В някои страни мотоклубовете с печална слава са забранени

Уважаеми сънародници, искрено се изумявам колко сте лесно податливи понякога на евтина пропаганда, без дори да се замисляте! Всеки льольо с малко повече пари, достъп до интернет и/или профил във фейсбук се превръща за отрицателно време в народен трибун и започва да бори конкретен „обществен враг“ и вие кълвете ли, кълвете! Най-новият хит е руският мотоклуб „Нощни вълци“ и поредната му визита в републиката. Европейският съюз е пред разпад, а вие се тепате по бензиностанциите за „кой кара мотор както си иска“.

Вярно е, че досега походите на „Вълците на Путин“ не правеха толкова впечатление, а и не бяха толкова видими - идваха господата, посещаваха паметниците на загиналите в Руско-турската освободителна война на Шипка, в Плевен, край Тутракан - и си отиваха. И така с години. Вярно, шествие в София не бяха правили и до „Съветската армия“ не бяха стигали - но в крайна сметка и паметникът, и споменът са си техни - вие защо се закачате!? Съветски войник да е умирал по тези земи заради дедите ви - не е! Помахайте им с усмивка - всички искате да карате мотори! Ако вееха знамената на Конфедeрацията, щяхте да сте по-масови. Макар че би било спорно кое е повече символ на робството на чужди идеали.

Но да останем на моторджиите - или байкърите, както предпочитат руснаците да използват американския термин.

В България има над 60 мотоклуба и повечето се състоят от честни хора, в мнозинството си грамотни механици, често пъти в комбинация с наивни романтици и по някой и друг автентичен български простак. Последното си върви с двете букви на паспорта и лепенката на багажника на автомобила. Защо имаме толкова много мотоклубове ли!? Обяснението следва логиката на броя политически партии, медии и кандидати за изборни длъжности - можем, имаме!

Моторджийските клубове се появяват за първи път в САЩ след края на Корейската война (1950-1953 г.) и добиват особена популярност по време и след Виетнамската като извън закона братства на бивши военнослужещи, отегчени от цивилния живот, които не намират мястото си в обществото. През годините на хипи романтиката до бурните 80, от символ на свободния дух моторджийските банди прерастват в престъпни организации. С натежаването на имиджа на американския начин на живот в края и след Студената война вълната се пренася по света. За пример - „Ангелите на ада“ са най-известната моторизирана банда в света, с клубове на пет континента - проституция, трафик на наркотици, общ бандитизъм генерират основния им доход. Срещу тях със същия обхват действат „Бандидос“ и „Монголс“, които в американския ареал са съставени предимно от хора от латино произход. Но дори и така са навсякъде по света - всички не/обичат американците.

В някои части от Европа мотоклубовете с печална слава са със законово ограничено присъствие или направо забранени. През 90-те години на миналия век целият скандинавски полуостров преживява т.нар. Голяма моторджийска война от 1994 до 1997 г. за контрол на наркоразпространението. Братствата на „Ангелите“ в Дания, Финландия, Норвегия и Швеция започват кървава битка с чаптърите (клубовете) на „Бандидос“ в същите страни, която отнема живота на 12 души, а близо 100 други са ранени в отделни престрелки. Извършени са 74 неуспешни опита за убийство. В крайна сметка скандинавските държави приемат вътрешни закони и правилници, които ограничават правото на собственост на мотоклубовете върху недвижимо имущество, частни бизнес предприемачества и прочие, за да ограничат влиянието им като престъпни организации. Да, оттогава са създадени побратимени клубове, с други имена и членове. Но да не се разсейваме с проблемите на нормалните хора и как ги разрешават.

Разказвали са ми запознати как преди години гръцкият чаптър на „Ангелите“ се съгласил да е кръстник на български такъв, но след няколко месеца неразбиране на общите схеми ситуацията се провалила - с бой и народна музика. По-цветущо са ми го разказвали, но не съм бил там и за да не се обиди някой, няма да спекулирам. Ние така или иначе си имаме нашите.

Но накратко: моторджии в политиката = на граждански неволи. Предполагам, че там някъде се намира и разковничето - панруският мотоклуб „Нощни вълци“ има държавен глава за почетен член. В западния свят никой уважаващ себе си политик не би се асоциирал с такава организация - романтична или не. Живейте, за да сте диви!

Условно не/зависими

„Първите“ организирани мотористи в Русия „Нощните вълци“ са си присвоили 1989 г. за начало на движението си - още по времето на СССР. Президентът и основател на клуба - Александър „Хирургът“ Залдостанов, е родом от Украйна, но е имал възможността да почерпи западно вдъхновение във втората половина на 80-те, когато живее в Берлин - източния, където среща съпругата си. И оттогава идеите не спират - макар и да отнема години на хибрида да влезе в действие. През 2014 г. „Вълците“ бяха част от „вежливите“ хора, които анексираха Крим в полза на Русия. Хирургът е носител на три руски ордена, като цивилен водач на гражданско обединение, всичките получени в интервала 2013-2016 г. - за почет, за връщане на Крим в руските предели и борба с тероризма в Чечня.