И износът ни е като свинско със зеле

Ако продадем ядрения реактор за „Белене”, ще си оправим външнотърговското салдо

Статистиката е безкомпромисна и безжалостна. Данните й сочат, че през месец май се регистрира трети пореден спад на износа на България на годишна база и шести при вноса. Ръстът на експорта към основния ни търговски партньор – държавите от Европейския съюз, не успява да компенсира двуцифрените понижения при външната търговия със страните извън общността.

През май 2016 г. общият износ намалява с 5,4% на годишна база, макар че забавя темпото на спад в сравнение с отчетените през април 6,9%, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ).

В края на май сме изнесли стоки на стойност 17,74 млрд. лв., което е с 3,5% по-малко спрямо първите пет месеца на миналата година.

На пръв прочит нещата изглеждат тревожно. Така ли е наистина?

Статистиката борави с усреднени величини и обича да сравнява с предишни периоди. Всички знаят, че у нас някои ядат само зеле, а други – само свинско. Статистиката обаче ще отчете, че средно всички похапват свинско със зеле. Освен това, посочените по-горе числа са предварителни, после ще дойдат истинските, а накрая – и т. нар. усреднени данни. Имаше навремето, още през соца, един виц: Как ще се чувства човек, чиято глава е набутана в доменна пещ, а краката му – в леген със студена вода. По законите на усредняването би трябвало да се чувства чудесно!

Както е и в други сфери на икономиката, съществува т. нар. сезонна цикличност. Цените на доматите например през май са едни, защото са оранжерийни или внос от далечни пазари. През юли и август обаче картинката ще се измени в полза на преобладаващото родно производство. Предполагаме, че тогава ще бъде отчетено намаление на цените, ако не се случи някакъв природен или политически катаклизъм.

Сезонността предполага и по-високи температури. Знаете какво става с климатиците в съседна Гърция – пускат ги на макс. А за това трябва ток. България е традиционен износител на електроенергия за тази страна, и то на пазарни цени. Затова нищо чудно за юли и август статистиката да отчете рязък скок на енергийния експорт към южните ни съседи. Това теоретично би трябвало да промени към по-добри данните за износа през следващия период. А търговците да инкасират добри приходи и печалби.

Можем да дадем и други примери: Българската компания „X” получава крупна поръчка да произведе голямо количество стока за износ към контрагент в чужбина. Нашите минават на трисменен режим на работа, наемат нови работници, изпълняват поръчката, а статистиката включва финансовите й резултати във външнотърговския баланс на държавата. Справка: военно-промишленият комплекс, който се задъхва от работа заради конфликтите в Близкия изток. Следващия месец обаче, поръчки може и да няма и нещата се връщат в първоначалното си състояние.

Голямо перо в българската външна търговия е туризмът – наричат го износ на място. Резултатите от него обаче ще станат ясни чак наесен. Но можем отсега да се басираме, че ще са в пъти по-добри от отчетените през май.

Ще завършим с още един (засега) хипотетичен пример. Невероятно, но факт! От вносител на ядрени реактори България може да се превърне в световен износител. Поръчаното и платено оборудване за АЕЦ „Белене” може да бъде изтъргувано изгодно някъде другаде – например в Иран. Така ще намалим щетите от загубеното от НЕК дело срещу „Атомстройекспорт” пред арбитражния съд в Париж. Както е известно, нашата държавна фирма ще трябва да плати 550 млн. евро. Реакторът може да бъде изтъргуван и за 1 милиард евро. Ако това се случи, статистиката ще включи цената на сделката в графата „експорт” и ще излезем „на зелено”. На хартия, разбира се. Нещо като свинското със зеле.

Да ви е сладко!

Номер едно сме по експорт на билки в Европа

Средно 16 хиляди тона лечебни растения годишно се събират у нас. 90% от тях, или над 14 хиляди тона, се изнасят в чужбина. Данните нареждат страната ни на водещо място в света по износ на билки с количества между 15 и 17 хиляди тона, като запазваме първата позиция по този показател в Европа. Събират се около 200 вида лечебни растения, които се търсят от фармацевтичната промишленост, козметиката, хранително-вкусовата промишленост и народната медицина. Едва 20 от тях обаче се търгуват активно. Сред най-търсените са българската липа, шипка и коприва. Първенец е липовият цвят, от който се изнасят около 1200 тона годишно. Следва копривата с 1000 тона.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.