450 години след смъртта на великия медик и предсказател светът още се влияе от думите му

За Нострадамус е писано много, но са малко фактите, които се знаят за личния му живот. Познавайки биографията на френския учен, може да се придобие много по-голяма представа за значението му най-вече в развитието на медицината и на науката, а това би придало и по-голямо значение на неговите предсказания (Les Propheties).

Всъщност това, което той е завещал на човечеството като лекар и учен, е с пъти по-стойностно от самите предсказания. Животът на Мишел дьо Нострадам, както е името на известния предсказател, може да се раздели на три етапа: младост, зрялост и пророчества. Нострадамус е роден на 14 декември 1503 г. в Сен-Реми във френския Прованс в еврейско семейство. Той е едно от деветте деца на Рейниер дьо Сен-Реми и търговеца на зърно и нотариус Жом дьо Нострадам. Първоначално образованието си малкият Мишел получава от своя прадядо Жан дьо Сен-Реми, който от 1506 г. го учи на цикъла на живота и смъртта, различните цикли в природата и годишните времена, циклите на войните и мореплаванията на еврейския народ. Дядо му го посвещава и в науката хебраистика, изучаваща староеврейския език, писменост и култура, както и Кабала.

Интересен факт е, че дядото Жан дьо Сен Реми е бил лекар на крал Рене I Анжуйски Добрия, който е сред най-ярките френски аристократи. Той е бил не само крал на Неапол, херцог на Лотарингия, но и крал на Йерусалим, което е прелюбопитно, защото като такъв го причисляват към тайни организации, свързани с тамплиерите. Освен това именно крал Рене I Добрия е благодетелят на Жана д'Арк. Бащата на Нострадамус Жом дьо Нострадам е бил нотариус, дядо му Пиер дьо Нотр Дам и прадядо му Давин дьо Каркасон пък са се занимавали с търговия в Авиньон, Южна Франция. Дядото на Мишел е и запознат с алхимията и предава знанията си и на своя именит правнук. Въпреки че той умира скоро след като започва обучението му, успява да го вдъхнови да продължи да се самообучава и накрая да се превърне в легендата, която е. Обучението му е включвало история, класическа литература, астрология, конвенционална и народна медицина.

Нострадамус учи медицина в университета в Монпелие. Така през 1534 г. получава и докторска степен. Вторият етап от живота на Мишел дьо Нострадам е белязан от чумната епидемия. Тази болест е бич през целия XVI в. От нея умират съпругата и децата му. Има легенда, според която Нострадамус е открил лек срещу чумата, включващ чист въздух, чиста вода и витамин С. Това обаче се оказало твърде късно, за да спаси семейството му. В този период от живота си Нострадамус заминава и няколко години обикаля Италия и Германия, като се отдава изцяло на лекарската професия и по-специално на търсене на лек срещу чумата. Наблюденията, които прави сред заразноболните, му позволяват да направи и няколко нововъведения в медицината по това време - като предпазването от заразата чрез предпазни маски, което се използва и до ден днешен, колкото и да е напреднала медицината през XXI в.

През 1348 г. чумата започва да върлува в Прованс, хората са мислели, че апокалипсисът е дошъл. Това е заредило с фатализъм всеки аспект от живота и културата на тогавашния свят и се е отразило и на езотеричните произведения от ранния Ренесанс. Нострадамус обаче рано осъзнава, че агонията на света е твърде бавна, за да бъде само знак на Божия гняв.

Университетът в Монпелие, където е следвал Нострадамус, е известен с познанията за арабските лекари философи и на античната култура и медицина. Така младият Нострадамус черпи знание и вдъхновение от Аристотел, Платон, Авицена и Хипократ. Не са малко и ерудитите, които са посещавали този университет, за да проучват произведенията на древните учени и философи, сред тях е и Франсоа Рабле. В желанието си да избягат от войните, чумната епидемия и религиозните кризи (по това време действа Светата инквизиция, която тормози дори и Нострадамус) мислителите се обръщат изцяло към ученията на древните философи. Този обрат поражда и революция в откритията като печатницата, машината за хартия, както и часовника.

Нострадамус работи в Салон дьо Кро, където твори първата част на „Центуриа“. Той се отдава на научна работа, като се фокусира върху астрологията, медицината и философията. Универсален по дух, той се занимава и с теология, философия и езотеризъм. Така сред огромната си библиотека той черпи знания, а представата си за света изгражда от звездите.

Нострадамус прави и още едно голямо откритие през този период - големия календар. Става дума за подобие на вечния календар, но с астрологични добавки. Като астрофил Нострадамус гадае човешките съдби от звездите. Следи се движението на планетите и своеобразната игра на седемте планети и седемте бога, които те олицетворяват. Тези богове пък са връзката с античната представа за тях. Този календар прилича на усложнена натална карта на астрологичните позиции и различните фигури, които те образуват помежду си, влиза също и цикълът на годишните времена и човешкия труд.

За Нострадамус астрофилията има предимно медицински и юридически смисъл. От звездите той добива представа за причините за някоя болест или действие. Книгите, които пише преди излизането на „Центуриите“, донасят успех на Нострадамус. Той обвързва всичките си знания в едно общо знание, което обхваща и намира връзки както с Кабалата и нумерологията, така и с астрологията и с медицината.

Нострадамус прави и единственото по рода си тълкуване на сънищата, според което хората сънуват значими неща не само за своята съдба, но и за съдбата на цялото човечество от периода, в който живеят. Тези знания и опит водят дотам, че той има натрупан капацитет, за да напише Les Centuries (“Центуриите“). По това време, през 1564 г., в Салон дьо Прованс при Медичите пристига кралица Катарина. Между нея и Нострадамус започва усилена кореспонденция и тя го покровителства. Нострадамус остава в историята най-вече с предсказанията си, но истинският принос на този учен е в областта на медицината, фармакологията, астрологията и астрономията и езотеризма. Той прави едно от малкото по това време тълкувания на Галиен (Публий Лициний Егнаций Галиен - римски император, управлявал съвместно с баща си Валериан I от 253 до 268 г.), той прави опити дори за създаване на различни мармалади и конфитюри, а в областта на езотериката проучва йероглифите от Уранополи. Това обаче, което и до днес се преиздава, са „Центуриите“, чието първо издание е пуснато през 1555 г. Делото на този учен живее вечно и е винаги съвременно и представящо обрат в човешката история и цивилизация

* От БГНЕС