ коя повече харесват, да могат да отговорят - черната или русата.

Също както с АББА навремето.

Никой не ме е питал: „Хей, Емиле, коя харесваш повече - Осе Агнета Фелтскуг или Ани-Фрид Люнгста?” Не. Всички са ме питали дали си падам по черната или русата - сякаш изборът ми имаше някакво значение към физическото ми битие на юноша.

Тези дни, като гледах неспирните репортажи от гениалната полицейска акция в Слънчев бряг, приключила с ареста на „главанаците” на една от стрелковите бригади в сериала „Митьо Зрителния орган”, се сетих точно за АББА. Гледам - и едните мускулести, и другите - също. Едните се перчат пред камерите, другите - също. И едните викат „не ме снимай, бе” и другите - също. Гледат криво, сякаш в магазина е свършил анаболът. Само че едните са главанаци, а другите полицаи, и единственият начин да различиш добрите от лошите е дрескодът.

Спецченгетата у нас винаги носят бурки.

И сега лирическият ми въпрос е дали носят маски, защото искат всички да ахнат - тези са спецченгета, или просто са една поп рок група с главанаците и те играят ролята на чернокосата, както при АББА? Нямам отговор, защото иначе няма логика в тази жега да се правят на поклонници на Натан Бедфорд Форест. Страхуват ли се от лошите? Треперят да няма отмъщения? Едва ли.

Цялата официална информация, която ни залива, ни убеждава по категоричен начин, че нашата полиция ни пази, че освен цвете гербер да им поднесеш, нищо друго не им трябва, а на теб още по-малко. Те са непобедими, те са най-добрите в Европа и света и освен това нищо не ги страхува. Но те си слагат бурките при всяка акция. Защо? Арестуват нищо неподозиращия, а по-късно и оневинен от съда министър на отбраната Николай Цонев: „Легни! По очи! Падни, като един истински престъпник!” Бурките се правят на лоши. Вадят пистолети и съпреживяват филма „Жега”.

Влизат с бурки в офиса на адвоката и бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Легни, падни!... Селфита.

Кого ли още не тръшнаха все с тези маски. Станаха легендарни в циганските видеоклипове „Влизат тези нинджи”.

Това, което ме впечатли напоследък, са събитията в Истанбул. Истински опасни хора, стреляха, убиха, взривиха се и удариха в сърцето една огромна държава. Само часове по-късно летище „Кемал Ататюрк” вече беше почти ремонтирано, следите изчезнаха.

От репортажите на колегите от националните телевизии видях, че има полиция, при това жени. Те охраняваха мястото, но без бурки, нищо че е Турция на Ердоган. Журналистите можеха да се разхождат, да показват следите от проектилите, от експлозиите. Летището работеше на пълни обороти, сякаш нищо не се е случило преди няколко часа.

На летище София не можеш да спреш пред терминала, защото е забранено. Защо? Никой не може да ти каже. Можеш встрани, но веднага ще те прокудят.

Не можеш да снимаш. Не можеш нищо. Бурки се мяркат тук-там. Страхуват някого, но не не знам кого. Нормално е, ако арестуваш Хуакин Гусман в Мексико, да си предпазлив, защото наркокартелът на най-големия дон и сатрап в света може и да те клъцне тук-там. Няма как да не сложиш маска, когато го ескортираш. В България обаче сме убедени, че няма мафия, няма такива сатрапи и няма логика да се правиш на жена от пазарджишкото циганско гето.

Може би има едно-единствено обяснение. Бурките дават голяма анонимност. Никой от тези, дето носят маски, не иска да я сваля, защото не иска да знаят какво прави в свободното си време - дали ще прескача при черните или белите в този филм. Една жена в силно религиозния Афганистан, ако иска да се промъкне в съседната къща, при братовчеда един вид, никой няма да я познае, защото няма по какво.

Покриването

на лицето вече е извън закона

Парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност одобри с пълно единодушие законопроекта за забрана за облекло, покриващо лицето, станал известен като закона срещу бурките. От заседанието на комисията отново отсъстваха депутатите на ДПС, които липсваха и миналата седмица, когато проектът бе одобрен единодушно и в комисията по регионална политика на първо четене.