Генерал в Белия дом не е влизал от Айзенхауер в зората на студената война

Медиите отвъд океана тиражираха масово преди ден, че в кампанията за следващ президент на САЩ може да се включи неочакван фактор. От лагера на кандидата на демократите Хилъри Клинтън били започнали проучвателна процедура за възможен кандидат за вицепрезидент в лицето на пенсионирания адмирал Джейс Ставридис.

Другите спрягани потенциални партньори досега не са били вкарвани в проверовъчен режим. Бившият върховен главнокомандващ на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа безспорно ще придаде огромна тежест на тръгналата към историческата позиция на първата жена президент в историята на САЩ. С едни пагони на достоен бивш военен зад гърба си Хилъри Клинтън ще е неспираема сила в кампанията срещу Доналд Тръмп, дори в очите на тези, които я презират идеологически. Още повече че американски колеги спекулират, че Тръмп също обмисля да покани за вицепрезидент друг висш офицер от запаса, бившия директор на военното разузнаване на САЩ - генерал-лейтенант Майкъл Флин.

Доколко двете информации са просто реакция и контрареакция в играта на нерви, която представлява американската президентска компания, на този етап можем само да спекулираме и предстои да видим в близките дни. Мнозинството от наблюдателите са единодушни, че изборът на военен като вицепрезидент ще е от огромна полза за Клинтън, но ще е пагубен за кампанията на Тръмп. Едно потенциално включване на адмирал Ставридис в кампанията на страната на бившия държавен секретар, с актуална преднина от 13% пред милиардера, почти гарантирано ще означава избирането му като заместник на следващия президент на САЩ. Висшият военен е бил и съветник на министъра на отбраната по времето на Джордж Буш-младши - Доналд Ръмсфелд, което предполага не само огромна политическа подкрепа от двете страни на американския политически спектър, но и сигурен вот на доверие от влиятелния военнопромишлен комплекс на САЩ.

Символиката на дебата обаче отива в друга посока - пагон в Белия дом не е влизал от времето на армейски генерал Дуайт Айзенхауер през 50-те години на ХХ век. В зората на студената война, по време на разрастващата се конфронтация със СССР. Тогава между другото е създадено и обединеното военно командване на НАТО в Европа с първи главнокомандващ именно Айзенхауер. Постът, на който най-добре познаваме адмирал Ставридис на Стария континент. Прилича на затворен кръг. Особено с обтегнатите през последните две години отношения на Запада с Русия на Владимир Путин и открито конфронтационната руска външна политика към пряката й периферия.

Никой не предполага, че САЩ открито се готвят за война, но явно, че в публичното съзнание отвъд океана висш офицер с контрол върху политическата власт започва да изглежда приемливо решение. Като добавим към уравнението и хаотичното русло, в което се носят световните събития последните години и видимо ще продължават занапред, всички основания за тревога и предпазливост са налице.

Несъмнено военен с огромен опит на крачка от поста на най-влиятелния главнокомандващ в света ще даде допълнителна сигурност и ще разбуни духовете на теоретиците на конспирацията. Имаше един виц през 2008 г., когато Барак Обама бе избран за президент на САЩ, че ако опонентът му Джон Маккейн го беше победил и беше починал по време на мандата, агент от тайните служби бил определен да елиминира на момента вицепрезидента Сара Пейлин, за да не получи достъп до ядрените кодове. Съзнавате, че макар и с предимно символични и парадни функции, отговорността на заместник държавния глава на САЩ е огромна. А полето за маневра, което дава позицията, още повече.

С растящото социално напрежение по улиците на големите американски градове през последните две години рисковете за сигурността на „земята на свободните“ произхождат не само от чужди фактори, но и от вътрешни. И за никого няма съмнение, че демокрацията, която САЩ рекламират и изнасят по света, винаги е била въпрос на доброто желание на силовите фактори в страната - индустриалните и финансовите лобита. Балансът на свобода срещу сигурност в световен план изглежда все по-крехък, и ако лошият пример тръгне от САЩ, последствията биха били непредвидими.

Стратегията на „умната сила“

Потомък на понтийски гърци, имигрирали в САЩ от Анадола през 20-те години на ХХ век, освен с богат военен опит адмирал Джеймс Ставридис е и ерудит. Висшият военен е декан на факултета по право и дипломация към университета „Тъфтс“. Той е и един от най-активните привърженици на стратегията на „умната сила“ - комбинирането на „целия арсенал от дипломатически, икономически, военни, правни и културни инструменти“ за прокарване на американските интереси.