Започва Великият пост

Лишени от свобода превзеха затвор в Рио де Жанейро

Саудитките вече имат право на собствен бизнес

Британски кметове на посещение в Брюксел, искат разговори за Брекзит

Сирийската армия влиза в Арфин Кюрдите искали от Дамаск противовъздушна отбрана срещу Турция

Виктор Орбан обяви Унгария за “последния бастион срещу ислямизацията в Европа”

Ще вали почти в цялата страна

Мистерията с тровене на кучетата в бургаския квартал “Сарафово” се разплита

Почина легендата на “Левски” Павел Панов

Пет жени са били убити в близост до църква в Дагестан

12 души са задържани преди срещата Левски – Ботев (Пд)

Красимир Каракачанов: Амбицията ми е докато съм министър да въведем доброволната военна служба

Патриарх Неофит поиска и даде прошка в храма ”Света Неделя”

Делян Пеевски: Противниците ми са хората, ограбили България

Младежката безработица – кауза пердута

Липсата на трудова заетост сред младите ще създава нови социални феномени.

Има едно определение за днешните младежи, което описва идеално ситуацията, в която се намира цяло едно поколение – „несигурно поколение“, за което най-доброто е намирането на някоя нестабилна временна работа. Несигурно за бъдещето си, за образованието си, за реализацията си в работата. Едно поколение, което е застигнато от проклятието на японската поговорка „пожелавам ти да живееш в интересни времена“.

Армията на младите безработни трудно се топи. Всъщност, ако си дадем ясна сметка, тази безработица в Европа е проблем, култивиран няколко десетилетия. Инструментите за справяне с него или поне за намаляването му и на национално и на наднационално равнище показва сериозни дефекти. Социалното изключване на младите хора е тревожен факт, а застаряващото поколение в Европа ще продължи да оказва допълнителен натиск върху публичните ресурси и това ще се отразява негативно върху младите хора. Напълно разбираема е критиката на лидера на социалистите Станишев за „липсата на ангажименти“ за Младежката гаранция в бюджет 2017. Приоритет ли са наистина младежите за ЕС?

Средната младежка безработица днес (възраст 15-24 години) в Европейския съюз е около 23%. Това е близо два пъти по-висока стойност от тази при възрастните (25-54 години), която е 10,8%.

Една от най-важните стъпки, която спешно трябва да се направи, е подобряване на прехода между образователната институция и работата. Един от структурните проблеми е разминаването между компетенциите, които младежите усвояват, и това, от което реално има нужда трудовият пазар. Липсата на адекватни решения създава нов феномен, който образно можем да определим като „удължаване на образованието“, и то вследствие факта, че на все повече млади хора им е трудно да се впишат в пазара на труда. Това е особено осезаем феномен в Португалия, Испания, Франция и Гърция. Такъв социален феномен може да отбележим и в България, където има сериозен прием на хора, които записват висше образование, но не за да получат по-висока квалификация, с която по-лесно да се реализират, а сякаш за да намерят временно решение какво да правят в живота си. Този феномен се подхранва и от факта, че все повече дори и в крепости на образованието, които някога са били считани за сигурни гаранти за намиране на работа, има пробив и днес техните възпитаници все по-трудно се реализират на пазара на труда.

От друга страна, младежката безработица като социален феномен създава поколение, което поради невъзможност да започне работа по своята специалност е принудено да приема нископлатени и неквалифицирани работни места. Това на фона на често доброто им образование, квалификация и разбира се, лични предпочитания за бъдещо професионално развитие. Все още не се гледа като проблем фактът, че определени специалности създават постоянно нарастваща основа на трайно безработни, пред които професионалните перспективи са силно занижени.

Това затяга възела около врата на младия човек. Тези нерадостни перспективи създават и още един социален феномен въз основа на изградения дефицит на мотивация у младите хора – ненавист към системата, отчуждение от нея и тяхното капсулиране.

Друг социален феномен, които младежката безработица създаде, е свързан с основните фактори, обуславящи младежката емиграция като опит за намиране на по-добри места за живеене и реализация. Спомняме си 2013 г., когато в Испания безработицата сред младите достигна рекордните 56%, а това причини голяма вълна от емиграция към Германия и Латинска Америка. Много добре знаем колко млади хора напускат страната ни, за да търсят своето препитание навън.

Младежката безработица стои като тревожен проблем не само в Европа, но и с пълна сила в България. Разбира се, тук тя се отличава с характерни особености, които основно са базирани на една ценностна и социална безпътица. През 2012 г. България беше на шесто място в ЕС по брой младежи, които не участ и не работят. Една класация, която не доведе до сериозна реакция в средите на управляващите. Че това е поколението, на което съвсем естествено ще падне бремето да гради и определя посоката на държавата ни.

Изгубеното поколение

Пребивавайки продължително време в лоното на безработицата, младите губят уменията, придобити по време на обучението си, а заедно с това значителна част от тях губят желание и навици да се трудят. Трудът просто се обезценява. Затова и определения като „изгубеното поколение“ намират своето физическо въплъщение в хиляди млади хора.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.